ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1254

гр. София, 04.05.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия А. Б. ч. т.д. № 2184 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. С. П. и Т. С. П., представлявани от адв. М. Н., срещу определение № 1799 от 08.07.2025г. по в. ч.гр. д. № 1796/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу определение № 5467 от 19.03.2025г. по в. гр. д. № 12672/2024г. на СРС, II-А въззивен състав, с което са оставени без уважение доказателствени искания, направени по реда на чл. 266 ГПК.

Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочат, че ищецът не е представил доказателства кога в сметката им е постъпила преводната сума и молят да бъде допуснато и прието като новооткрито доказателство извлечение от сметка, както и поисканата ССЕ. Намират, че определението на САС прегражда развитието на делото, тъй като съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК от инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда и нямат отношение към правилността на крайния акт, докато в случая представеното доказателство е от съществено значение за правилността на крайния съдебен акт. Молят обжалваното определение да бъде отменено и да бъдат уважени направените доказателствени искания.

Ответникът „У. Б. М. ЕООД не представя отговор на частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Частната жалба е неоснователна.

Апелативният съд е констатирал, че е сезиран с частна жалба срещу определение на въззивния съд, с което са оставени без уважение направените от въззивниците доказателствени искания за приемане на писмени доказателства, представени с въззивната жалба, за издаване на удостоверение и назначаване на експертиза поради отсъствие на някое от изключенията по чл. 266 ГПК. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 274 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона. Изтъкнал е, че определението на СГС, с което са оставени без уважение доказателствените искания на въззивниците, не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не попада в подлежащите на самостоятелно обжалване определения по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК. Позовал се е на разясненията в Тълкувателно решение № 5/12.07.2018г., тълк. д. № 5/2015г., ВКС, ОСГТК, според което в посочената категория актове попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК). Посочил е, че в категорията актове, подлежащи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, попадат всички определения извън преграждащите, чието обжалване изрично е определено в закона. Намерил е, че атакуваното определение не прегражда развитието на делото, нито обжалването му е предвидено в закона, поради което това произнасяне подлежи на ревизиране от самия постановил го съд по реда на чл. 235 ГПК. Добавил е, че правилността на определението, с което са оставени без уважение доказателствени искания от страна на въззивния съд, би се отразила на правилността на крайния съдебен акт и би подлежала на преценка при проверка правилността на постановеното по делото решение.

Обжалваното определение е правилно.

Апелативният съд е бил сезиран с частна жалба срещу определение на въззивния съд, с което са оставени без уважение доказателствени искания. Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели, че определението на въззивния съд прегражда развитието на делото, тъй като с него не се препятства хода на производството и постановяването на решение по същество на спора, а евентуалната му неправилност би рефлектирала върху правилността на решението. Поради това обжалваното въззивно определение не препятства развитието на производството и по аргумент за противното от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба. В процесуалния закон няма изрична разпоредба, която да предвижда възможност за обжалване на постановеното определение, поради което обжалваемостта не може да бъде изведена и от чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Макар въззивното определение да не подлежи на самостоятелно обжалване, правилността му може бъде предмет на инстанционен контрол при обжалване на постановеното по делото решение, както е приел и апелативният съд.

Предмет на настоящото частно производство е процесуалноправният въпрос за обжалваемостта на въззивното определение и с оглед на това не следва да се обсъждат като неотносими изложените от частните жалбоподатели доводи за неправилност на това определение.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1799 от 08.07.2025г. по в. ч.гр. д. № 1796/2025г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: