О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 726

София, 04.10. 2023 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на трети октомври, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1253 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.47 ЗМТА.

Постъпила е искова молба, вх.№ 9312/31.07.2023г., подадена от Е. С. Щ., действаща като ЕТ „Е.-Е. Щ.“, с която е предявен иск против „Лено“ АД за отмяна или за прогласяване нищожността на арбитражно решение от 14.06.2023г по арб. д.№ 63/2023г. на Арбитражен съд при Асоциация „Български арбитражен съд“.С него ЕТ „Е.-Е. Щ.“ е осъдена да заплати на „Лено“ АД, на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 21 698.13 евро, с левова равностойност 42 437.85лв., представляваща неустойка за периода 22.07.2020г.-13.04.2023г. за неизпълнено задължение за плащане по договор за бизнес кредит, с клиентски № 668/21.05.2020г., с нотариална заверка на подписа рег.№ от 21.05.2020г. на Нотариус М.И. № 260 на НК, и сумата 7779.47лв. - разноски в арбитражното производство.

В исковата молба са направени следните искания: за освобождаване от такси и разноски; за спиране, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до решаване на спора по гр. д.№ 23301/2023г. на СРС; за допускане на двама свидетели за установяване на въведените в ИМ факти във връзка с регистрацията на ЕТ, начина на отпускане на кредита на ЕТ и за какви нужди и какви разходи са покрити с отпуснатия кредит и са приложени писмени доказателства по опис.

По делото са постъпили копие от арбитражното дело и справка от СРС за предмета, страните и етапа, на който се намира гр. д.№ 23301/2023г. на СРС.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил ИМ, както и направените искания в нея, като изрично е възразил за допускането на свидетели. Претендирал е за присъждане на разноски.Приложено към отговора е изходящо от ЕТ „Е.-Е. Щ.“искане за бизнес кредит от 19.05.2020г.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството, приема следното:

Формираната, макар и относно юридическите лица, в частност търговски дружества, актуална практика на ВКС (напр. определение № 562/25.10.2022г. по ч. т. д. № 2220/2022г., II т. о.), съобразена и с практиката на ЕСПЧ и СЕС, приема, че освобождаването от законовото задължение за внасяне на държавна такса и/или разноски, изпълнявайки социална функция, е предпоставено от проверка дали това задължение представлява за всеки конкретен случай ограничение на правото на достъп до съд, което да накърнява самата същност на това право, дали е насочено към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел; В рамките на тази преценка съдът може да съобрази предмета на спора, вероятността да бъде постановено положително за страната решение, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право, възможността на лицето ефективно да защити позицията си и размера на таксите или разноските.

Посочената съдебна практика, отнесена към разглеждания случай и, предвид приложените към ИМ две справки от ЦКР за кредитна задлъжнялост - за Е. Щ. и за ЕТ„Е.-Е. Щ.“, удостоверение от НАП от 24.02.2023г. за неподаване на данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за получени доходи за 2020г.-2022г., копие от трудова книжка, удостоверение за семейно положение, декларация за материално и гражданско състояние, епикризи, удостоверение за трудово възнаграждение и сл. бележка, като се има предвид размерът на дължимата ДТ - 1697.51лв., налагат извод, че искането на ищцата за освобождаване от такси и разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено.

Неоснователността на искането на ищцата за спиране на делото на посоченото основание произтича от липсата на преюдициалност.Предмет на настоящото производство е арбитражното решение, а не произтичащото от договора вземане на ответното дружество по отношение на ищцата за главница и лихви, предмет на гр. д.№ 23301/2023г. на СРС, образувано по предявения по реда на чл.422 ГПК иск на „Лено“ АД.

Искането за допускане на свидетелски показания също е неоснователно. Налице е хипотеза на недопустимост на свидетелски показания по см. на чл.164, ал.1, т.6 ГПК, тъй като те са за опровергаване на установената в чл.286, ал.3 ТЗ презумпция, предвид посоченото в договора, че предоставената на ищцата сума е за оборотни средства.Ето защо и предвид изричното противопоставяне на допускането им от насрещната страна, искането следва да се остави без уважение.

На ищцата следва да се дадат указания за представяне на писмени доказателства за опровергаване на установената в чл.286, ал.3 ТЗ презумпция.

Следва да се приемат приложените към ИМ и отговора писмени доказателства, както и материалите по завереното копие от арбитражното дело и справката от СРС.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните.

Предвид изложеното, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Освобождава Е. С. Щ., действаща като ЕТ „Е.-Е. Щ.“ от предварително внасяне на такси и разноски по делото.

Оставя без уважение исканията на Е. С. Щ., действаща като ЕТ „Е.-Е. Щ.“, за спиране на производството, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК до решаване на спора по гр. д.№ 23301/2023г. на СРС и за допускане на свидетели за посочените в ИМ обстоятелства.

Указва на ищцата да представи писмени доказателства за опровергаване на установената в чл.286, ал.3 ТЗ презумпция.

Приема приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства и завереното копие от материалите по арб. д.№ 63/2023г. на Арбитражен съд при Асоциация „Български арбитражен съд“.

Делото да се докладва на Председателя на I т. о. за определяне на дата за разглеждането му в открито заседание.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: