ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2276

София, 30.04.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 4034 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С. С. против въззивно решение № 163 от 26.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1167/2024 г. по описа на Окръжен съд - В. Т. с което е потвърдено решение № 1080 от 19.07.2024 г., постановено по гр. д. № 853/2023 г. по описа на Районен съд - В. Т. с което са отхвърлени исковете на П. С. С. с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 74 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД против ЧСИ Р. К. с рег. № 731 на КЧСИ и с район на действие ВТОС, за заплащане на сумата от 5100 лева – частична претенция от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ по изп. д. № 136/2017 г. във връзка с проведена публична продан на гараж № ..., находящ се в [населено място], [улица]-А, ведно със законна лихва върху главницата от 20.03.2023 г. – завеждане на иска до окончателното изплащане, както и за заплащане на сумата от 100 лева – частична претенция от 10 438,89 лихва за периода 19.01.2018 г. – 12.03.2023 г. Решението е постановено при участието на ЗК „Л. И. АД – трето лице помагач на ответника ЧСИ Р. К..

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация ЧСИ Р. К., подаден чрез процесуалния представител адв. Л. В., в които поддържа, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението.

Третото лице-помагач – ЗК „Л. И. АД, не е подало отговор и не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

Производството е образувано по предявени от П. С. С. срещу ЧСИ Р. К., рег. № 731 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд - В. Т. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5100 лева частична претенция от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ по изп. д. № 136/2017 г. във връзка с проведена публична продан на гараж № ..., находящ се в [населено място], [улица]-А, ведно със законна лихва върху главницата от 20.03.2023 г. – завеждане на иска до окончателното изплащане, както и за заплащане на сумата от 100 лева частична претенция от 10 438,89 лихва за периода 19.01.2018 г. – 12.03.2023 г. Установено е от събраните по делото доказателства, че с изпълнителен лист от 13.04.2017 г., издаден по ч. гр. д. № 1110/2017 г. по описа на Районен съд - В. Т. е образувано изп. д. № 136/2017 г. по описа на ЧСИ Р. К., по молба на взискателя „А. Банк“ АД срещу солидарните длъжници „В. Т. ООД, „Вачев компютри“ ООД, С. С. В., Ц. С. В., С. С. С. и П. С. С. на основание издадена заповед по чл. 417 ГПК за сумите от 536 076,24 лева –главница, 51 181,81 лева – просрочена лихва, 3906,88 лева – неустойка за просрочена главница, 5 374,80 – такса управление и обработка, 259,20 лева – нотариална такса, законна лихва считано от 11.04.2017 г. до изплащане на вземането и 12 754,39 лева – заплатена държавна такса. Вземането е обезпечено с ипотека на недвижими имоти, собственост на длъжниците. Един от тях е собственост на ищцата П. С. С. – недвижим имот, както следва: 25/370 ид. ч. от УПИ ... в кв. ... по ПУП на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], вх. ..., представляващ ПИ с идентификатор ... по ПУП на [населено място], целият с площ от 37 000 кв. м., заедно с гараж № 5 с площ 43,60 кв. м., заедно с 1 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж. На 09.05.2017 г. съдебният изпълнител е извършил опис и оценка на процесния имот, като гаражът е оценен за сумата от 15 000 лв. Ищцата с подписа си, положен на протокола, е удостоверила присъствието си. С протокол от 25.05.2017 г. ЧСИ е констатирал, че обявленията за продажба на процесния недвижим имот са поставени на съответните места, направени са описание на имотите, тежестите, началната цена, от която ще започне проданта, мястото и денят, в който ще се извърши същата, с което е счетена публичната продан за редовно разгласена. По насрочената публична продан е постъпило единствено наддавателно предложение от А. С. Г. вх. № 12066/28.06.2017 г., относно гараж № 5 от 43,60 кв. м., за който с платежно нареждане от 28.06.2017 г. е внесъл сумата от 1500 лева и е предложил да бъде обявен за купувач за сумата от 15 001 лева. С протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от 29.06.2017 г. А. С. Г. е обявен за купувач на недвижимия имот срещу сумата от 15 001 лева. С постановление за възлагане на недвижим имот от 10.07.2017 г. на А. С. Г. е възложен процесния недвижим имот. Видно от удостоверение за данъчна оценка изх. № [ЕГН]/10.08.2017 г. е, че данъчната оценка за гаража е 20 537,80 лева. В акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 755-1/25.06.2018 г. отразената данъчна оценка за процесния имот е 20 429,20 лева. След определяне стойността на вещта, началната цена, от която да започне наддаването при публичната продан е следвало да бъде 75 на сто от стойността на вещта, но не по-малко от данъчната оценка, съгласно действащата към този момент редакция на ГПК. В случая обаче е налице нарушение от страна на съдебния изпълнител, тъй като данъчната оценка на имота към 2017 г. е в размер на 20 537,80 лв., а началната цена, от която е започнало наддаване при публичната продан е 15 000 лв. При тези данни въззивният съд е отхвърлил исковете по съображения, че по делото не са установени в съвкупност елементите от фактическия състав на имуществената отговорност на ЧСИ – действие или бездействие на ЧСИ, което е противоправно и в причинно-следствена връзка, с което за ищцата С. да са произтекли реални вреди. Посочил е, че вредата се явява хипотетична /тъй като началната цена при публичната продан би могла да бъда както по-висока, така и по-ниска от действително определената/, а не реална, за да подлежи на репарации. Изложил е още, че дори вредата да беше реална, то тя не би могла да бъде последица само от неправомерното поведение на съдебния изпълнител. Това е така, тъй като чл. 468, ал. 2 ГПК предвижда назначаването на вещо лице за определяне стойността на имота да бъде не само служебно – по инициатива на съдебния изпълнител, но и по искане на страната. В настоящия случай липсват доказателства за отправянето на подобно искане от страна на П. С. С.. Макар и законът при редакцията на ГПК към момента на извършване на оценка на имота да не предвижда възможността да се обжалва отказът на съдебен изпълнител за назначаване на оценъчна експертиза, неупражняването на това законоустановено право води до въздействане върху причинния процес.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „След като законът при редакцията на ГПК към момента на извършване на оценка на имота не предвижда възможността за обжалване отказът на съдебен изпълнител за назначаване на оценъчна експертиза, следва ли длъжникът да обжалва действия с недопустими жалби?“; 2. „Длъжник по изпълнително дело, който търпи принудително изпълнение, може ли да е съпричинител на вреда, при определяне на начална цена на първа публична продан на имот значително по-ниска от определената данъчна оценка на имота? Това действие явява ли се дисциплинарно нарушение за ЧСИ?“; 3. „Явява ли се хипотетична вреда, а не реална продажбата на имот на първа публична продан под данъчната оценка на имота?“; 4. „Дори да няма искане за назначаване на оценъчна експертиза на имота от взискателя и от длъжника, следва ли имотът да бъде оценен за първа публична продан под определената данъчна оценка на имота?“ и 5. „След като с тълкувателно решение на ВКС не може да се иска отмяна на постановление за възлагане, кой е редът за репариране на вредите от незаконосъобразната публична продан?“. Сочи, че горните въпроси са решени в противоречие с практика на ВКС по граждански и наказателни дела, която не конкретизира, както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Решението не е очевидно неправилно. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Първият, вторият, четвъртият и петият въпроси не кореспондират с главния мотив за отхвърляне на исковете от въззивния съд, а именно: че вредата се явява хипотетична, тъй като началната цена при публичната продан би могла да бъда както по-висока, така и по-ниска от действително определената, а не реална, за да подлежи на репарации. Първият, четвъртият и петият въпроси са изцяло общо теоретично и хипотетично поставени и не могат да се свържат с конкретни мотиви на съда, а вторият въпрос се отнася до изложените от съда допълнителни мотиви в решението. Обуславящ крайните изводи на съда е единствено третият формулиран в изложението въпрос, но приетото от въззивния съд по настоящото дело е в съответствие с актуалната задължителна практика на ВКС, обективирана в TP № 3/2021 от 13.01.2023 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както това е прието и в TP № 3/2012 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, предвид което по въпроса не е налице допълнително хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С други думи само по себе си продажбата на имота на първа публична продан на цена под данъчната оценка на имота не е винаги във вреда, защото е възможно при по-висока начална цена да не се явят купувачи, което да доведе до нова продан и още по-ниска цена. Касаторът не е аргументирал и единното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се позовава по въпросите, а именно, че повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и са от значение за развитието на правото. Съгласно прието в т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по нито един от поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно същото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Липсва обосновка в тази насока в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.

В обобщение, не следва да се допусне касационно обжалване на решението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 163 от 26.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1167/2024 г. по описа на Окръжен съд - В. Т.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: