ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3383

[населено място] 01.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, първо търговско отделение, пети състав, в закрито заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от Р. Б. търговско дело № 1954 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Н. против решение № 713/28.05.2025 г. по гр. д.№ 3311/2024 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е отменено решение № 145/04.10.2024 г. по гр. д.№ 291/2023г. на Окръжен съд - Видин и вместо това е отхвърлен предявения от касатора против ЗД „Б. И. АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в причинност с ПТП от 06.05.2023г., настъпило по вина на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, над размера от 10 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 30 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл. 52 ЗЗД, поради изключително занижен размер на обезщетението, в разрив с обществената представа за справедливост, с оглед обществено –икономическите условия към момента на увреждането. Позовава се и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като визира: липса на предпоставки за нов доклад от въззивния състав и недопустимо служебно събиране на доказателства - назначена СМЕ, при това без указване преглед на постадалия, както и несъобразено изискване за компетентност на вещо лице – неврохирург, предвид получени травми на главата.

Ответната страна - ЗД „ Б. И. „ АД – оспорва касационната жалба, със съображения по правилността на въззивното решение.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, ограничени до приложението на чл. 52 ЗЗД и допуснати от въззивния съд нарушения при събирането на доказателства относно съдържанието на търпимите от ищеца неимуществени вреди, настоящият съд съобрази следното:

Спор относно материално - правната легитимация на страните - наличието на застрахователно събитие, в причинност с което ищецът е претърпял неимуществени вреди и за обезщетяване на които е възникнала отговорност за застрахователя - не е пренесен в настоящата инстанция.

С исковата молба С. Н. твърди, че от ПТП на 06.05.2023 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, лек автомобил, е получил контузия на тялото, вкл. разкъсно-контузна рана на главата, охлузвания и натъртвания по крайниците, както и контузия на мозъка, с изгубване на съзнание, провокирало тежко главоболие, с виене на свят и гадене. След болничния престой твърди спазван строг постелен режим в домашни условия и непрекъсната нужда от чужда помощ, забрана за гледане на телевизия и работа с компютър, стоене на тъмно, постоянен прием на обезболяващи. Твърди, че и понастоящем / исковата молба е от 04.09.2023 г. / продължава да изпитва болки. Претендира обезщетение в размер на 30 000 лева .

Ответното дружество е оспорило размера, като излючително завишен спрямо претърпените болки и страдания и е противопоставило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради пътуване без поставен предпазен колан.

За установяване на търпимите болки и страдания е разпитана единствено майката на пострадалия – П. А., която заявява, че след ПТП го намерила поставен на системи в болницата, с множество шевове на главата, охлузвания и натъртвания по цялото тяло. Престоял в болницата две денонощия, като бидейки на системи и поради болки в краката се налагало да му помага в ходенето до тоалетна. От раната на главата получил гноене, което наложило промивки и дренаж. В къщи се лекувал 2 месеца, през което време свидетелката му помагала в обличането и ходене до тоалетна, предвид продължаващи болки в краката. Не можел да спи, дразнел се от шумове и светлина, чувствал болки по цялото си тяло. Силните болки в краката и главата продължили два месеца. Свидетелката споделя, че синът й е започнал работа, но все още има затруднения със съня, затворил се е след инцидента, не общува както преди.

Първоинстанционният съд е приел за недоказано възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определил справедлив размер на дължимото обезщетение поисканите 30 000 лева.

С въззивната си жалба ответникът се е позовал на неправилно несъобразено от първоинстанционния съд съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед установената концентрация на алкохол в кръвта на водача, причинил ПТП, в чийто автомобил е пътувал ищецът – 2,07 промила. Приемайки да пътува в автомобил, управляван от видимо алкохолно повлияно лице, ищецът е поел значителен риск за собствените си живот и здраве. Въвел е довод за нарушение на чл. 146 ГПК относно доклада, в относимост към съпричиняването от преждепосочения вид .

Ответникът е оспорил възприетия за справедлив размер на обезщетението от 30 000 лева, като необоснован от събраните доказателства за съдържанието на претърпените увреди, проявлението им и периода на възстановяване, като дори при липса на доказано съпричиняване, този размер не счита, че следва да надхвърля 5 000 лева, вкл. с оглед обществено - икономическата конюнктура към момента на увреждането.

С определение от 20.12.2024 г. въззивният съд е оставил без уважение поисканата от въззивника СМЕ, относима към възражението за съпричиняване, въведено за пръв път с въззивната жалба, поради което и преклудирано – неподлежащо на разглеждане. Допуснал е СМЕ по искането на ищеца, с формулирани в исковата му молба задачи: какви са получените при ПТП увреждания, какво лечение е било приложено, какви болки и страдания е търпял, търпи и евентуално ще търпи за в бъдеще ищецът, възстановен ли е напълно или има остатъчни последици и какви. Допускането е обосновано с мотива, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, СМЕ е поискана още с исковата молба, но в доклада на първоинстанционния съд няма произнасяне по това доказателствено искане на ищеца.

Вещото лице от СМЕ е потвърдило получени при ПТП : мозъчно сътресение, без данни за пълна загуба на съзнание, реализиращо медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ ; контузия на главата ; разкъсно-контузна рана в челната област и охлузвания по дясното бедро. Мекотъканните травми са причинили интензивни болки и страдания за срок до 15 дни и умерени – до 30 дни. Проведено е тридневно медикаментозно и инфузионно лечение в болнични условия, хуриргична обработка и шев на раната в челната област / в окосмената част, с размер до 10 см. – обяснения при разпит в открито заседание / . Ищецът е изписан без неврологичен дефицит и с първично зарастваща рана. Не се установяват данни за остатъчни последици от травмите, нито се предполагат бъдещи усложнения.

Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, за недоказано съпричиняване на вредоносния резултат, от вида въведен с възражението на застрахователя в рамките на преклузивния за това срок - пътуване без предпазен колан. Приел е, че събраните доказателства не обуславят обезщетение за неимуществени вреди по-високо от 10 000 лева, до който размер е намалил присъденото от първоинстанционния съд. С оглед заключението на СМЕ - че се касае за три леки телесни повреди и то предимно в областта на главата - съдът не е кредитирал показанията на майката на ищеца, за търпими от него в продължени на два месеца силни болки по цялото тяло и невъзможност за самостоятелно придвижване и обслужване, наложило нейната помощ. Отчел е възрастта на пострадалия – 19-годишен, пълното му възстановяване към момента, без остатъчни последици, липсата на проведено оперативно лечение.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът не формулира конкретен правен въпрос, относим към касационните му доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, а най – общо се позовава на „приложението на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД„, съобразно задължителните указания в ППВС № 4/1968 г..

Формулира и следните въпроси: 1/ Може ли въззивната инстанция да излиза извън предмета на въззивната проверка по чл. 269 - 271 ГПК, след като въззивникът излага голословни твърдения в защита на тезите си и не прави доказателствени искания, като тезите му се възприемат безкритично необосновано и в разрез с доказателствения материал, събран от първонистанционния съд ? ; 2/ Може ли въззивната инстанция да дава указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснати да се извършат в първата инстанция, без да бъде уведомена страната, която в случая е засегната най – тежко – ищецът ? ; 3/ Обосновано ли е решението на въззивния съд, постановено в противоречие със събраните доказателства ?

По формулираните процесуалноправни въпроси не е посочен допълнителен селективен критерий, което е достатъчно основание да не се приеме за обосновано основание за допускане на касационното обжалване по някой от тях. Независимо от това следва да се съобрази, че третият изисква преценка за правилността на въззивното решение, което не е предмет на настоящата селективна фаза на касационното производство. Първият въпрос съдържа оценъчни квалификации / маркирания текст от въпроса по-горе / относно съдържанието на защитата и правилността на процесуалните действия на съда, които са несъвместими с характеристика на правен въпрос: такъв по приложението на правна норма или правен принцип, независимо от конкретните действия на съда и страните и установимите по делото фактически обстоятелства. В останалата си част първият въпрос, принципно относим към правомощията на въззивната инстанция, би удовлетворил общия, но не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, доколкото въззивният съд не е процедирал в разрив със задължителна или известна на настоящия състав казуална практика, дори да би била надлежно посочена от касатора. Въпросът е предпоставен от касационния довод за неправилно допусната във въззивна инстанция съдебно-медицинска експертиза, за установяване уврежданията на ищеца. Експертизата е поискана от самия ищец – направено в исковата молба и с последваща молба от 02.07.2024г., по която първоинстанционният съд не се е произнесъл. Въззивната жалба на ответника съдържа довод за неправилно определен размер на обезщетението за неимуществени вреди, спрямо установените единствено със свидетелски показания факти, относно вида на увреждането и търпимите от същото болки и страдания. Проявленията на увреждането, вкл. присъщ интензитет на болките, обичайна продължителност на възстановяването и очаквана прогноза, предполагат ангажиране на специални знания, правото на съда за което не е преклудирано от нормите на чл. 269 ГПК - чл. 271 ГПК. Не се касае за произнасяне в отклонение от въведени от ответника въззивни доводи, в нарушение на чл. 269 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с въведения предмет на въззивното производство, предпоставящ оценка на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, за която съдът се е нуждаел от специални знания.

Вторият въпрос не кореспондира с процесуалните действия на въззивния съд, с което не е удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. И този въпрос е предпоставен от допуснатата от въззивния съд СМЕ, по предмета на доказване с която съдът не е указвал тежест на доказване на която и да било от страните, а съобразил доказателствено искане на самия ищец и собствената си преценка за необходимост от специални знания, които това доказателствено средство осигурява. По начало, значими за спора, сами по себе си, правни последици от факта на неуведомяването на едната страна, за указания дадени на противната / дори да би било такова действителното фактическо положение /, не следват. Значение за правния резултат биха имали доказаните или недоказани факти, в резултат на тези указания, или тяхната недопустимост или неотносимост, с оглед предмета на спора или разпределението на доказателствената тежест в процеса.

Въпросът за приложението на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, е въпрос, който удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Не е обоснован допълнителния такъв с цитираното ППВС № 4/1968г., тъй като въззивното решение е съобразено със задължителните указания в същото - за мотивирано изложение на приетите за релевантни, за определяне справедлив размер на обезщетението, факти и обстоятелства. Такива мотиви - изчерпателни, съобразно проведеното от страната доказване - въззивното решение съдържа. Самият касатор не е посочил неотчетено от въззивния съд, обосноваващо по-висок размер на обезщетението обстоятелство, нито неправилно отчетено, в занижаване размера му такова, безспорно доказани по делото, а се позовава на неправилен отказ на съда да кредитира част от свидетелските показания на майката на ищеца. Този довод няма отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, а към това на чл. 172 ГПК. Не е обоснован от касатора драстично отклонение в размера на обезщетението спрямо обществено–икономическите условия към момента на увреждането.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 713/28.05.2025 г. по гр. д.№ 3311/2024 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: