ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1245

гр. София, 30.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Димитров ч. т.д. № 2 по описа на съда за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. И. Д. срещу определение № 2314 от 15.09.2025 г., постановено от Апелативен съд – София по ч. т.д. № 1575 по описа на съда за 2025 г., с което е потвърдено първоинстанционно определение № 1196/2021 г. по т. д. № 2417/2024 г. на СГС, ТО, 15 с-в, с което на свой ред е върната исковата молба, подадена от жалбоподателя срещу Фила С. Й., Х. Д. Х., Ц. Х. И., Ц. И. Д. и И. Г. М.–М., и е прекратено производството по делото, образувано по предявен от жалбоподателя иск за признаване за установено по реда на чл. 60, ал. 1 ЗПРПМ, че същият е изобретател на полезен модел със защитен № 3820/08.07.2020 г.

В частната касационна жалба се формулират оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение. Сочи се, че: 1. Въззивният съд е проявил прекалена формалност с приложението на тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, без да отчете спецификата на делата по чл. 60, вр. чл. 13, ал. 1 от ЗПРПМ; 2. Евентуална необходимост от другарство може да е налице само между правоспособни субекти. Починалият Х. Д. Х. е загубил правосубектност поради настъпване на смърт на 20.07.2020 г. Датата на обявяването на вписването на полезния модел (публикацията) е 31.07.2020 г. От тази дата възниква противопоставимост на правата по чл. 60, ал. 1 от ЗПРПМ. Следователно Х. Х. никога не е придобил качеството на съизобретател, с противопоставими права на исковата молба на ищеца, а вписването му в регистъра е евентуално нищожно и не би следвало да препятства съдебния процес по установяване на автора. Излага се, че въззивният съд неправилно е счел починалия съизобретател за необходим другар, което е довело до прекратяване на делото. Въпросът е правно спорен, когато лицето е починало преди датата на публикацията, т. е. никога не е могло да придобие субективни права по модела, защото публикацията е формален момент на пораждащото действие спрямо трети лица.

Иска се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на такива по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Поставя се въпрос, който според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона: „Какви другари са съизобретателите на полезен модел, регистриран по ЗПРПМ в процеса по чл. 60 ЗПРПМ за установяване на изобретателство - необходими или факултативни?“ Сочи се, че по въпроса липсва уеднаквена практика. Някои съдебни състави приемат, че вписаните изобретатели са задължителни другари, докато други третират това вписване като оборима презумпция, която може да се атакува от отделно лице. Според жалбоподателя това е съществен въпрос за правилното приложение на закона /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

Поставя се и въпрос, според жалбоподателя - от значение за развитието на правото: „Може ли лице, което е починало преди датата на публикацията на полезния модел, да придобие качеството съизобретател и да бъде противопоставимо на трети лица, чрез вписването си в патентния регистър?“ Излага се, че по въпроса липсва съдебна практика, той засяга границите на материалната правоспособност и валидността на вписването в патентния регистър, а разрешението му е от значение за сигурността на оборота и защитата на правата на действителните изобретатели /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

Отново с твърдение, че са от значение за развитие на правото се поставят въпросите: „Евентуално нищожен ли е полезен модел, който е публикуван след настъпила смърт на един от съизобретателите или евентуално нищожна е публикацията?“ и „Води ли вписването на лице, починало преди датата на публикацията, до недействителност на регистрацията спрямо това лице, респективно до частична недействителност на правата?“ Твърди се, че липсва практика на ВКС по същите въпроси, които засягат границите на материалната правоспособност и противопоставимостта на права, възникващи от регистрация на полезен модел /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

В продължение на материалния въпрос се поставя процесуалноправният такъв: „Ограничава ли се чл. 6, § 1 от КЗПЧ до гарантиране по същество на правото на справедлив процес в съдебни производства, които вече са висящи, или допълнително осигурява право на достъп до съдилищата за всяко лице, което желае да започне дело, за да бъдат решени неговите граждански права и задължения?“ Твърди се, че по този въпрос обжалваното определение противоречи на задължителната по чл. 46 от КЗПЧ вр. чл. 5. ал. 4 от Конституцията, практика на ЕСПЧ по делата: решение от 21.02.1975 г. по „Golder v. UK“, § 32 и решение от 19.06.2001 г по „Kreuz v. Poland“, § 54-56. Противоречие имало и с решение № 233/28.09.2016 г. по гр. д. № 1842/2016 г., IV г.o., ВКС, в което е прието, че задължение на въззивния съд е да даде точна квалификация на спорното право /чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК/.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

За да се произнесе настоящият състав взе предвид следното:

За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд е изложил, че страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимост на гражданския процес като производство. Починалото лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. С даденото разрешение по Тълкувателно решение от 09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в този случай исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване, защото не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК, а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт /чл. 120, ал. 2 ЗСВ/ и това тяхно действие задължава съда да приеме, че исковата молба на жалбоподателя е недопустима.

Според въззивния състав неоснователно е възражението, че в случая не следва да се прилагат правилата на необходимото другарство, поради което и делото може да протече без участието на починалото лице. Сочи се, че съобразно представената справка на Патентното ведомство на Р. Б. за полезен модел, към датата на подаване на исковата молба, ответниците /включително и починалото лице/ са вписани като изобретатели на процесния модел. Фактът на вписването налага законовата презумпция, че лицата са съизобретатели, поради което и какви са били взаимоотношенията между тях в хода на творческата дейност, няма никакво правно значение. Ето защо, съдебното решение трябва да бъде еднакво по отношение на всеки един от тях и тази неразделност на делата по отношение на отделните другари налага задължителното другарство като абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразена с постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивния съдебен акт се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба, респ. частната касационна жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК или чл. 280, ал. 2 ГПК.

За да се преценява въобще наличието на някой от допълнителните критерии за селектиране на жалбата, по делото следва да е формулиран правен въпрос – годно общо основание за допускане на касационно обжалване.

В случая четвъртият въпрос е хипотетичен и до голяма степен неясен, и не разкрива връзка с конкретна част от мотивите на въззивното определение, поради което не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване, съответно – по отношение на него не се дължи преценка за наличието или не на поддържаните допълнителни критерии за селектиране на жалбата.

По отношение на останалите въпроси на жалбоподателя не е налице заявеният критерий за селектиране на жалбата му по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Точният смисъл на тази законова разпоредба е разяснен по задължителен за съдилищата начин в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно залегналите там постановки, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.

Така приетото по задължителен за съдилищата начин в практиката на касационната инстанция, в настоящия процесен случай не е налице. Позоваването от жалбоподателя при обосноваването на наличието на този допълнителен критерий за селектиране на жалбата му, на липсата на нарочна практика за конкретния случай, независимо от твърдените от жалбоподателя, негови особености и специфики, не сочи само по себе си на наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Не всяка липса на практика по който и да било, възможен за формулиране правен въпрос, разкрива наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и касационният състав намира, че в случая нито приложимите към спора правни норми, са непълни, неясни или противоречиви, за да е наложително създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването на съществуващата, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, нито се налага промяна на създадената поради неточното им тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Приложимите норми в случая са ясни, не е налице противоречива, остаряла, несъответна на обществените условия или резултат от неправилното им тълкуване практика, поради което и касационно обжалване по така поставените въпроси не следва да се допусне на основанието за допускане на такова обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

При изложеното касационно обжалване не следва да се допусне на поддържаното от жалбоподателя основание.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2314 от 15.09.2025 г., постановено от Апелативен съд – София по ч. т.д. № 1575 по описа на съда за 2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: