ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5705/08.12.2025 г.Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2272 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 7177/27.12.2024 г. по гр. д. № 6654/2023 г., с което Софийският градски съд, изменяйки решение № 20070603/08.12.2022 г. по гр. д. № 56876/2020 г. на Софийския районен съд в обжалваните части:

· е осъдил П. К. Н. и П. А. Н. да заплатят на Г. И. Д. на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД суми от по 3 483.90 евро – неустойка по чл. 10 от сключен между главните страни договор от 05.07.2018 г., ведно със законната лихва от 16.11.2020 г.,

· отхвърлил е исковете на П. Н. и П. Н. срещу „Темпо 6“ ЕООД с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за суми от по 3 483.90 евро – обезщетение за вреди от неизпълнението на сключен между подпомаганите и подпомагащата страна договор от 15.04.2015 г. и

· е определил отговорността на страните за разноските по делото.

Решението се обжалва от П. Н. и П. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност. Касаторът П. Н. повдига следния материалноправен въпрос по частично уважения срещу нея иск за неустойка: Прилага ли се чл. 40, ал. 2 СК за права, произтичащи от договор с трето лице, които не са възникнали към момента на сключването на брачния договор? Двамата касатори повдигат следните въпроси по главните искове (материалноправен и процесуалноправен): 1. Следва ли при тълкуването на договора съдът да изхожда от изявената от страните воля и длъжен ли е да установи действителното й съдържание, като прилага критериите по чл. 20 ЗЗД? и...