ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3566

[населено място],15.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1385 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ч. Т. ЕООД, срещу решение №148 от 12.03.2025г. по в. т.д.№27/2025г. на Софийски апелативен съд. С него след частична отмяна на решение №61/03.04.2019г. по т. д.№101/2018г. на Врачански окръжен съд е отхвърлен искът с правно основание чл. 82, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, предявен от „Ч. Т. ЕООД против В. Г. П., действащ като ЕТ „Г. – В. П.“, в частта му за заплащане на сумата 27 780 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение по договор за покупко - продажба на зърно №W 22-2018/28.07.2018г. (формирано от стойността на платена от ищеца на ЗК „СКАКУЦ -2005“ договорна неустойка в размер на 26 100 лева и транспортни разходи към „Агро С.“ ООД в размер на 1680 лева), ведно със законната лихва считано от 19.09.2018г. до окончателното й изплащане

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото, а е кредитирал само част от тях, подминавайки други. Счита, че всички събрани по делото доказателства вкупом изясняват цялата фактическа обстановка по ангажирането на камионите и намерението на купувача да бъде изпълнен докрай сключеният договор за покупко – продажба на пшеница. Също така счита, че САС превратно е кредитирал факта, че дружеството – касатор е осчетоводило изпратеното му от ЕТ „Г. – В. П.“ кредитно известие за разликата в цената на първоначално договореното количество пшеница и реално доставеното такова, без да посочва кога е станало това. Изтъква, че съгласно заключението на ССЕ заприходеното количество пшеница реколта 2018г. и продаденото такова напълно съответстват за 2018г., което доказва невъзможността „Ч. Т. ЕООД да пренасочи пшеница, уговорена по друга сделка, с цел изпълнение на поетите задължения към ЗК „СКАКУЦ -2005“.

Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следния съществен правен въпрос, обусловил изхода на спора: 1.Счита ли се връщането по банковата сметка на купувача на разликата между изпълнената и неизпълнената част от договора за законосъобразно прекратяване на писмен договор между страните, когато в договора изрично е предвидено, че прекратяването става по взаимно съгласие на страните, изразено писмено? Твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с Решение №433 от 08.11.2011г. по гр. д. №1137/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение №110 от 29.06.2017г. по гр. д. №3868/2016г. на ВКС, ГК, III г. о., Решение №224 от 25.11.2013г. по гр. д. №1894/2013г. на ВКС, ГК, III г. о., Решение №474 от 13.07.2010г. по гр. д. №457/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Поддържа и наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като твърди, че въпросът касае приложението на една изключително често срещана хипотеза в сферата на изпълнението на облигационни задължения.

Ответникът по касация В. Г. П., в качеството на ЕТ „Г. – В. П.“ оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от събраните писмени доказателства, че на 28.07.2018г. страните са сключили договор за доставка на 450 тона пшеница, реколта 2018г., при цена от 285 лева на тон; че на 30.07.2018г. ищецът - купувач е превел на ответника - продавач стойността на цялото уговорено количество пшеница или 128 250 лева; че в периода 30.07.2018г. – 01.08.2018г. ответникът е предал на ищеца 124,480 тона от уговорената пшеница в своята база в [населено място], кв. Кулата, като ищецът е изпращал камиони, на които е товарено зърното. Доколкото страните не са уговорили срок за изпълнението на задължението за предаване на уговореното количество зърно, съдът е приел за приложима нормата на чл. 303 от ТЗ, според която изпълнение може да се иска и да се извърши по всяко време в работни часове в местоизпълнението. За безспорно е приел, че договорът не е изпълнен изцяло, като не са доставени 325,520 тона пшеница, а като спорни е извел въпросите относно причината за това неизпълнение и дали същото може да се вмени във вина на ответника -продавач. Съдът е посочил, че от представените доказателства не се установява договорът между страните да е прекратен писмено, а прекратяването му не може да се установява със свидетелски показания, предвид забраната на чл. 164 ал. 1 т. 5 от ГПК. Поради това е счел, че свидетелските показания на съпругата и сина на ответника относно прекратяването на договора по искане на ищеца не следва да бъдат кредитирани. За недоказано е приел и твърдението на ищеца, че ответникът е отказал да товари изпратените в базата му на 04.08.2018г. камиони от купувача. Обсъдил е събраните по делото писмени доказателства относно това обстоятелство - четири пътни листове, както и показанията на изготвилия ги управител на транспортната фирма „Агро С.“ ООД. Относно пътните листове съставът на САС е посочил, че представляват частни документи, поради което не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, а са и оспорени своевременно от ответника. Също е посочил, че от пътните листове не се установява категорично описаните в тях камиони да са пътували именно до базата на ответника в кв. Кулата в [населено място] на 04.08.2018 г., тъй като в тях маршрутът на камионите е посочен като М.-Враца на 04.08 и Враца-М. на 05.08., без обаче да има данни до кой обект във Враца са пътували. Съдът е съобразил и показанията на един от шофьорите - М. Г., който е заявил, че на посочената дата не е пътувал до базата на ответника във Враца, както и обстоятелството, че друг от посочените в пътните листове шофьори – Н. П., е признат за виновен в лъжесвидетелстване именно защото е свидетелствал, че на 04.08.2018г. е ходил в базата на ЕТ „Г. – В. П.“ и там му е отказано товарене.

За безспорни между страните, а и установени от събраните по делото писмени доказателства и заключение на ССЕ, съдът е приел обстоятелствата, че ответникът е издал кредитно известие №163/03.08.2018г. за 107 023,20 лева към фактура №161/28.07.2018г., като на 06.08.2018г. е превел обратно на ищеца сумата 92 773,20 лева, явяваща се разликата в цената на доставеното и уговореното в договора количество пшеница. Приел е за установено от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че кредитното известие е осчетоводено в счетоводството на ищеца. С оглед на констатациите, че ответникът е върнал авансово платената цена за 325,520 тона пшеница, а ищцовото дружество ги е приело и е осчетоводило кредитното известие без да се противопоставя на това по какъвто и да е начин, съдът е приел, че страните са се съгласили с конклудентни действия да прекратят договора във вида, в който е подписан и същият да не се изпълнява след 01.08.2018г. Посочил е, че прекратяването на договора чрез конклудентно изразено съгласие от всяка от страните по него, изключва наличието на виновно неизпълнение на вече прекратения договор от страна на ответника. Счел е, че не може да се приеме като противопоставяне искането на ищеца, направено с електронно писмо от 13.08.2018г. за доставка на 325,520 тона пшеница, както защото в същото не се съдържа каквото и да е противопоставяне във връзка с върнатата цена или издаденото кредитно известие, така и защото същото не е направено незабавно след връщането на парите.

Наред с това съдът е приел, че по делото не се установява и друг елемент от фактическия състав на иска за обезщетение за вреди от неизпълнение на договор - пряка и непосредствена причинна връзка между твърдяната вреда, изразяваща се в плащане от ищеца на неустойка по договора му със ЗК „СКАКУЦ -2005“ и неизпълнението от страна на продавача ЕТ „Г. – В. П.“. Счел е за основателно оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е съобразил установеното от заключението на ССЕ обстоятелство, че към 05.08.2018г. ищецът е разполагал с над 400 тона пшеница, от които е могъл да изпълни задължението си към земеделската кооперация за доставка на 300 тона. Поради това съдът е направил извод, че дори ответникът виновно да не беше изпълнил задължението си да достави 325 тона пшеница, неизпълнението на ищеца към ЗК„СКАКУЦ -2005“ и възникналото в тази връзка негово задължение да плати неустойка не се дължи изключително и само на неизпълнението на ответника, а при налични у ищеца над 400 тона пшеница и липса на други продажби в момента, очевидно се дължи основно на нежеланието на ищеца да изпълни. Относно претенцията, касаеща транспортни разходи, платени на ищеца на „Агро С.“ ООД за празния курс на 04.08.2018г., съдът на първо място е приел за недоказано такъв курс действително да е правен, а на второ място, е изтъкнал, че от съдържанието на ангажираното за установяване на тези разноски доказателство – РКО за 1680 лева, не се установява с тази сума да са заплатени от ищеца разноски за превоз до базата на ответника. Изтъкнал е, че посоченото в ордера основание „сметка-протокол 01-07.08.2018г.“ не може да се отнесе към такъв превоз, нито самата сметка-протокол е представена, за да установи релевантните факти. Поради това съдът е приел, че по тази претенция не е доказана и вреда в причинна връзка с твърдяното неизпълнение.

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Поставеният в изложението въпрос не е обуславящ за изхода на делото, тъй като не отразява всички констатации на въззивния съд, обусловили извода му, че договорът между страните е прекратен по взаимно съгласие. Така формулиран въпросът предполага извод на съда, че самото връщане от продавача на авансова платената част от цената по сметка на купувача е достатъчно, за да се счита сключеният договор за прекратен. Въззивният съд обаче е обосновал извода за прекратяване на договора по взаимно съгласие и с извършените от ищеца - купувач действия по осчетоводяване на издаденото от продавача кредитно известие от 03.08.2018г. за сумата 107 023,20 лв. по фактура №161/28.07.2018г., които той е преценил като приемане на върнатата сума и изразено чрез конклудентни действия съгласие за прекратяване на договора. Наред с това въпросът е фактологичен и не предполага тълкуване на приложима към спора правна норма, а проверка на извършения от съда анализ на събраните по делото доказателства и извода му относно постигането на съгласие между страните за прекратяване на договора. Дори и да се приеме, че въпросът отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 от ГПК да е правен въпрос и да е от значение за изхода на делото, по него не е налице въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е изцяло в съответствие с приетото в решение №433 от 08.11.2011г. по гр. д. №1137/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., на което касаторът се позовава. В същото съставът на ВКС е дал разрешение, че когато преди изпълнението на един договор страната върне полученото по договора и това връщане се приеме от насрещната страна, то налице е разваляне на договора по взаимно съгласие на страните. Останалите посочени решения са постановени при различна фактическа обстановка от процесната, доколкото в тях се разглеждат хипотези на връщане в двоен размер на задатък, като се приема, че когато преди изпълнението на един договор страната върне полученото капаро в двоен размер и това връщане се приеме от насрещната страна, то е налице разваляне на договора по взаимно съгласие на страните. В настоящото производство няма въведени от страните твърдения, нито е направен извод от съда, че авансово платената цена по договора за продажба на пшеница е имала функцията на задатък. Следва да се отбележи и това, че в нито от едно от цитираните от касатора решения не е възприета поддържаната от касатора теза, че когато е уговорена възможност за прекратяване на договора с писмено съгласие на страните, това изключва възможността съгласието за прекратяване да бъде постигнато и чрез конклудентни действия. Становището на касатора, че страните са установили в договора писмена форма за прекратяването му и всяко изявление за прекратяване в друга форма е нищожно, дори и да се приеме за доказано, не отчита разпоредбата на чл. 293 ал. 3 от ТЗ, съгласно която страните не могат да се позовават на нищожност на изявление по сключване, изпълнение или прекратяване на сделката поради порок в установената от закона или от тях форма, ако от поведението им може да се заключи, че не са оспорвали действителността на изявлението. Сделката в случая е сключена между търговци и съдът е констатирал, че касаторът не се е противопоставил на предложението на продавача за прекратяване на договора, обективирано посредством конклудентно действие - връщането на парите по сметката на касатора - купувач. Евентуалната необоснованост на изводите на съда и неправилната преценка на доказателствата са извън обхвата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, поради което не подлежат на ревизиране в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.

Наличието на практика на ВКС, с която въззивното решение е изцяло съобразено изключва и допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.

По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.

При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в касационно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3480 лева.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №148 от 12.03.2025г. по в. т.д.№27/2025г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Ч. Т. ЕООД[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], м. Вратцата, комплекс „Чайка -1“, да заплати на В. Г. П., действащ като ЕТ „Г. – В. П.“,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 3480 лева /три хиляди четиристотин и осемдесет лева/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.