ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53

гр.София, 07.01.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №3099 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. З. М. против решение рег. № 25 от 11.03.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело № 377 по описа за 2024 г. на Силистренския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. З. М. против „Дари-Лес 2010“ ООД искове за заплащане на сумата от 14 869,13 лв., представляваща неоснователно обогатяване на ответното дружество чрез изсичане на широколистна гора с площ от 14,100 декара, съставляваща имот № 013005, находящ се в местността „Пара екинлик“ в землището на [населено място], [община], собственост на ищеца, както и на сумата от 4 419,44 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.09.2017 г. до 14.09.2020 г.

Касаторът твърди, че решението на Силистренския окръжен съд е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Има ли право ищецът да определи предмета на делото, обема и характера на дължимата защита, съответно да прецени спрямо кое лице да насочи иска си и каква защита съответства на интереса му? Допустимо ли е съдебно решение, касаещо произнасяне от страна на съда по непредявен от ищеца иск? Допустимо ли е съдът...