ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5463

гр. София, 27.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 4743/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от М. Х. М. и М. В. И., чрез пълномощника им адв. П. Р. – САК, срещу въззивното решение № 4527 от 26.07.2024 г. по в. гр. д. № 3669/2024 г. на СГС по предявените искове по чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като обосноваващи допускането на касационното обжалване.

Ответникът в касационното производство В. Б. И., чрез процесуален представител адв. Ж. Н. - САК, оспорва жалбата с писмен отговор.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С обжалваното въззивно решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционно решение № 20921/18.12.2023 г. по гр. д. № 48613/2023 г. на СРС, 46 състав, са осъдени М. Х. М. и М. В. И., по исковете на В. Б. И., на основание чл. 109 ЗС да преустановят действията си по неправилно паркиране на ползваните от тях леки автомобили на собственото им паркомясто № 43-44, представляващо 57.20/954.32 ид. части от гараж в жилищна сграда в [населено място], ул.К., № 102-106, с граници: двор, стена, маневрено пространство и паркомясто № 45-46, като за целта демонтират и позиционират правилно съществуващия механизъм за двуетажно паркиране, така че да не навлизат в общото маневрено пространство, както и на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплатят на В. И. сумата 152,80 лв., представляваща имуществена вреда за направени разноски, от които 100 лв. адвокатски хонорар за изготвяне на нотариална покана, и 52,80 лв. за нотариална такса за връчването й, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба /31.08.2023 г./ до окончателното плащане. Според изхода на спора въззивният съд е осъдил ответниците да заплатят на ищеца 840 лв. разноски. Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на ответниците - „КА СТРОЙ ИНВЕСТ“ ООД и „ПРАКТИКАЛ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска по чл. 45 ЗЗД – с цена този иск 152,80 лв., е процесуално недопустима по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Тази разпоредба изключва касационния контрол на въззивни решения, постановени по искове с цена до 5 000 лв. Искът е облигационен, а не вещен иск, и за него не са налице изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, ето защо в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по нея да се прекрати.

В останалата част касационната жалба е допустима.

За да уважи предявените срещу двамата ответници негаторни искове по чл. 109 ЗС, въззивният съд е приел следното:

В сградата на адрес на [населено място], ул.К., № 102-106, ищецът притежава в собственост жилище - апартамент № 02.2, на трети етаж, както и 44.37/954.32 идеални части от гараж с идентификатор *****, с площ от 18.82 кв. м., представляващо паркомясто № 41-42 с инсталиран механизъм за двуетажно паркиране, а ответниците притежават заедно в собственост жилище - ап. 04.2, както и 57.20/954.32 идеални части от гараж с идентификатор *****, с площ от 24.26 кв. м., представляващо паркомясто № 43-44 с инсталиран механизъм за двуетажно паркиране.

Със заповед № РА-51- 144/30.07.2019 г., е било допълнено издаденото разрешение за строеж № 10/29.01.2018 г. на Гл. архитект на Столична община за строителството на сградата, в която се намират описаните паркоместа, като под рампата към ул.Опълченска към вътрешния двор на кота +4.00 единичното паркомясто № 43 по одобрен проект е променено на механизъм за двуетажно паркиране. Съгласно разрешение за ползване № СТ-05-32/20.01.2022 г. на ДНСК, горепосочената сграда е въведена в експлоатация.

За да отговор на спорния въпрос по делото дали инсталираният механизъм за двуетажно паркиране в паркомясто № 43-44 е поставен съгласно строителните книжа и дали пречи на ищеца да използва притежаваното от него паркомясто № 41-42, въззивният съд е обсъдил събраните по делото заключение на приетата в първата инстанция СТЕ и показанията на свидетеля Б. И.. От заключението, вкл. и при направени от вещото лице измервания при наличните при огледа паркирани две коли на двуетажното паркомясто на ответниците №№ 43-44, е установено, че паркоместата на насрещните страни по делото се намират в крайната зона на гаража на сградата, на партерното ниво, като достъпът до тях се осъществява по коридор откъм останалата част на гаража, стигащ до паркомясто № 43- 44, след което се прави 90-градусов завой вляво за достъп до другите паркоместа. Установено е, че монтираният механизъм за двойно паркиране на колите една върху друга в паркомясто № 43-44 е по-напред от останалите такива - конкретно, на разстояние 425 сантиметра от вертикалната колона на подемника до стената и на 310 сантиметра от най-крайната точка на платформата до стената, за разлика от съседното паркомясто № 45-46, където тези размери са съответно от колоната 205 сантиметра и от най-крайната точка на платформата - на 90 сантиметра. Констатирано е, че в процесното паркомясто № 43-44 системата за двойно паркиране е монтирана по-напред на разстояние 220 сантиметра, излиза от очертанията на паркомястото и навлиза в зоната за маневриране, като не е изравнен и с останалите паркоместа. Вещото лице сочи, че по този начин се затруднява маневрата на автомобил от паркомясто № № 41-42, още повече при наличието на автомобил и в паркомясто № 45-46 /съседното на това на ответниците/, като необходимото пространство за направа на десен завой при излизане от паркомясто № 41-42 /на ищеца/ е ограничено заради разположението на механизма и паркираните две коли на паркомясто № 43-44 /на ответниците/ монтиран по-напред на разстояние 220 сантиметра. Също така е установено, че височината на тавана над процесното паркомясто е различна в предната и задната му част-съответно 358 см. и 309 см, поради което при промяната на проекта, с която от единично паркомясто № 43 става за двуетажно паркиране, механизмът за последното е монтиран по-напред, за да се осигури нужната височина, иначе паркиране на автомобил на второто ниво ще е невъзможно. При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание, същото изяснява, че ако механизмът да двуетажно пракиране в паркомястото на ответниците се монтира според схемата, не може да се ползва второто ниво на процесното паркомясто заради липсата на височина, а ако се монтира малко по-навътре автомобил на първото ниво/ 1,50 м. навътре/, автомобил на второто нищо може да паркира напреден ход и да излиза само на заден ход шофьорът няма да може да излезе –няма да може да отвори вратата. Според вещото лице в сграда има едно свободно паркомясто № 13 с необходимата височина за двуетажно паркиране.

