ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3586

гр. София, 16.12.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 1644 по описа за 2025 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по жалба на ищеца Б. Д. срещу въззивно решение на Софийски градски съд.

Ответникът „УниК. Б. АД оспорва жалбата. Привлеченото на негова страна трето лице - помагач „Аниди“ ЕООД (л) не изразява становище.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ищеца първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 452, ал. 3 ГПК, основан на предаване на парични суми от ответника на третото лице - помагач въпреки наложен запор, разпростиращ действието си и върху откритата след връчването на запорното съобщение банкова сметка на третото лице, по която са постъпили плащания в негова полза и от която са предадени сумите.

За да намери иска за неоснователен, въззивният съд е приел, че доколкото към момента на връчване на запорното съобщение на 02.03.2017 г. третото лице - помагач не е имало открити при ответника банкови сметки, запорът не е произвел действие, включително и по отношение на откритата впоследствие сметка.

Допускане на касационното обжалване се иска във връзка с въпросите:

- длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства, извършвайки съпоставка на доказателствения материал с фактите по спорното материално право, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото и да изложи правните си доводи - на основания чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и

- при налагане на запор на банкови сметки на длъжника за действието на запора има ли значение дали към момента на налагането му длъжникът има разкрита банкова сметка при съответната финансова институция, представляваща трето лице и ако длъжникът няма разкрита банкова сметка, запорът ще се счита ли наложен - на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Първият въпрос не удовлетворява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. С дадената формулировка въпросът в първата си част е относим към формирането на фактическите изводи на въззивния съд, в която насока конкретни доводи за несъобразени от съда доказателства и факти не са изложени, особено при положение, че нито във въззивната, нито в касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилно установени от съдилищата факти по спора. В останалата част въпросът не съответства на изложените от въззивния съд съображения, с които съдът се е произнесъл именно по спорния въпрос относно разпростиране на действието на запора и върху възникналите след връчване на запорното съобщение вземания на длъжника от третото лице (откритите банкови сметки). Изложените доводи в действителност се свеждат до оплаквания за неправилност на правните изводи на съда, с които е отречена застъпената от ищеца теза, които оплаквания обаче не подлежат на разглеждане в настоящата фаза на касационното производство.

По втория въпрос не се обосновава специалната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се поддържа се и липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Извън доводите в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя правна теза, аргументи за непълнота, неяснота, противоречивост или необходимост от осъвременяване на правната уредба не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

Освен това следва да се отбележи, че не е и налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба. Съгласно чл. 507, ал. 2 и 3 ГПК се забранява на третото задължено лице да предава на длъжника дължимите от него суми или вещи и му се възлагат задълженията на пазач. Използваният от закона израз - „дължимите суми или вещи“ - ясно показва, че предмет на запор могат да бъдат само суми или вещи, чието предаване се дължи от третото лице, т. е. съществува към момента на налагане на запора валидно възникнало задължение. Съгласно чл. 508, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ГПК третото лице е длъжно в едноседмичен срок от връчване на запорното съобщение да уведоми съдебния изпълнител дали признава вземането и да внесе дължимата сума по сметка на съдебния изпълнител, което е очевидно неосъществимо спрямо евентуални бъдещи задължения на третото лице. Изложеното сочи, че действащата правна уредба ясно и непротиворечиво предвижда, че запор може да бъде наложен само върху съществуващо, а не и върху бъдещо вземане, което изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателят следва да заплати на ответника направените за касационното производство разноски в размер на 1440 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 873/13.02.2025 г. по гр. д. № 14096/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

Осъжда Б. Д. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на „УниК. Б. АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. С. Н. № 8, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 1440 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................