ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5876/16.12.2025 г.Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2804 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 280/12.03.2025 г. по гр. д. № 3150/2024 г., с което Апелативен съд – София, потвърждавайки решение № 4118/09.07.2024 г. по гр. д. № 4372/2022 г. на Софийски градски съд, по иска, предвиден в чл. 464 ГПК, е признал за установено в отношенията между ищеца Б. Т. К. и ответниците Г. Б. Д. и М. Б. С., че Г. Б. Д. не е длъжник на М. Б. С. за сумата 100 000 лв. – лихвоносна главница с разноски по запис на заповед, издаден на 16.10.2020 г. с падеж 16.10.2021 г.

Решението се обжалва от М. С. по въпроси, които обобщени и уточнени съгласно разясненията в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС се свеждат до следните процесуалноправни: Какви са надлежните твърдения, с които следва да се обоснове искът, предвиден в чл. 464 ГПК, какво е необходимото доказване и как се разпределя доказателствената тежест, когато взискател оспорва вземане на присъединен взискател, основано на запис на заповед? Касаторът счита въпросите включени в предмета на доказване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че незачитайки абстрактния характер на записа на заповед въззивният съд е поставил в тежест на...