ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2155

гр.София, 27.04.2026г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 650/2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрк. Г., срещу решение № 965/02.10.2025г. по гр. д.№ 1878/25г. по описа на Окръжен съд Варна, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е прието за установено на основание чл. 439 ГПК, че Ж. М. А. С. не дължи на Държавата, представлявана от министъра на финансите, сумите по изпълнителен лист № 4914 от 20.05.2016г., издаден по ч. гр. д. № 3153 по описа за 2016 година на РС Варна, въз основа на който е образувано изп. дело № 775 от 2016г. по описа на ЧСИ Н. Г. с peг. №716 към КЧСИ, поради погасяването им по давност.

Касаторът настоява въззивното решение да е недопустимо като постановено срещу ответник, който не е пасивно легитимиран. Твърди, че ответник по иска следва да е НАП, в качеството му на процесуален субституент на Държавата, защото нему било възложено установяването и събирането на частни държавни вземания, каквито били процесните. Сочи, че исковете били недопустими и поради факта, че са предявени при прекратено изпълнителното производство, който изключвал правния интерес на ищцата. Заявява и неправилност на въззивния акт, която обосновава с тезата, че давност не тече ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител е бездействал, включително и като не е дал указания за отстраняване на нередовности в молбата на кредитора за предприемане на изпълнителни действия.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ро ГПК, а в...