ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5505

гр.София, 01.12.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

седемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2759/ 2025 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по жалба на Ц. Н. И. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № № 432/ 22.04.2025 г. по гр. д.№ 306/ 2025 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр. д.№ 852/ 2024 г. и като краен резултат са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Агрикс България“ ЕООД, гр.Варна, искове, квалифицирани по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД - за осъждане на дружеството да заплати на Ц. И. сумата от 14 000 лева, като връщане на полученото без правно основание и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД - за осъждане на „Агрикс България“ ЕООД да заплати на Ц. И. сумата 1 454 лева - лихва за забава от 12.01.2023 г. до завеждане на исковата молба и е разпределена отговорността за разноските по делото.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят повдига правните въпроси 1.“Допустимо ли е да се извършва преквалификация на искова претенция, след като на първа инстанция няма допуснати нарушения при разпределяне на доказателствена тежест или неточни указания към страните?“; 2. „След като въззивният съд е преквалифицирал искова молба в нарушение на ТР 1/2013 ОСГТК, то това решение допустимо ли е или е явно необосновано?“; 3. „Как следва да се докаже, че има неоснователно разместване на блага след като ищецът е доказал това разместване на блага, ответникът е доказал основанието си и ищецът е доказал репликата си, че това основание е отпаднало?“;...