7определение по гр. д.№ 91 г. от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6011

гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 91 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Етажна собственост с административен адрес [населено място], комплекс „Виниция“, [улица], чрез управителя „Триус 3“ ЕООД, с пълномощник адв. В. Т., срещу решение № 597 от 31.05.2024 г. по в. гр. д.№ 671 от 2024 г. на Варненския окръжен съд, ГО, IV А състав в частта му, с която е потвърдено решение № 262 от 22.01.2024 г. по гр. д.№ 10951 от 2022 г. на Варненския районен съд, 14 състав в частта му за отхвърляне на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че Д. Д. Д. дължи на етажната собственост разликата над присъдените 104,50 лв. /представляващи такси за управление, за проверка на електромери и за портиер за месеците януари - април 2022 г./ до пълния предявен размер от 5 538,14 лв., представляващи дължими разноски по управление, поддръжка, почистване на общи части, басейн, градина, дезинфекция, дезинсекция, вода, COT и портиери, лична ел. енергия, обща ел. енергия, такса асансьор, ел. енергия асансьор, вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, за обект в [населено място], комплекс „Виниция“, [улица], за периода от м. октомври 2021 г. до м. април 2022 г. вкл.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС, както и че произнасянето на ВКС по конкретния казус би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответницата по жалбата Д. Д. Д., чрез адв.П. Н., в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да й се присъдят направените разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземане на ищцовата ЕС спрямо Д. Д. Д. в размер на 5 538,14 лв. По делото е безспорно установено, че ответницата Д. е собственик на самостоятелен обект в сграда с административен адрес в [населено място], комплекс „Виниция“, [улица], представляващ апартамент № 63. От приложения по делото протокол от проведено на 05.08.2021 г. общо събрание на собствениците и представителите на собственици на обекти в процесната сграда се установява, че за управител на етажната собственост е избрана Ф. Т. и е взето решение правомощията й да бъдат възложени на „Триус-3“ ЕООД, считано от 01.10.2021 г., откогато да се прекратят договорните взаимоотношения с „Д. М. 2017“ ЕООД. На 29.09.2021 г. е сключен договор за възлагане на поддръжка и управление на общи части, който влиза в сила от 01.10.2021 г. и е за срок от две години. В договора е подробно уреден начинът на отразяване на индивидуалното потребление на ел. енергия и месечните задължения по текуща поддръжка и управление на общите части, начинът на заплащане на отделните разходи, правото да се търси съдебна отговорност на виновно неплатилите своите задължения, както и задълженията на „Триус-3“ ЕООД по управлението на комплекс „Виниция“ и полагащото се за това възнаграждение. В обжалваното решение съдът е приел, че при начина на избор на управител и възлагането на правомощията му на друго лице е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС в приложимата й редакция. По силата на сключения договор за възлагане на управление дружеството управител е поело задължение при необходимост да потърси съдебна отговорност от виновно неплатилите месечна или годишна такса собственици в комплекса от името и за сметка на възложителя по реда на ЗУЕС и съобразно решенията, взети от общото събрание на етажните собственици. Затова съдът е стигнал до извод, че няма пречка „Триус-3“ ЕООД да предяви искови претенции от името на етажната собственост срещу нередовен платец - етажен собственик.

По делото е приложен Правилник за вътрешния ред на сградата, приет на Общото събрание на ЕС от 02.12.2021 г., според който собствениците, ползватели и обитатели в сградата са длъжни да заплащат припадащите им се суми за поддръжката и управлението на общите части в сградата, припадащата им се сума в учредения фонд „Ремонт и обновяване“ и дължимото за изразходена ел. енергия във всеки самостоятелен обект. Представени са протоколи за взети решения на Общото събрание на собствениците и представителите на собственици на обекти в процесната сграда относно събирането от всеки апартамент на дължимите вноски за поддръжка на комплекса, инкасирането на неплатените задължения и проверка за злоупотреба със средствата на етажната собственост от страна на Д. Д.. Представени са и таблици с разпределението на ел. енергия, чието заплащане се дължи от Д. Д. за периода септември-декември 2021 г., както и разписки за извършени плащания в полза на „Триус-3“ ЕООД. Доколкото тези плащания с посочените основания и размери не се оспорват, съдът е приел, че ответницата не дължи плащане за обща ел. енергия, лична ел. енергия и такса за управление за месеците септември - декември 2021 г. Въз основа на събраните доказателства е прието, че Д. дължи такса за управление в размер на 12 лв. месечно за месеците януари, февруари, март и април 2022 г., както и припадащата й се част от таксата за портиер (охрана) в размер на 44,50 лв. месечно, считано от 01.04.2022 г., а също и такса в размер на 12 лв. за проверка на електромер.

Според съда, от материалите по делото не се установява Д. да дължи претендираните суми за обща ел. енергия, лична ел. енергия, такса асансьор, почистване на общи части, басейн, градина, дезинфекция, дезинсекция, вода, СОТ, вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, стари задължения до 30.09.2021 г. от предходен домоуправител, такса за охрана за процесния период, с изключение на таксата за охрана за месец април 2022 г., в посочените размери. Посочено е, че по делото липсват приложени решения на Общото събрание на етажните собственици, според които за процесния период ответницата дължи на етажната собственост претендираните в исковата молба суми. Според съда, задълженията на етажните собственици за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост са облигационни и възникват по силата на закона /чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС/, като размерът на вноските се определя с решение на Общото събрание на собствениците. Затова съдът е приел, че за основателността на предявения иск за претендираните суми ищецът е следвало да докаже наличието на валидно взети решения на Общото събрание, с които в тежест на ответницата като собственик на самостоятелен обект в сградата е било вменено парично задължение за вноски в претендирания размер /конкретно определен или определяем/. Поради това искът е уважен частично.

I. Така постановеното решение в частта му за отхвърляне на иска за сумата 3 302,18 лв., представляваща според ищеца стари задължения на ответницата към предходен домоуправител, следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК - по съмнение за недопустимост на решението, доколкото е постановено по нередовна искова молба, в която претенцията на ищеца за тази сума не е конкретизирана /не е посочено какви по вид и размер задължения на ответницата към етажната собственост са включени в претендираната сума от 3 302,18 лв. и за кой период от време/.

II. Решението в останалата му обжалвана част /за отхвърляне на иска за сумата 2 131,46 лв., представляваща суми за обща ел. енергия, лична ел. енергия, такса асансьор, почистване на общи части, басейн, градина, дезинфекция, дезинсекция и вода, такса СОТ, вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, такса за охрана за периода от м. 10.2021 г. до м. 03.2022 г./, не следва да се допуска до касационното обжалване, поради следното:

1. Не е налице соченото от касатора основание на чл. 280, л. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в тази част, поради противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д.№ 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че задължени да заплащат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди са собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. Обжалваното въззивно решение в горепосочената част не противоречи на това Тълкувателно решение. В него не е прието, че ответницата Д. Д. не дължи заплащане на разходите за топлоснабдяване, ток и вода за собствения й апартамент в сградата - етажна собственост. За да отхвърли частично предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за дължимост на претендираната от ЕС сума от 2 131,46 лв. /включваща суми за обща ел. енергия, лична ел. енергия, такса асансьор, почистване на общи части, басейн, градина, дезинфекция, дезинсекция, вода, СОТ, вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. 10.2021 г. до м. 04.2022 г. вкл./, въззивният съд е приел не че ответницата не дължи заплащане на разходите за топлоснабдяване, ток и вода за собствения й апартамент, а че от представените Правилник за вътрешния ред на сградата, протоколи от проведени ОС на ЕС от 05.08.2021 г., 02.11.2021 г., 02.12.2021 г., 04.01.2022 г. и 28.04.2022 г., месечни таблици за разпределението на ел. енергия между етажните собственици и разписки за плащане е безспорно доказано, че ответницата е заплатила на ЕС всички дължими от нея като етажен собственик суми за заплащането на разходите за ток и вода за собствения й апартамент и за общите части на сграда. Останала е да дължи само по 12 лв. такса за управление за м. 01, 02, 03 и 04.2022 г., 44,50 лв. такса за портиер за м. 04.2022 г. и 12 лв. такса за проверка на електромер - общо 104,50 лв., за която сума искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е уважен.

2. Не е налице и соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Във връзка с това основание в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е поставил конкретни правни въпроси. Дори от изложението да може да се извлече въпросът: дали при отхвърляне на иска няма да се стигне до неоснователно обогатяване на ответницата, за сметка на етажната собственост, с размера на неплатените от нея разходи за поддръжка на общите части и лична електроенергия в нейния индивидуално обособен недвижим имот, този въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението поради следното: Въпросът не е правен по смисъла на приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е напълно неотносим към конкретното дело, по което е установено от представените по делото доказателства, че ответницата не е останала да дължи суми на етажната собственост за периода от м. 10.2021 г. до м. 04.2022 г., освен присъдените 104,50 лв., и по което ищецът не е предявил срещу ответницата иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно практиката на ВКС /т. 11б от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д.№ 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 281 от 06.01.2016 г. по гр. д.№ 1589 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 421 от 17.02.2016 г. по гр. д.№ 1831 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 50099 от 23.06.2023 г. по гр. д.№ 3362 от 2022 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др./ в настоящото производство по предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът е можел при условията на евентуалност да предяви и осъдителен иск за същата сума, претендирана на друго основание - неоснователно обогатяване, което обаче същият не е сторил. Ако действително такъв иск бе предявен, поставеният въпрос за това дали в конкретния случай е налице неоснователно обогатяване на ответницата би бил от значение за делото.

3. Не са налице и посочените в чл. 280, ал. 2 ГПК основния за служебно допускане на касационното обжалване на решението в горепосочената част: Няма вероятност решението в тази част да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението в посочената част не е и очевидно неправилно: За да е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая решението не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗУЕС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 597 от 31.05.2024 г. по в. гр. д.№ 671 от 2024 г. на Варненския окръжен съд, ГО, IV А състав В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че Д. Д. Д. дължи на етажната собственост сумата 3 302,18 лв., представляваща според ищеца стари задължения на ответницата към предходен домоуправител.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 66,04 лв. /шестдесет и шест лева и четири стотинки/ и да представи вносен документ в деловодството на ВКС.

УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 597 от 31.05.2024 г. по в. гр. д.№ 671 от 2024 г. на Варненския окръжен съд, ГО, IV А състав В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че Д. Д. Д. дължи на етажната собственост сумата 2 131,46 лв., представляваща дължими според ищеца суми за обща ел. енергия, лична ел. енергия, такса асансьор, почистване на общи части, басейн, градина, дезинфекция, дезинсекция и вода, такса СОТ, вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, такса за охрана за периода от началото на м. 10.2021 г. до края на м. 04.2022 г. вкл.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.