О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1813

София 06.04.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

Д. П.

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 2 по описа за 2026г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. С. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 437 от 4.08.2025г. по в. гр. д. № 298 по описа за 2025г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 22 от 10.01.2025г. по гр. д.№ 2704/2023г. на РС Благоевград като е отхвърлен като неоснователен предявения от нея иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за осъждане на А. В. Г. да й заплати сумата от 20 000лв., представляваща главница по предоставен заем на 31.01.2017г., законна лихва за забава в размер на 10 264.56лв. за периода 31.01.2017г.- 7.12.2023г., ведно със законна лихва, считано от 7.12.2023г. и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е приел предявения иск, с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за неоснователен, приемайки за установено следното: Ищцата е бивша свекърва на ответницата. До 11.11.2016г. последната и съпругът й /син на ищцата/ са живеели при родителите на съпругата, когато са си закупили жилище в [населено място] за сумата от 33 000лв., изплатена с банкова кредит. Кредитът е бил в размер на 56 450лв., като останалите средства/извън покупната цена/ са били са довършителни работи. Не е спорно между страните, че на 31.01.2019г. ищцата е превела на ответницата сумата от 20 000лв., с посочено основание: „прехвърляне на средства“. Със споразумение, по взаимно съгласие, бракът, сключен между ответницата и синът на ищцата е прекратен с решение от 10.02.2023г. по гр. д.№ 289/2023г. на РС Благоевград. С нотариална покана от 20.10.2023г. ищцата е поискала ответницата да й върне сумата от 20 000лв. Спорът между страните е за основанието, на което е преведена сумата. Въззивният съд е възприел тезата на ответницата, че се касае за дарение за завършване и обзавеждане на закупеното през време на брака жилище. Посочил е, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи воля и на двете страни за сключване на договор за заем. Реалното предаване на сумата не е достатъчно, за да се презумира възникването на заемно правоотношение, доколкото е възможно задължението да произтича от друг източник и в случая – с оглед ангажираните гласни доказателства, от които е видно, че ищцата често е правила подаръци на младото семейство, е прието, че средствата са предоставени като дарение на двамата съпрузи.

В представеното изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Когато ищецът по делото е доказал с гласни доказателства основанието на преведената парична сума по банков път, а именно – заем, следва ли ответникът по делото да докаже възраженията си, посочени в отговора на исковата молба по безспорен начин?, 2. Когато има незначителон разминаване в показанията на свидетелите, но няма разминаване по основания въпрос, предмет на делото, а именно дали дадените пари представляват заем, следва ли да се приеме искът за недоказан? Твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр. д.№ 856/2008г. на ІV г. о., гр. д.№ 4345/2018г. на ІV г. о. и гр. д.№ 3413/2022г. на ІІІ г. о.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от А. В. Г., чрез процесуалния представител адвокат П.- Б., с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на посоченото касационно основание, така и основателност. Счита постановеният акт за правилен, като излага доводите си за това. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 100лв. за изготвяне на отговор, реалното извършване на които установява с представено копие от договор за правна защита и съдействие, в т.ІІІ от който сумата е посочена като внесена, в брой.

Имайки пред вид гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че по поставените два въпроса не може да се допусне касационно обжалване, доколкото не са свързани с решаващите доводи на въззивния съд и не са от значение за изхода на спора, т. е. не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т. 1 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото съдържат условие, което не е прието за установено от въззивният съд, а именно: че ищецът по делото е доказал с гласни доказателства, че основанието на преведената парична сума по банков път е договор за заем. В случая, въззивният съд е приел обратното: искът е неоснователен, защото не са ангажирани доказателства от които да се изведе извод, че парите са преведени въз основа на сключен договор за заем. Съгласно цитираното Тълкувателно решение – „материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му“. Освен това, този „въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства“.

Не е налице и посоченото от касатора специално основание. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика /вкл. и посочена в цитиранато от касаторката решение по гр. д.№ 4345/2018г. на ІV го. о./, съгласно която при предявен иск по чл. 240 ЗЗД, върху ищеца е доказателствената тежест да установи, че е предоставил средствата като заем, а при оспорване на основанието – ответникът следва да установи, че са дадени на друго основание. В случая, въз основа на ангажираните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че не е доказано посоченото от ищеца основание за предоставяне на средствата /заем/, а е доказано възражението на ответника за предоставянето им като дарение. /Останалите, посочени от касаторката решения не обосновават основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото са постановени по въпроси, които не са идентични със сега поставените/.

С оглед изхода от спора, изразеното искане, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и при липса на направено възражение за прекомерност, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 584евро.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 437 от 4.08.2025г. по в. гр. д. № 298 по описа за 2025г. на Окръжен съд Благоевград.

ОСЪЖДА Р. С. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на А. В. Г. от [населено място], [улица], ет..., ап.... сумата от 1 584 /хиляда петстотин осемдесет и четири евро/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: