ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5661

София, 04.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от съдия А. Ц. гражданско дело № 2662 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР - Кърджали срещу решение 45/25г. на Окръжен съд - Кърджали.

С въззивното решение касаторът е осъден да плати на ищеца Д. Р. М. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, в размер на 4000лв., заедно със законната лихва от деня на злополуката (06.09.22г.) до окончателното плащане.

Въззивният съд е приел в мотивите към решението, че ищецът е изпълнявал длъжност „старши полицай“ (водач на служебно куче) в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ в РУ - Кърджали при ОД на МВР - Кърджали. На 06.09.22г., по време на наряд, при хранене на служебно куче бил ухапан по пръстите на ръката, били му причинени множество разкъсно - контузни рани на пръстите и на дланта на дясната ръка, като ищецът имал болки, парастезии и нарушен захват на 1- ви и 2- ри пръст на дясната ръка около месец и половина след травмата. Злополуката била призната за трудова с Разпореждане на ТП на НОИ. Въззивният съд е приел, че липсва съпричиняване, тъй като ищецът макар да е изпълнявал по време на наряда само охранителна дейност, без задължение да храни кучетата, е извършил такава дейност, защото съществувала такава обичайна практика сред носещите наряд - кучетата да се хранят и от други служители по разбирателство. Освен това в Протокол за разследване на трудовата злополука било прието, че ищецът е извършвал тази работа - хранене на служебни кучета, без да е нарушил дисциплинарните правила и задължения. Освен това преди наряда на ищеца не бил проведен инструктаж и не било забранено да храни кучетата. Съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди е 4000лв..

В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон при определяне на съпричиняването и на размера на обезщетението.

В изложението се поддържа искане по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и са поставени следните въпроси: Налице ли е съпричиняване, когато е изпълнявана работа, която не е в кръга на служебните задължения, не е възложена, но е извършена в нарушение на нормативно установените задължения, и която е извършена без да е извършен инструктаж преди това? Как се преценяват показанията на заинтересуван свидетел? Длъжен ли е съдът по чл. 52 ЗЗД да вземе предвид периода на физическите болки, както и наличието, респективно отсъствието на емоционални страдания.

ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС.

Относно първия въпрос, ВКС намира следното: Обезщетение за причинена вреда от трудова злополука се дължи не само когато е извършвана работа в кръга на службата, но и когато е извършвана работа без възлагане, но в интерес на службата. Такава е изричната норма на чл. 78, ал. 2 от ЗДСл. Съпричиняването поради груба небрежност изисква нарушение на правила за безопасност на труда (противоправно поведение) и форма на вина - груба небрежност. Противправното поведение се изразява в неизпълнение на задължение или в извършването на забранено действие. В случая обаче, храненето на служебно куче от друг служител, различен от водача на кучето, не е забранена дейност. Ответникът твърди в отговора на исковата молба, че ищецът е нарушил чл. 6, ал. 3 от Вътрешните правила за дейността на ветеринарномедицинската инспекция в МВР, който постановява, че кучетата се хранят от техните водачи, а при отсъствие от обучени служители, които имат квалификация и опит. В случая няма забрана, а има установено задължение на определени лица да хранят служебните кучета. Доколкото е отсъствал водачът на кучето и с проведения инструктаж не е било забранено на ищеца да нахрани кучето, а е съществувала обичайна практика и други служители да правят това при отсъствие на водача, то ищецът като е нахранил кучето, не е извършил противоправно поведение. Поради липсата на противоправно поведение липсва съпричиняване при груба небрежност. Не е установено по делото и твърдението на ответника, че ищецът е докосвал кучето по време на храненето и така е провокирал ухапването.

В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че липсва деяние, което да се квалифицира като съпричиняване при груба небрежност.

Относно втория и третия въпрос ВКС намира следното: По силата на чл. 172 ГПК съдът е длъжен да обсъди показанията на роднините заедно с другите доказателства по делото, а съгласно ППВС 4/68г. съдът е длъжен да обсъди по чл. 52 ЗЗД всички обстоятелства, които имат значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. В случая обаче, въззивният съд се е съобразил изцяло с практиката на ВКС по тези въпроси и е намалил присъденото обезщетение от първата инстанция, именно по тези съображения, които са изтъкнати от ответника в изложението към касационната жалба.

Тъй като по нито един от въпросите не се осъществява основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, то не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1440лв., представляващи платен адвокатски хонорар, видно от представената разписка и съгласно направеното искане в отговора на касационната жалба.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 45/ 26.03.25г., постановено по в. гр. д. 29/25г. на Окръжен съд - Кърджали.

Осъжда ответника по делото ОД на МВР гр. Кърджали да плати на ищеца Д. Р. М. 1440лв. разноски за настоящата инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: