ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5544

Гр.София, 01.12.2025г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.2987 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Х. М. срещу решение №.260192/23.05.25 по г. д.№.9864/17 на СГС, ІV Вс., с което, след отмяна на реш.№.101763/25.04.17 по г. д.№.39532/15 на СРС, ГО, 36с., предявеният от касатора иск с правно основание чл. 140 ал. 3 изр. 2 СК за заплащане на общо 14 068,81лв. /1/2 от 28137,62лв./ направени от ищцата разходи в периода 14.08.12-7.07.15 за издръжка на майката на страните С. А. Ф. е отхвърлен като неоснователен.

Ответната страна Р. Х. Г. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че въззивната инстанция се е произнесла по наведените в исковата молба факти и обстоятелства, които обаче неправилно е подвела под разпоредбата на чл. 59 ЗЗД. Правилната правна квалификация на същите, при действието на новия СК, е по чл. 140 ал. 3 изр. 2 СК. Основателността на претенцията зависи от това имало ли е лицето, на което е давана издръжка, право на такава; от един и същи ред ли са задължените лица; само от едно от тях ли е давана издръжката; какви са възможностите за издръжка на задължените лица. В случая е безспорно, че: страните са...