О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2152

София 27.04.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. Д. П.

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 633 по описа за 2026г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, представлявана от пълномощника Ш., против въззивно решение № 1314 от 13.04.2025г. по в. гр. д. № 2296/2025г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 3010 от 17.05.2025г. по гр. д. № 1521/2024г. на СГС като е отхвърлен предявения по реда на чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ иск срещу Д. Г., ръмунски гражданин, за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество в размер на 245 255евро, представляващи намерени недекларирани парични средства и иззети при преминаването му, на 11.01.2023г., през ГКПП М. Т. и са присъдени разноски.

Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

Въззивният съд е счел иска за неоснователен с решаващ довод за липса на установена причинна връзка между незаконната дейност и имуществото. Посочил е, че Д. Г. не е изложил твърдения и не е представил доказателства за реализирани доходи през периода 2005г.-11.01.2023г. Счел е, че представените два нотариални акта за осъществени покупко-продажби на 25.03.2005г. и на 14.03.2005г., в резултат на което е получил сумите от 300 000евро и от 100 000евро, не са достатъчно доказателство за наличие на доходи. Аргументирал се е с отдалеченият период от време /18г./, от който логично следва средствата да са използвани /изразходвани или вложени в друго имущество,/, а не държани в брой. Заради липсата на доказани доходи, въззивният съд е приел нетният му доход за нулева величина. Съпоставяйки я, с намерената сума при преминаване на границата от 245 255евро, въззивният съд е преценил, че е налице „значително несъответствие“, по смисъла на §1, т. 3 ДР на ЗОНПИ. Доколкото, обаче се касае за формално престъпление, съставът на което изисква пренасяне през граница на недекларирана сума пари, съдът е счел, че не може да се изведе извод, че това деяние е извършено със средства, получени от престъпната дейност, за която той е осъден. Обстоятелството, че деянията, за които е осъден /по чл. 241, ал. 1 б. „д“НК и чл. 251, ал. 1 НК/ не са от естество да акумулират паричен приход, е мотивирано съда да отхвърли иска, позовавайки се на решението по делото „Й. и други срещу България“ на ЕСПЧ и приемайки липса на порпорционална намеса в мирното упражняване на правото на собственост поради липса на причинна връзка между имуществото и установената престъпна дейност.

При тези мотиви на въззивния съд, Комисията в представеното изложение, поставя следните въпроси, касаещи причинната връзка, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1. Доказването на пряка или косвена връзка между престъпната дейност на лицето и придобитото имущество, което съдът вменява в тежест н Комисията, не води ли до игнориране правното значение на предвидената от законодателя презумция в чл. 5, ал. 1 ЗОНПИ?, 2. Подходът на търсене на пряка причинно-следствена връзка между конкретното престъпление и придобитото имущество, не поражда ли сливане на два отделни правни института – гражданската конфискация по ЗОНПИ и конфискацията в наказателното производство по НК?, 3. Член 1 от Протокол №1 ЕКЗПЧ представлява ли императивна правна норма, която следва задължително да се прилага от съда в производството по отнемане на незаконно придобито имущество, чрез въвеждане на изискване за установяване на причинно-следствена връзка с престъпната дейност?, 4. Формалните дейния, които не водят до генериране на конкретна материална облага, но представляват израз на изградени престъпни навици у лицето и демонстрират неговата нагласа към незачитане на установения правов ред, могат ли да бъдат основание за формиране на обосновано предположение за наличието на косвена връзка между придобитото имущество и осъществената престъпна дейност? Поставят се и още два въпроса, във връзка и със „значителното несъответствие“, по смисъла на §1, т. 3 ДР на ЗОНПИ: 5. Установеното „значително несъответствие“между нетните доходи и имуществото на ответника, в съвкупност с презумцията по чл. 5, ал. 1 ЗОНПИ и извършена квалифицирана контрабанда, представляват ли достатъчно основание за формиране на обосновано предположение за наличието на връзка между придобитото имущество и осъществената незаконна дейност? И 6. Допустимо ли е основателно да с предположи придобиване на имущество във връзка с незаконната дейност, извършена назад във времето и предхождаща инкриминираното деяние, което е основание за започване на проверка по ЗОНПИ? Касаторът се позовава и на специалното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, което обосновава с тезата си, че в закона не е посочена като предпоставка за отнемане на имущество наличието на причинна връзка между деянието, послужило като основание за започване на производството и придобитото имущество.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Д. Г., чрез процесуалния представител адвокат Х., с който се оспорват както допустимостта й, така и основателността. Претендира направените разноски в размер на 3 000евро за адвокатско възнаграждение, реалното извършва на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 26.01.2026г., в който сумата е посочена като заплатена в брой.

Настоящият съдебен състав, като съобрази поставените от касатора въпроси, намира че следва да се спре настоящето производство до постановяване на Тълкувателно решение по т. д.№ 1/2026г. на ОСГК на ВКС. Това се налага защото относно тях, към настоящият момент Върховният касационен съд е констатирал, че е налице противоречива съдебна практика, което е станало причина за образуване на посоченото Тълкувателно решение по следните въпроси: „Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в §1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десет годишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ? При определяне на значително несъответствие по смисъла на §1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл. 108 или по чл. 109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?“

В такава хипотеза, съгласно т. 1 от ТР № 8 от 7.05.2014г. по т. д.№ 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, съставът на ВКС е длъжен да спре производството по делото преди да вземе решение за допускане или недопускане на касационното обжалване, за да се избегне опасността да постанови окончателен съдебен акт при наличие на противоречива практика по разрешен в този акт въпрос. Това определение, съгласно т. 2 от същото т. д.№ 8/2013г. не подлежи на обжалване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по гр. д.№ 633 по описа за 2026г. на Върховен касационен съд до постановяване на тълкувателно решение по т. д.№ 1/2026г. на Общото събрание на Гражданска колегии на Върховен касационен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.