От показанията на свид.Б. И. - баща на ищеца, ценени при условията на чл. 172 ГПК, описва невъзможността синът му, още от закупуването на апартамента с гараж в сградата, да излича с кола от гаража, поради невъзможност да прави десен завой при излизане заради издаването на кола на насрещното паркомясто, чийто механизъм е 2 м. напред. Това налагало свидетелят да взима сина си с кола от дома му, а после последният да оставя свидетеля обратно в дома му, да ползва неговата кола.

При така установените факти, въззивният съд е приел, че макар сградата, в която се намират паркоместата на страните, да е била въведена в експлоатация като построена в съответствие със строителните правила и норми, механизмът за двуетажно паркиране на ответниците е монтиран на място, което навлиза в зоната за достъп до гаражите и в зоната за маневриране, като по този начин създава пречки за придвижване и ползване на останалите паркоместа, и най-вече на паркомястото на ищеца.

При така установените факти, въззивният съд е заключил, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест, като е доказал, че правото му на собственост е подложено на неоснователното въздействие от поведението на ответниците, с което поведение те пречат на упражняване на правото му на собственост, поради което исковите му претенции по чл. 109 ЗС са основателни и правилно са били уважени от първоинстанционния съд. Защитното възражение на ответниците, че не те са монтирали механизма и монтирането му е съобразено с издаденото разрешение за строеж и въвеждането му в експлоатация, въззивният съд е счел за неоснователно. По аргумент от разясненията по ТР № 31/6.02.1085 г. по приложението на иска по чл. 109, ал. 1 ГПК, е прието, че с този иск се защитава правото на ищеца и когато източникът на неоснователно въздействие е в съседен имот, както и когато е строеж, извършен от трето лице, поради което, макар ответниците да не са отговорни за монтирането на този механизъм, то в производството е установено, че с поведението си поддържат това състояние, като ползват този механизъм по начин, който пречи на ищеца да ползва своето паркомясто. За неоснователно е прието и възражението на ответниците, че така те ще бъдат лишени от възможността да ползват своето паркомясто, поради установеното от вещото лице, че при монтиране на механизма в паркомястото на ответниците малко по-навътре / с около 1,50 м./, макар да не може да се възстанови напълно навлизането му в маневреното пространство от 2,20 м., ще бъде възможно ищецът да маневрира и да ползва своето паркомясто №№ 41-42, а и ответниците да ползват правомерно второто ниво на своето паркомясто.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с доводи, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и по тях липсва практика на ВКС:

1/ Носи ли отговорност за констатирани конструктивни несъответствия на сградата, последващ собственик на обект – апартамент (гараж), закупил имота след приемането му и въвеждането му в експлоатация, съгласно издадено Разрешение за ползване от ДНСК?

2/ Каква е отговорността на собственик на недвижим имот с конструктивни отклонения, несъответстващи на утвърден архитектурен проект и издадено Разрешение за строеж, при експлоатацията на която се създават затруднения за ползването на друг обект в същата сграда?

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. За наличието на вероятна нищожност или недопустимост касационният съд е длъжен да следи и служебно по силата на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, независимо дали с касационната жалба е направено оплакване за такива пороци. В настоящият случай, като е потвърдил първоинстанционното решение, въззивният съд е уважил иска с диспозитив, според който е постановено осъждането на касаторите-ответници да демонтират и позиционират правилно съществуващия механизъм за двуетажно паркиране, така че да не навлизат в общото маневрено пространство. Съществуващата неопределеност в действията, които ответниците са осъдени да извършат, поражда съмнение относно допустимостта на постановеното решение по спора с оглед изпълняемостта им и тяхната ефективност за търсената и постановена с решението защита. Съмнение съществува и относно редовността на предявения иск за търсената защита, която трябва да съответства на твърдяното неправомерно въздействие върху интереса на ищците. По тези съображения настоящия състав намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за проверка на допустимостта му. Допускането на касационното обжалване на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК прави безпредметно обсъждането дали е налице соченото от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, специфичната допълнителна предпоставка по което и не е обосновано от касаторите, което самостоятелно изключва наличието на това основание за допускане касационното обжалване.

Касаторите дължат заплащането на държавна такса 40 лв. по допускане касационно обжалване.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Х. М. и М. В. И., против решение № 4527 от 26.07.2024 г. по в. гр. д. № 3669/2024 г. на СГС, В ЧАСТТА по произнасянето по иска по чл. 45 ЗЗД, и ПРЕКРАТЯВА настоящето производство по гр. д. № 4743/2024 г. по описа на ВКС, II г. о. по касационната им жалба срещу тази част от въззивното решение.

Определението само в тази част подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.

ДОПУСКА касационно обжалване на възвивното решение № 4527 от 26.07.2024 г. по в. гр. д. № 3669/2024 г. на СГС, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

УКАЗВА на касаторите М. Х. М. и М. В. И. в 1-седмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена сума 40 лв. по сметката на ВКС за държавна такса, като при неизпълнение в срок на горното указание, касационната им жалба и в останалата допустима част ще бъде оставена без разглеждане изцяло, а образуваното по нея производство прекратено.

При внасяне на дължимата държавна такса в срок, делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: