ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3665
гр. София, 23.12.2025г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
като изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д. №2208 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Фондация „Икономически и правни изследвания“, ЕИК[ЕИК] против определение №354/04.06.2025г., постановено по в. ч.т. д. №37/2025г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение №4296 от 07.11.2024г. по т. д. №1103/2021г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството, като исковата молба на фондацията е върната на основание чл. 130, изр. първо ГПК и е осъдена да плати по сметка на СГС сумата от 965 194.75 лева държавна такса.
Жалбоподателят твърди, че с решение №117/18.07.2024г. по т. д. №586/2023г. на І т. о. на ВКС не е отречено със сила на пресъдено нещо съществуването на предявеното парично вземане на Фондацията. Изразява становище, че със сила на пресъдено нещо е установено единствено обстоятелството, че поради настъпилия ефект на погасителна давност вземането на Фондацията продължава да съществува в правния мир, но като естествено право, което в контекста на откритото производство по несъстоятелност не може да бъде принудително удовлетворено (частично или в пълен размер). В тази връзка поддържа, че при евентуално прекратяване на производството по несъстоятелност на „Кемира“ ООД (н), (например в хипотезата на сключено споразумение по чл. 740, ал. 1 ТЗ), материалноправното вземане на Фондацията няма да се счита за погасено, тъй като е било своевременно предявено по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ. Въз основа на изложеното заявява, че Фондацията има качеството на кредитор, с оглед на което разполага и с надлежна...