ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5447

гр. София, 26.11.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2926 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуален представител П. О. – гл. инспектор в ТД на КОНПИ - Варна, против въззивно решение № 49/24.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 66/2025 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 294/15.11.2024 г. по гр. д. № 250/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е отхвърлен иска на Комисията против А. Н. Ч. (Х. Н. Х.) с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на стойност 12 200 лв., както следва: 1. На основание чл. 142 ал. 2 т. 2 предл. 2-ро във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от А. Н. Ч. (Х. Н. Х.), с цена на иска 7 600 лв., в това число: Товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“, сив металик, с peг. [рег. номер на МПС] , рама № W. и двигател № А., дата на първоначална регистрация 18.03.1999 г., собственост на ответника; Товарен автомобил марка „Форд, модел „Куриер, бял, с peг. [рег. номер на МПС] , рама № W. и двигател № R., дата на първоначална регистрация 31.03.1999г. собственост на ответника; Лек автомобил, марка „Ауди, модел „А 4“, сив металик, с peг. [рег. номер на МПС] , рама № W. и двигател № A., дата на първоначална регистрация 30.08.1999 г., собственост на ответника; 2. На основание чл. 151 във вр. с чл. 142 ал. 2 т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от А. Н. Ч. (Х. Н. Х.), с цена на иска 4 600 лв., в това число: сума в размер на

2 100 лв., представляваща пазарната стойност към датата на прекратяване на регистрацията на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „535 И“, зелен металик, с peг. [рег. номер на МПС] , рама № ... и двигател № ..., дата на първоначална регистрация 15.09.1997 г., придобит на 03.10.2012 г., отчужден на 04.10.2021 г., след края на проверявания период; сума в размер на 2 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на прекратяване на регистрацията на товарен автомобил, марка „И.“, модел „Д.“, бял, с peг. [рег. номер на МПС] , рама №... и двигател № ...., дата на първоначална регистрация 09.06.1992 г., придобит на 25.10.2012 г., отчужден на 16.06.2021 г., след края на проверявания период.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В същата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.

Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът е формулирал е следните въпроси: „1. Какво е съдържанието и какъв е механизмът за определяне на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ при предявен иск за гражданска конфискация?“; 2. „Допустимо ли е отъждествяването на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ с придобитото и наличното в края на периода имущество?“; 3. „Допустимо ли е въвеждането на минимален праг на стойността на наличното в края на проверявания период възмездно придобито имуществото в размер на 150 000 лв. като предпоставка за основателност на предявен иск за гражданска конфискация?“; и 4. „Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лв. да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетния доход?“. Изложени са съображения, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях липсва формирана практика на ВКС. Твърди се и наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК доколкото въззивният съд е приложил в противоположен смисъл и при грубо нарушение на формалната логика нормата на §1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ, в която е дадена легална дефиниция на понятието „значително несъответствие“.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата А. Н. Ч. е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на същата.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение при данните по делото намира следното:

По делото е прието за установено, че проверката на Комисията е образувана след получено уведомление от Районна прокуратура - Д., от 09.06.2020 г. за привличане на ответника А. Н. Ч. (Х. Н. Х.) като обвиняем по образувано досъдебно производство № 255/2020 г. по описа на РУ МВР-гр.Д., пр. пр. № 867/2020 г. по описа на РП-гр.Д. за извършено престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК - измама в условията на продължавано престъпление, което попада в обхвата на чл. 108 ал. 1 т. 10 от ЗОНПИ. С протокол от 16.06.2020 г. била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника и съпругата му К. Г. Х. (М. Г. Х.). Проверката за периода от 16.06.2010 г. до 16.06.2020 г. С решение № 163/19.01.2022г. на КОНПИ било образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответника, а с решение № 2190 от 13.04.2022 г. – и за внасяне в съда на искова молба за отнемане на незаконно придобито имущество от А. Н. Ч. (Х. Н. Х.).

Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г., по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Съдът е акцентирал, че основната предпоставка за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането можело да бъде извършено в случай, че имуществото /по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ/ в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Съдът се е позовал на разрешенията в посоченото тълкувателно решение, като е подчертал, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ - независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ. От възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, е направен извод, че евентуален „нетен доход“ /съдържателно определено като понятие в § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ/ в отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че придобитото ответника и съпругата му и налично в края на периода имущество са 5 закупени от ответника преди брака му автомобили: придобит на 11.08.2012 г. товарен автомобил, марка „Фолксваген”, модел „ЛТ 35“, с рег. [рег. номер на МПС] с неоспорена пазарна оценка към датата на покупката, посочена от КОНПИ от 4 400 лв.; придобит на 14.09.2012 г. товарен автомобил, марка „Форд”, модел „Куриер”, с рег. [рег. номер на МПС] с неоспорена пазарна оценка към датата на покупката, посочена от КОНПИ от 5 500 лв.; придобит на 05.10.2012 г. лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4”, с рег. [рег. номер на МПС] , с неоспорена пазарна оценка към датата на покупката, посочена от КОНПИ в размер на 3 700 лв.; придобит на 25.10.2012 г. товарен автомобил, марка „И.”, модел „Д.”, с рег. [рег. номер на МПС] , продаден след края на периода, с пазарна оценка към датата на придобиване, посочена от КОНПИ и неоспорена по делото, в размер на 2 500 лв.; и придобит на 03.10.2012 г. лек автомобил, марка „БМВ”, модел „535 И”, с рег. [рег. номер на МПС] , наличен към края на проверявания период и отчужден след края на проверявания период, с пазарна оценка към датата на придобиване, посочена от КОНПИ и неоспорена по делото, в размер на 2 100 лв. Всички други, описани от Комисията имущества, представляващи равностойност на отчуждените МПС, за които не се твърди да са налични в патримониума на ответника в края на проверявания период и към датата на подаване на исковата молба в съда, не са взети предвид при формиране на стойността на придобитото имущество. Направен е извод, че общата пазарна стойност на придобитото възмездно и налично в края на периода имущество на ответника била в размер на 22 800 лв., т. е. под релевантния размер от 150 000 лв. Посочено е, че при данни за нетен доход, който е отрицателна величина /–373 627,23 лв./, следва извод, че са липсвали разполагаеми средства за придобиване на имуществото. Съдът се е позовал на решение № 50130/03.01.2024г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021г., IV г. о., и е приел, че нетният доход може да бъде само нулев, но не и отрицателен, респ. че не може да има нетен доход с отрицателен размер, който да се прибавя към установеното налично имущество. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че не е налице увеличение на имуществото на проверяваното лице в процесния период над 150 000 лв. и липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник. Приел е, че искът на КОНПИ по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. Поставените въпроси са взаимосвързани и касаят съдържанието на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ЗОНПИ и начинът, по който се извършва преценката от съда за наличието на такова, поради което са обуславящи за решаващите изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на спора по делото, т. е. осъществяват изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на същите обаче не е налице наведеното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

По разрешаването на въпросите има установена задължителна и казуална съдебна практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. В Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г., постановено по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, на което се е позовал и въззивният съд е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Прието, че предмет на отнемане е незаконно имущество /за което не е установен законен източник на доходи/, налично към датата на проверката и формиращо стойността на „значителното несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Разяснено е, че: „Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не“. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване, чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. В случаите когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Съгласно легалното определение в § 1, т. 8 ДР ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите /т. нар. „брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество /решение № 50130 от 3.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др./. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ.

След като в патримониума на ответника в края на проверявания период е налично имущество на обща стойност 22 800 лв. и липсва друго движимо и недвижимо имущество и налични парични средства, то приетото с обжалваното решение, че не е възможно да се формира релевантното за закона „значително несъответствие“, не влиза в противоречие с постановките на Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ.

Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила.

Съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Предвид на това Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата 30 лв. държавна такса.

По делото за особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника по иска А. Н. Ч. е била назначена адвокат В. Т. Г. от АК-Д.. Тя е представлявала страната и в касационното производство за изготвяне на отговор по касационната жалба, за която правна помощ ищецът по иска е внесъл определеното от въззивния съд възнаграждение от 450 лв. по специалната сметка на ВКС на 22.07.2025 г. Предвид изложеното е налице основание на особения представител да са заплати определеното и внесено възнаграждение от 450 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 49/24.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 66/2025 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество [населено място] да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд, сумата в размер на 30 лв. – дължима държавна такса за касационно производство.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат адв. В. Т. Г. от АК-Д., в качеството й на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника по иска А. Н. Ч., възнаграждение в размер на сумата 450 лв., внесена по сметка на ВКС на 22.07.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.