РЕШЕНИЕ

№ 557

Гр. София, 17 декември 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х. М.

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря Е. М. и в присъствието на прокурора К. Н., като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 542 по описа за 2025г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК, вр. чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 7 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Образувано е по жалби на адв. С. А. Н. и защитника му – адв. В. Я. срещу решение от 12.05.2025 г., постановено по дисциплинарно дело № 27/2024 г. по описа на Висшия дисциплинарен съд (ВДС) на адвокатурата в РБ в частта му, с която спрямо жалбоподателя Н. са наложени две отделни наказания „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, всяко от тях за срок от шест месеца. Изложени са съображения на първо място за изтекла давност още преди подаване на съобщение от заинтересованото лице В. В., поради което е било недопустимо образуването на дисциплинарното производство, като същото подлежи на прекратяване и с оглед настъпването на абсолютна давност по чл. 134, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗА, вр. чл. 81, ал. 3 от НК. Развити са и подробни доводи за допуснати процесуални нарушения от ВДС, свързани с правото на защита на дисциплинарно обвинения адвокат (неясно обвинение и непълнота на същото по отделните му пунктове, липса на мотиви в отговор на направени оплаквания на страната, нарушена процедура за възбуждане и поддържане на дисциплинарно преследване). Твърди се също, че не е спазен материалният закон, поради несъставомерност на описаните от фактическа страна действия като дисциплинарни нарушения. Същите касаели отношения с клиент по водени от негово име съдебни производства и заплащането на предоставената му адвокатска услуга, част от които все още са неприключили. Въз основа на това и се иска отмяна на атакуваното решение.

Срещу същото решение на ВДС е постъпила жалба с допълнение към нея и от дисциплинарния обвинител – адв. Ж. Ж., който счита, че срокът на наложените наказания „лишаване от право да се упражнява адвокатска професия“ следва да бъде завишен съответно на дванадесет и на осем месеца. Възразява се и срещу решението в частта му, с която е постановено прекратяване на производството, поради изтекла давност. В тази насока се сочи, че с образуването на дела срещу клиента на адв. Н. (включително и такова по изпълнително дело) и търсенето на финансово облагодетелстване от нарушения по ЗА давността не е започнала да тече поне докато не приключат и самите производства, т. е. касае се за един вид „продължени“ деяния на дисциплинарно обвинения адвокат. Поради това и с оглед доказаността на обвинението се иска признаването му за виновен и по останалите два пункта на обвинението.

Недоволство от решението на ВДС в частта му относно размера на едно от наложените наказания е изразено и в жалба на заитересованото лице В. И. В., депозирана чрез защитника му адв. В. П.. В същата се сочи, че извършеното нарушение по чл. 14, ал. 3 от Етичния кодекс на адвокатурата (ЕКА) и чл. 132, т. 9 и 10 от ЗА се изразява в променения на четири пъти адвокатски хонорар в много по-висок размер от вече договорения по т. д. № 436/21 по описа на Варненски окръжен съд и в. т.д. № 728/22 г. по описа на АС – Варна, като сочи за пълна безкритичност на дисциплинарно привлечения адвокат към действията му и налага определянето на по-високо по размер наказание.

В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят С. Н. и защитникът му поддържат жалбите си и развиват подробни доводи в подкрепа на исканията в тях, като оспорват тези на дисциплинарния обвинител и заинтересованото лице. Изразяват становище за неоснователност на останалите жалби и правят изрично искане за прекратяване на производството поради изтекла давност, а в случай, че то не се уважи - за оправдаване по повдигнатите обвинения.

Жалбоподателят – дисциплинарен обвинител Ж. Ж. също поддържа доводите в жалбата си за неизтекла погасителна давност, основани на това, че недопустимото поведение, свързано със завеждане на съдебни дела срещу клиента на дисциплинарно обвинения адвокат е обстоятелство, препятстващо изтичането на давността.

Жалбоподателят - заинтересовано лице В. В. и защитникът му също пледират за неизтекла давност за погасяване на отговорността по ЗА, тъй като претендираният от адв. Н. адвокатски хонорар продължавал да нараства по все още висящите производства с търсените лихви за изтеклия времеви период. Наред с желаното уважаване на жалбата и отхвърлянето на тези от дисциплинарно обвинения адвокат и защитника му се иска и присъждане на разноски по делото.

Представителят на Висшия адвокатски съвет (адв. Н. С.) счита, че с атакуваното решение на ВДС правилно е ангажирана отговорността на адв. Н., тъй като са налице нарушения, свързани с уронване престижа и достойнството на адвокатската професия. Изразява становище за основателност на жалбата от дисциплинарния обвинител, поради заведените изпълнителни дела, което не позволява изтичането на предвидения в чл. 134, ал. 1 от ЗА давностен срок.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата на адв. Н. за основателна, поради изтекла погасителна давност по всички пунктове на обвинението, чието формулиране за отделните деяния е за довършени нарушения. Алтернативно на следващото от това прекратяване на производството, се иска оставяне в сила на атакуваното решение, тъй като всички доводи срещу него не съдържат формулирано касационно основание, а коментират неподлежащата на контрол неправилност при невъзможност да се установяват нови фактически положения.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на атакувания акт на ВДС на адвокатурата, прие следното:

Депозираните жалби от страните изхождат от процесуално легитимирани страни, с оглед качеството им на такива и в проведеното дисциплинарно производство, депозирани са в срок срещу подлежащ на касационна проверка акт и са допустими. Разглеждането им по същество с произнасяне по доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, е предпоставено от необходимото приоритетно обсъждане на направеното от адв. Н. и защитника му изрично искане за прекратяване на производството, поради наличие на изтекла погасителна давност за дисциплинарно преследване. Едновременно с това би се дал отговор и на основната част от доводите в депозираната жалба от дисциплинарния обвинител (адв. Ж.), възразяващ срещу законосъобразността на атакуваното решение в прекратителната му част. В тази връзка съдът констатира следното:

Срещу жалбоподателя адв. С. Н. в качеството му на член на адвокатска колегия – Варна е образувано дисциплинарно производство въз основа на жалба от В. И. В. (негов бивш клиент) за действия, свързани със заведени срещу последния заповедни и искови съдебни производства. Повдигнатото срещу адв. Н. дисциплинарно обвинение, с което е бил сезиран ВДС, е за четири отделни нарушения по чл. 14, ал. 3 от Етичния кодекс на адвоката (ЕКА), вр. чл. 132, ал. 1, пр. 2 и т. 10 от ЗА – уронване престижа и достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика и морал, от фактическа страна изразяващи се в това, че:

1. на 11.01.2024 г. е предявил осъдителни искове срещу В. В. за вземането си по сключен помежду им договор за процесуално представителство по т. д. № 436/202 г. по описа на ОС-Варна за уговорено възнаграждение от 6500 лв. и по в. т.д. № 728/22 г. на АС – Варна за сумата от 6500 лв. заедно с обезщетения за забава и резултативен хонорар, въпреки изплатени му възнаграждения по представени по делата договори за безплатна правна помощ;

2. на 12.01.2024 г. е подал искова молба за претендиран от В. договорен резултативен хонорар по т. д - № 435/21 г на ОС – Варна и резултативно адвокатско възнаграждение по споразумение от 02.12.22 г., заедно с обезщетение за забава, които вземания са неправомерно уговорени

3. на 30.10.2023 г. е отправил покана за доброволно изпълнение на В. В. за заплащане на хонорар по договор за правна помощ по т. д. № 434/21 г. на ОС – Варна, след като по делото му е присъден хонорар по сключен нов договор за безплатна правна помощ.

4. на 07.11.2023 г. е подал заявление срещу В. В. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на запис на заповед, подписан от В. на 14.01.22 г. за сумата от 14 000 лв., която се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на адв. Н., като за събиране на вземането е образувано изп. дело № 966/2023 г. по описа на ЧСИ.

С атакуваното решение на ВДС от 12.05.2025 г. е ангажирана отговорността на адв. Н. за нарушенията, приети за извършени на 11 и 12 01.2024 г., а по отношение на останалите (осъществени на 30.10.23 г. и 07.11.23 г.) е постановено оправдаването му, поради изтекла абсолютната давност за налагане на наказание. Относно нарушението, касаещо образуваното заповедно производство в мотивите на акта е прието, че няма данни да е била опорочена волята на В. при подписване на документа и да е възможен извод за създаване на предпоставки за неоснователно облагодетелстване на адв. Н..

Съобразно изричната разпоредба на чл. 134, ал. 1 от ЗА дисциплинарното преследване се погасява по давност, когато наказание не е наложено в продължение на една година от извършване на нарушението. Относно спирането и прекъсването на давността ал. 2 на цитираната разпоредба препраща към съответните разпоредби на НК. Въпросите, свързани с настъпването на погасителната давност и последиците от нея по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК са непротиворечиво изяснени в трайната съдебна практика, считаща че винаги налага прекратяване на висящо наказателно производство по съответния за това ред и предвидения в закона вид на постановявания съдебен акт. Пренесени в разглежданото дисциплинарно производство, те налагат извод за приложимост и на нормата на чл. 81, ал. 3 от НК, съобразно която независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, надвишаващ с повече от една втора давностния такъв. В настоящия случай фактически обоснованите нарушения, предмет на повдигнатото обвинение спрямо адв. Н. се твърди да са свързани с предприетите от него действия на четири конкретни дати в периода 30.10.2023 г. – 12.01.2024 г. за събиране на претендирано възнаграждение спрямо заинтересованото лице В. В. – негов клиент по посочените съдебни производства, като изрично в дисциплинарното обвинение е описана и предхождащата деятелност на адв. Н. във връзка с договарянето му с клиента. При този начин на формулиране на обвинението, макар в обосноваването на всяко от нарушенията да е описано и последвалото от това образуване на съдебни производства и дори изпълнително такова, част от които все още висящи, не би могла да се приеме тезата на дисциплинарния обвинител за „продължаващи“ нарушения. Това е така не само с оглед посочения чисто формален критерий, основан на изричното посочване на конкретни дати, но и заради самото естество на деянията, при всяко от които е вън от съмнение, че се твърди еднократно предприето действие от страна на дисциплинарно привлечения адвокат за сезиране на съответния орган и следващи именно от това последици по образуване на съответните производства независимо от развитието им. С други думи фактически описаното негово неправомерно поведение, сочено за дисциплинарно нарушение, е осъществено най-късно към датата на депозиране на съответните искови молби без да е възможно с оглед продължаващото им разглеждане във времето да се счете, че му се вменява и последващо действие или бездействие, каквото не само че не е описано, но и не би могло да се прогонозира на етапа на изготвяне на дисциплинарното обвинение. Поради това и с основание в атакуваното решение за две от нарушенията, извършени на 30.10 и на 07.11.2023 г., е прието, че е настъпила погасителна давност и е постановено прекратяване на производството в тази му част. Понастоящем с основание от страна на жалбоподателя Н. и защитника му се твърди, че при установената по процесното дело фактология в рамките на производството е изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 134, ал. 1 от ЗА за останалите две нарушения, предмет на повдигнатото дисциплинарно обвинение. В съответствие посочените дати на които се твърди да е уронен престижът на адвокатската професия и да е нарушена професионалната етика и морала по чл. 132, т. 10 от ЗА, за което е била ангажирана отговорността на С. Н., възможно най-дългата абсолютна погасителна давност в размер на една година и половина в случая е изтекла на 12.07.2025 г. Този факт е настъпил още преди образуване на настоящото производство и налага констатирането му и служебно с изслушване становището на дисциплинарно наказания адвокат дали желае продължаване на производството с прилагане закона за давността, като не го накаже в случай, че потвърди признаването му за виновен или да се прекрати производството. С оглед изрично заявеното искане на Жалбоподателя Н. дисциплинарното производство да не продължава и правомощията на съда за прекратяването му на посоченото основание по чл. 24, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, не се налага обсъждането по същество на останалите наведени в жалбите доводи за допуснати процесуални нарушения и приложението на материалния закон.

По изложените съображения и на основание чл. 130, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 12.05.2025 г., постановено по дисциплинарно дело № 27/2024 г. по описа на Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата в РБ в частта му, с която на основание чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА спрямо С. А. Н. са наложени две отделни наказания „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, всяко от тях за срок от шест месеца, като ПРЕКРАТЯВА воденото дисциплинарно производство в посочената му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част, с която поради изтекла давност е прекратено дисциплинарното производство относно останалите обвинения спрямо С. Н..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ: