ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3647

[населено място],19.12.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1283 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД срещу решение №40 от 24.01.2025г. по в. т.д. №792/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение №1048/19.07.2024г. по т. д.№2183/2022г. по описа на СГС, VI-5 състав, с което е осъдена „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД да заплати по предявените искове с правно основание чл. 266 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на „Пи Ес Консулт“ ООД, сумата от 28 962,19 лв. – незаплатена главница за част от договореното възнаграждение /окончателно плащане/ по Договор №Д-30/22.06.2020г., съгласно фактура №202/25.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.11.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 687,04 лв. – законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 16.12.2021г. – 29.11.2022г. и са присъдени разноски. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост. Жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд, че събраните по делото доказателства категорично установяват действията на ищеца по изпълнение на процесния договор да са извършени в предвидените за това срокове, като счита че това не отговаря на фактическата обстановка. Прави оплакване, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди, че изпълнителят е изпаднал в забава за предаване на годен съгласно предназначението му окончателен доклад в предвидените срокове, който може да породи предвиденото в договора и закона действие, а едва в изпълнение на указанията на административния орган е внесъл на 01.10.2021г. окончателния доклад, въз основа на който на 25.10.2021г. е издадено разрешение за ползване на обекта. Също сочи, че неустоечната клауза по чл. 14 ал. 1 от договора е предвидена именно да обезпечи вредите, които възложителят би претърпял при неспазване на сроковете за извършване на дейностите по чл. 2 ал. 2 от договора, и тъй като е налице забава, са настъпили и предпоставките за начисляване на неустойката, съответно налице са и всички предпоставки за погасяване на двете насрещни вземания по смисъла на чл. 103 от ЗЗД.

Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени правни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. При липса на съществени документи, които съгласно договора за възлагане и специалния закон обуславят приемането на възложената работа от страна на възложителя, налице ли е приемане на работата по смисъла на чл. 266 ал. 1 от ЗЗД? 2. Когато документ, за наличието на който има императивно законово изискване, не е годен да послужи за целта, за която е изготвен, поради допуснати съществени пропуски при съставянето му от изпълнителя, представлява ли формалното му предаване в уговорените между страните по договора срокове изпълнение на задължението на изпълнителя? Поддържа, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №9 от 10.09.2010г. по т. д. №150/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. Позовава се и на очевидна неправилност на постановеното по делото решение, която обосновава с допуснато противоречие със задължителните за съдилищата ППВС №1/1953г., ППВС №1/1985г. и Тълкувателно решение №1 от 2000г. по тълк. д. №1/2009г., ОСГТК на ВКС.

Ответникът по касация „Пи Ес Консулт“ ЕООД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че страните са сключили Договор №Д-30 от 22.06.2020г. за възлагане на обществена поръчка въз основа на Рамково споразумение №Д-26 от 27.04.2020г., по силата на който „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД – в качеството му на възложител е възложило, а „Пи Ес Консулт“ ЕООД – в качеството му на изпълнител, е приело да извърши срещу уговореното възнаграждение „Изготвяне оценка на съответствието на инвестиционните проекти, упражняване на строителен надзор и изпълнение на функциите на координатор по безопасност и здраве на обект: „Изпълнение на инженеринг – проектиране, авторски надзор и СМР за изпълнение на инфраструктура и инженерни мрежи за обект „Улици № 13, 19, 24, 25, 26 и свързани с тях съоръжения в Икономическата зона София-Божурище““. Установил е, че в раздел ІІІ от договора /чл. 4 и сл./ се съдържат клаузите по договаряне на цената и начина на плащането й, като в чл. 6, ал. 1, т. 3 е предвидено, че окончателното плащане в размер на 20% от стойността на договора е платимо в срок до 15 работни дни от датата на издаване на разрешение за ползване на обекта, представяне на фактура за окончателната стойност и подписан приемо-предавателен протокол. Съставът на САС е приел за безспорно между страните, че окончателен доклад, съдържащ 116 страници, е бил предаден от изпълнителя на възложителя на 12.05.2021г., но с писмо изх. № 00-516/14.09.2021г. от РДНСК –София област, ответното дружество „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД е било уведомено, че по внесената от него документация за назначаване на държавна приемателна комисия от 18.08.2021г. за процесния обект, комисия не може да бъде назначена, тъй като са представени само части от протокол 2а. Съдът е обсъдил и съдържащите се в писмото констатации на административния орган, че представеният окончателен доклад е непълен – „не съдържа оценка по чл. 168 ал. 6 от ЗУТ, не са изпълнени изискванията на §3 ал. 2 т. 2 от Наредба №2/2003г., липсват данни за положена хоризонтална маркировка, посочено в констативен акт образец 15, като недостатък при изпълнение на СМР и др.“ Установил е от представената писмена кореспонденция между страните по електронна поща, че е извършено уточняване на необходимите за представяне пред РДНСК документи, като е бил представен от изпълнителя нов окончателен доклад от м. септември 2021г., съдържащ 124 страници. С разрешение за ползване № ДК-07-СФ-76/25.10.2021 г., издадено от ДНСК при МРРБ, е постановено въвеждане в експлоатация на строеж – „Изграждане на улици № 13, 19, 24, 25, 26, участък от улица № 18, Кръгови кръстовища №8 и № 9 и свързани с тях съоръжения, находящи се в квартали 5, 6, 7, 8 и 11 в м. Спорното, О. Б. с възложител по проекта „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД. С приемо - предавателен протокол от 23.11.2021г. – двустранно подписан от представители на страните по процесния договор, е удостоверено предаването от изпълнителя, респ. приемането от възложителя на конкретно изброени документи, сред които в т. 4 – констативен акт за установяване годността на строежа – образец 15 и в т. 5 – окончателен доклад за установяване годността за ползване на строежа. В протокола не са отразени възражения на страните. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че е налице приемане на изработеното от страна на възложителя без забележки, тъй като в нито един момент при приемането на изработеното в неговите отделни части в сроковете по чл. 2 ал. 2 от договора, възложителят не е направил възражение за некачествено извършване на работата от страна на изпълнителя. Поради това е приел, че за ищеца е възникнало вземане за окончателно плащане по чл. 6, ал. 1, т. 3 от договора в размер на 20% от стойността на същия. Изтъкнал е, че неустойката по чл. 14 ал. 1 от договора, с която ответникът поддържа, че е извършил извънсъдебно прихващане, е такава за забавено изпълнение на договорните задължения на ищеца, а тъй като задължението за изготвянето на окончателен доклад формално е изпълнено в срока по договора, то ответникът следва да докаже, че изпълнението е било изцяло негодно за предвидената употреба и съответно се приравнява на липса на изпълнение. Въззивният съд е изразил становище, че събраните доказателства не позволяват да се направи обоснован извод изпълнението на задължението да е било с такива недостатъци, че да се приравни на липса на изпълнение. Според съда разменената кореспонденция между страните и тази с РДНСК не води до извод, че окончателният доклад е бил изцяло негоден, както и че единствено той е бил причина да не бъде приет строежа и въведен в експлоатация. Изтъкнал е, че след даването на указания от страна на административния орган, ищецът е отстранил неточностите на окончателния доклад, на основание чл. 264 ал. 2 изр. второ от ЗЗД. С оглед изложеното е приел, че не са били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на изпълнителя за неустойка за забава, поради което изявлението за прихващане на възложителя „Национална компания Индустриални зони“ ЕАД с вземането за неустойка не е породило действие.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Въпросът по т. 1 на изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК не отговаря на общия критерий за достъп до касация, доколкото не съответства на данните по делото и решаващите изводи на въззивния съд. Разпоредбата на чл. 264 ал. 2 от ЗЗД установява необоримата презумпция, че при липса на възражения за неправилно изпълнение работата се счита за приета, но пропускът да бъдат своевременно направени такива преклудира единствено възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 от ЗЗД. Обстоятелството, че възложената с процесния договор работа е била приета с приемо - предавателен протокол от 23.11.2021г. е било безспорно между страните, като ищецът е посочил този факт в исковата молба, а ответникът не го е оспорил. Именно тази дата ищецът е посочил и като начало на 15 дневния срок за извършване на окончателното плащане по договора, уговорен в чл. 6 ал. 1 т. 3 от същия. Ответникът в отговора на исковата молба е посочил, че реално и точно изпълнение на задължението за предаване на окончателен доклад / което е част от задълженията по процесния договор/, годен да послужи за въвеждане в експлоатация на строежа, е настъпило чак на 17.09.2021г. Въззивният съд не е приравнил фактическото предаване на изработения окончателен доклад на 13.05.2021г. с приемане на същия без забележки, а е посочил за момент на приемане на изпълнението на всички задължения по договора датата 23.11.2021г.

По втория въпрос в изложението също не е обоснована общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Той изразява тезата на касатора, че предаденият му на 13.05.2021г. вариант на окончателния доклад е бил негоден да послужи за целта, за която е изготвен, която решаващият състав на САС не е приел за доказана. Формулировката на въпроса не е съобразена с решаващия извод на въззивния съд, че от събраните доказателства не може да се направи обоснован извод, че изпълнението е било с такива недостатъци, че да се приравни на пълна липса на изпълнение. Напротив съдът е приел за установено, че макар предаденият проект да е имал недостатъци, след даването на указания от административния орган тези недостатъци са били отстранени съгласно чл. 264 ал. 2 изр. 2 от ЗЗД.

И двата въпроса изразяват разбирането на касатора, че работата следва да се счита за изпълнена, когато бъдат отстранени всички недостатъци на изработеното. По този начин ответникът приравнява двете форми на неизпълнение – забавено и некачествено. Разграничението между същите е проведено в практиката на ВКС, намерила израз в решение №129 от 09.07.2010г. по т. д. №977/2009 г. на ВКС, ТК II т. о. и решение №179 от 04.07.2025г. по т. д. №1049/2024г. на ВКС, ТК, II т. о., с които въззивният съд се е съобразил. Не е налице противоречие с цитираното от касатора решение №9 от 10.09.2010г. по т. д. №150/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., което е постановено при различна фактическа обстановка, а именно при констатация на касационния съд за престиране на дължимия резултат със забава, допусната по вина на изпълнителя по договор за изработка, за разлика от настоящата хипотеза, в която изработеното е престирано в срок, но с недостатъци.

Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280 ал. 2 предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280 ал. 2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано. Изложените твърдения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 от ГПК и не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 предл. 3 от ГПК. Преценката за основателност на тези оплаквания би могла да бъде осъществена само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол при наличие на предпоставките по чл. 280 ал. 1 и 2 от ГПК.

На ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение. В представения договор за правна защита и съдействие от 17.06.2025г. между „Пи Ес Консулт“ ООД и адвокат М. Т. е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева ще бъде заплатено по банков път, но по делото не са представени доказателства за това.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №40 от 24.01.2025г. по в. т.д. №792/2024г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.