ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5861

гр. София, 15.12.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. П. гр. д. № 2603 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е реда на чл. 288 от ГПК.

С решение № 115 от 04.03.2025 г. , постановено по в. гр. д. № 58/2025 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, е потвърдено решение № 364 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 33/2024 г. по описа на Районен съд - Петрич, с което е допуснат до делба между К. К. К. и Д. К. Н. поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РС -18-8 /21.01.2022 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот е от 16.11.2023 г., с адрес на имота [населено място], ул.“***“ № 1, с площ от 1 109 кв. м. при равни права между страните.

Против така постановеното въззивно решение е депозирана касационна жалба от Д. К. Н., представляван от адвокат Д., с оплакване за неправилност. Касаторът поддържа, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е дал отговор на всички твърдения, възражения и доводи на страните. Поддържа, че по делото е установено ограждане на имота, което следва да се съобрази като манифестиране на собственически намерения. Поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 69 от ЗС, не е изследвал дали действията на съсобственика не сочат към промяна на намерението му за своене на имота и решението е необосновано. Моли въззивното решение да бъде изцяло отменено и предявеният иск за делба да бъде изцяло отхвърлен.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК като поставя следните въпроси:

1.Изисква ли превръщането на държането във владение някакъв специален акт, конкретно в хипотезата, при която съсобственик установи самостоятелна власт върху конкретен поземлен имот, използва го постоянно със семейството си със знанието и без възражение на друг съсобственик при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползване и стопанисване на имота и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал.З или чл. 31, ал. 2 ЗС? Могат ли тези действия, преценени комплексно да демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си?

По този въпрос поддържа, че решението на въззивната инстанция противоречи на решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г. а ВКС, І г. о. и решение № 50136 от 21.11.2022 г. по гр. д. № 309/2022 г. на ВКС, І г. о.

2. Ако фактическата власт се упражнява изцяло от един съсобственик и той извърши подобрения върху съсобствената вещ, без да се съобразява с правата на останалите съсобственици, следва ли да се считат тези негови действия за манифестиране на намерението му да владее цялата вещ и отблъскване на владението на другия съсобственик?

По този въпрос поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противерчие с ППВС №6/1974 г., според което „когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец”.

3. В случай, че съсобственик, извърши явни действия за демонстриране на animus domini, които могат се възприемат от всички живущи, поради естеството на населеното място, считат ли се тези действия за доведени до знанието и на другия съсобственик? По този въпрос поддържа противоречие на обжалваното решение с решение № 200 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 199/2012 г. на ВКС.

4. Необходимо ли е отношенията между съсобствениците да са конфликтни, за да се приеме, че е променено държането на идеалните части на другите във владение за себе си? Този въпрос се твърди да е решен в противоречие с решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г. а ВКС, І г. о.

В писмен отговор на касационната жалба ответницата К. К. К., представлявана от адвокат Т., моли обжалваното решение да не бъде допускано до касация, тъй като жалбоподателят не поставя обуславящ решението правен въпрос. По същество счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – съделител по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 3 от ГПК .

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение въззивната инстанция е приела за безспорно, че страните са наследници -низходящи - на М. С. Н. и К. М. Н., като приживе К. Н. бил признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот, за който не се спори, че е идентичен с процесния. Имотът бил наследен от страните, брат и сестра.

Съдът е приел, че възражението на ответника Д. Н., че е придобил по давност ид. ч., притежавана от К. К., е недоказано. Приел е за безспорно и безпротиворечиво установено по делото, че ответникът е изравнил имота и го е оградил, но е мотивирал извод, че тези действия не обективирали намерение за своене, което да е било сведено до знанието на ищцата. Съдът е посочил, че простото ползване и обработване на съсобствения недвижим имот представлявало владение от страна на ползващия на придобитите собствени идеални части и държане на чуждите идеални части, принадлежащи на другия съсобственик. Посочил е, че съсобственикът би могъл да се счете за владелец на целия имот, когато бил установил владението си на такова фактическо основание, което по несъмнен и ясен за всички съсобственици начин демонстрирало намерението му да свои целия имот -например при неформална делба между съсобствениците или устна уговорка между владеещия съсобственик и общия наследодател, сведена до знанието на останалите наследници. В конкретния случай самият ответник не твърдял, че е започнал да владее имота на такова основание, което по категоричен начин да изключва правата на неговата сестра, за да се приеме, че простото ползване на поземления имот десет години е достатъчно, за да се заключи, че е осъществен соченият оригинерен придобивен способ. В случая освен упражняването на фактическата власт ответникът следвало да докаже отблъскване владението на ищцата, като до нейното знание по категоричен начин да бъде сведено намерението на ответника да владее и нейната идеална част или че същият отказва да признае правата й върху вещта. Това следвало да се случи чрез действия, които демонстрират именно акт на отрицание - отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Посочил е, че обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС, в това число поддръжка и ремонтиране, не изразявало намерение за своене, защото всеки съсобственик бил длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ, можело да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която съответствува на техния дял от съсобствеността, като фактът, че разноските за даден имот са поети само от един от съсобствениците сам по себе си не означавал, че този съсобственик отрича правата на останалите съсобственици. Такова отричане правата на К. К. не се установявало по делото. Съдът е кредитирал показанията на И. и Д. Г., защото същите имали дълги и непосредствени впечатления за случващото се с имота, тъй като са съседи на същия, не е констатирано да са в особено близка или родствена връзка с някоя от страните по делото, за разлика от останалите свидетелите. Свидетелите Г. установявали почистването и облагородяването на имота, но тези действия представлявали действия на ползване на обща вещ по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗС, а нито един от свидетелите не сочи ищцата да е била ограничавана от своя брат да посещава имота.

При тези изводи и при установеното съвпадение на изводите с първоинстанционния съд въззивният съд е потвърдил обжалваното решение.

Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита следното:

Допускането до касация на обжалвано въззивно решение е в зависимост от доказването на предпоставки за селекция на касационната жалба. За наличието на част от тези предпоставки - посочените в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, касационният състав следи служебно. За останалите предпоставки за допускане на въззивно решение до касация, посочени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, касационната инстанция, проверява в рамките и съответно на сезирането от страна на касатора. Съгласно задължителните разяснения по тълкуването и приложението на закона, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо с решението си съдът да се е произнесъл по правен въпрос, такъв който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, в противоречие със задължителната практика на ВС, ВКС, КС, СЕС или по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За да бъде допусната до касация подадената касационна жалба, следва жалбоподателят да е посочил конкретния правен въпрос, разрешен от въззивния съд, както и допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Формулираният от касатора правен въпрос може да е материалноправен или процесуалноправен, но следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, без да има за предмет правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. За да бъде селектирана касационната жалба и решението да бъде допуснато до касация, е необходимо касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и няма право да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Поставените от касатора въпроси касаят демонстрирането пред съсобственик на промененото отношение към съсобствения имот в случай на обръщането на държането във владение. Тези въпроси са обуславящи решението на въззивната инстанция . Конкретно третия въпрос/ В случай, че съсобственик, извърши явни действия за демонстриране на animus domini, които могат се възприемат от всички живущи, поради естеството на населеното място, считат ли се тези действия за доведени до знанието и на другия съсобственик ?/ покрива общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е обуславящ изхода от спора, тъй като в мотивите на въззивния съд е коментирано именно дали извършени действия от съсобственика касатор в общия имот демонстрират владение върху имота и дали са могли да бъдат възприети така от другия съсобственик. Поставеният въпрос има значение за правилността на постановения съдебен акт. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС –решение № 200 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 199/2012 г. на ВКС, ППВС № 6/1974 г., в които е разяснено кои действия могат да обективират и манифестират превръщането на държане на съсобствен имот във владение. По останалите поставени въпроси в изложението към касационната жалба съставът ще се произнесе в решението си по делото.

Изложеното обосновава допускане на касационното обжалване за проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115 от 04.03.2025 г. по в. гр. д. №58 /2025 г. на Окръжен съд-Благоевград по касационната жалба на Д. К. Н..

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 40.00/четиридесет/ лева по сметка на Върховния касационен съд.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: