№ 4176
София, 20.09.2024 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М. ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
EМ. Д.
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч. гр. д. № 2689 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. М. М.-Г. чрез пълномощника й адвокат К. С. против определение № 2339 от 10.06.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 882 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Варна в частта, с която е потвърдено определение № 2948 от 12.03.2024 г. на Районен съд - Варна за прекратяване на основание чл. 130 ГПК производството предявените от Т. М. М. против Етажна собственост в сграда, находяща се в гр. Варна, ул. Македония № 21 за прогласяване нищожност на решенията по т. 1 и т. 2 на ОС на ЕС, проведено на 2.09.2023 г., поради противоречието им със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване касационният съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд посочил, че правилата на ЗЗД за недействителност на сделките не намират приложение по отношение на решенията на ОС на ЕС, доколкото последните нямат характер на сделки, а представляват особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица и насочени към постигането на обща цел. За тях са предвидени специфични правила, които уреждат както изискванията за вземането на тези решения, така и начина за тяхната отмяна, като спазването на тези правила е основание и за действителността на решението. Последните изключват приложението на общите правила за недействителност на сделките по ЗЗД, като преценката си по отношение пороците на обжалваните решения съдът извършва при съобразяване на разпоредбите на ЗУЕС и с оглед наведените от обжалвалия решението етажен собственик конкретни фактически твърдения досежно пороците на съответното решение на ОС на ЕС. По тези съображения въззивният съд е приел, че заявените като главни искове за прогласяване нищожността на процесните решения на ОС на ЕС са недопустими и първоинстанционният съд правилно е прекратил производството в тази част, като последният следва да разгледа наведените от ищцата оплаквания в рамките на производството по чл. 40 от ЗУЕС
Т. М. М. счита, че касационното обжалване следва да се допусне по следните процесуалноправни въпроси:
1) допустим ли е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на взети от ОС на ЕС решения, поради противоречие със закона, заобикалянето му и поради нарушение на добрите нрави, както и поради злоупотреба с права, когато този иск е предявен в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС и обективно съединен с иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и следва ли производството по чл. 26, ал. 1 ЗЗД да се прекрати;
2) само в рамките на предявен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС ли може съдът да прогласи нищожност на решение на ОС на ЕС при твърдение за противоречието му със законовите разпоредби, противоречието му с добрите нрави, както и при твърдения за заобикаляне на закона и злоупотреба с права.
По поставените въпроси в контекста когато исковете са предявени в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС липсва практика на ВКС, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отговор на въпросите се съдържа в практиката на ВКС (например решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о; решение № 122 от 06.11.2019 г. по т. д. № 1830/2018 г., I т. о.; решение № 50024 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г., ІІ г. о.) и същият е свързан с изясняване на правната същност на решенията на общото събрание на етажна собственост. Разяснено е, че етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т. е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. (Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат „със съгласие на всички съдружници” - чл. 357 и чл. 360 ЗЗД.) При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т. е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство.
Именно с оглед правния характер на решенията на общото събрание на етажна собственост, разяснен в практиката на ВКС, следва и недопустимост да се предявяват искове за нищожност, основани на нормите на ЗЗД. Фактическите твърдения, с които ищецът обосновава нищожността подлежат на разглеждане от съда при произнасянето по иска по чл. 40 ЗУЕС, доколкото са относими към уредените специални правила в ЗС и ЗУЕС и към принципите на правото.
По основателността на частната касационна жалба:
С оглед отговора на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване въззивното определение е правило. В съответствие с правния характер на решението на общото събрание на етажната собственост въззивния съд е преценил, че предявените искове по чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД са процесуално недопустими, както и че фактическите твърдения, с които е обоснована нищожността на решението на общото събрание на етажната собственост следва да бъдат разгледани при произнасяне по иска по чл. 40 ЗУЕС, доколкото могат да бъдат свързани с особените правила относно свикването и вземането на решенията от общото събрание, както и с основните принципи на правото, вкл. добросъвестността при упражняване на правата и забраната за злоупотреба с право.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2339 от 10.06.2024 г., постановено по гр. д. № 882 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Варна в атакуваната му част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2339 от 10.06.2024 г., постановено по гр. д. № 882 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Варна в атакуваната му част, с която е потвърдено определение № 2948 от 12.03.2024 г. на Районен съд - Варна за прекратяване на основание чл. 130 ГПК производството предявените от Т. М. М. против Етажна собственост в сграда, находяща се в гр. Варна, ул. Македония 21 за прогласяване нищожност на решенията по т. 1 и т. 2 на ОС на ЕС, проведено на 2.09.2023 г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: