ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1265

гр. София, 05.05.2026 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 1454 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото „ХЕЛАС ХЕМ” АД против решение № 75/28.02.2024г. по в. т.д. № 546/2023г. на Апелативен съд - П., с което след отмяна на решение № 95/14.07.2023г. по т. д. № 25/2023г. на Окръжен съд - Пазарджик е отхвърлен искът му срещу „К.“ ООД за сумата от 30 092, 65 евро главница, представляваща обезщетение за причинени вреди за цялостна липса на товар по чл. 17, т. 1 вр. чл. 23 от Конвенцията за договора на международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, както и сумата от 1994 евро - обезщетение за забавено изпълнение на основание чл. 27, т. 1 ст Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ върху главницата в размер на 30 092, 65 евро, в размер на 5 процента лихва годишно, считано от датата на рекламацията /претенцията/ 25.09.2021г. до 01.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 01.02.2023г. до окончателното плащане.

Касаторът атакува въззивното решение като необосновано, неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила /чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК/ и материалния закон /Конвенцията CMR/. Намира за противоречиви мотивите на апелативния състав относно характеристиките на процесната заявка като доказателство за възложен от възложителя и приет от страна превозвача договор за превоз. В тази връзка цитира решение № 135/05.10.2011г. по т. д.№ 1103/2010г. на 2-ро т. о. на ВКС. Въз основа на анализ на заявката, получена от ответното дружество, намира за установено, че между страните е бил сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки с точно посочване на място на товарене, място на разтоварване, дата на товарене, и другите условия по превозния договор. Посоченото обстоятелство се установявало и от приложените към исковата молба електронни съобщения по водената кореспонденция между страните по повод на сключения между тях договор за международен превоз на товари, а не договор за спедиция. В този смисъл се позовава и на събраните по делото свидетелски показания. Също така намира за неправилни изводите на въззивния съд относно значението на приложената по делото международна товарителница. Безспорно било установено по делото, че ответното дружество е превъзложило извършването на превоза на друг превозвач. Твърденията на ответника, чиято била тежеста да докаже спедиционното правотношение, останали недоказани. По делото не била представена заявка от страна на „К.“ ООД до другия търговец „Симперто“ ЕООД за възлагане на превоза на стоки, така както е възложен на ответника, поради което и изводите на въззивния съд, с които се приело, че последният е действал повече като спедитор и по - малко като превозвач, били неправилни и необосновани. Неправилни били изводите на съда и относно значението на приложеното по делото и влязло в сила решение по т. д. № 285/2021г на ОС - Бургас. Същите противоречали на съдържанието на цитираното решение и смисъла на направеното изявление на процесуания представител на „К.“ ООД в съдебно заседание в ОС - Бургас.

Ответникът по жалбата и по делото, „К. 2008 ООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл. 280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендират се направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Делото е образувано пред Окръжен съд - Пазарджик по искова молба на „Х. Х. АД срещу „К. 2008“ ООД с правно основание чл. 17, ал. 1, вр. чл. 23, вр. чл. 27, вр. чл. 34 от Конвенцията CMR за осъждане на ответното дружество „К. 2008“ ООД да заплати обезщетение в размер а 30 092, 65 евро, представляващо стойността по фактура на погиналата стока по договор за международен превоз от 16.09.2020г. Италия —България, както и иск за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 1994 евро - обезщетение за забавеното изпълнение за заплащане на обезщетението в размер на 30 092, 65 евро, на основание чл. 27 от Конвенцията, считано от датата на рекламацията/претенцията/ -17.09.2021 и до датата на завеждане на иска.

С решение № 185/28.07.2022г. по т. д. № 285/2021г., влязло в сила на 12.10.2022г., поправено с решение № 203/12.09.2022г., влязло в сила на 12.10.2022г., постановено при участието на „К. 2008“ ООД, в качеството му на трето лице - помагач на страната на „Х. Х. АД, Окръжен съд -Бургас приел за основателни предявените от „Х. Х. АД срещу “Симперто“ ООД искове по договор за международен превоз на товари от 16.09.2020г. Италия-България за основателни и осъдил ответника да заплати на ищцовото дружество претендираните суми, а именно: 30 092, 65 евро - обезщетение за вреди за цялостна липса на товар, както и сумата от 1003 евро - обезщетение за забавено изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2021г. до окончателното плащане. До настоящия момент „Симперто“ ООД не е заплатило сумите, за които е осъдено с решението, поради което за „Х. Х. АД се породил правния интерес от завеждането на настоящия иск.

По делото е представена заявка за международен транспорт, с която въз основа на референция за товарене [ЕГН] ищцовото дружество „Х. Х. АД е възложило на „К. 2008“ ООД извършването на транспорт от транспортен пункт Unigra Sri на територията на Р. И. до разтоварен пункт на Х. Х. находящ се в [населено място] на територията на Р. Б. с предмет сладкарски материали с общо бруто тегло не повече от 21 500кг. в 28 европалета и дата на товарене 21.09.2020г. Приложена е международна CMR товарителница, екземпляр за превозвача, в графа 16 на която като превозвач е посочено дружеството „Симперто“ ООД, като изпращач в графа 1 Унигра СПА и като получател на стоката 21 181, 924 кг. бруто сладкарски изделия в графа 2 е посочено „Х. Х. АД. Превозът се осъществява с товарен автомобил рег. [рег. номер на МПС] и полуремарке с рег. [рег. номер на МПС] .

Съдът е приел, че приложимата правната уредба на договора за международен автомобилен превоз на стоки, която се съдържа в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Приел е, че съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията, товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, като съгласно чл. 4 договорът за превоз се установява със самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно правоотношение.

Издадена е фактура № [ЕГН] от 21.09.2020г. от У. С. за продажба на „Х. Х. АД на 21 181, 9324 кг. бруто сладкарски изделия на стойност 30 092, 65 евро.

По делото е прието удостоверение от РПУ Славонски брод към МВР на Р. Х. съгласно което на 24.09.2020г. в 0, 23 ч. полицейските служители са получили сигнал от Център 112, че в [населено място] брод, на южното платно на автомагистрала АЗ е избухнал пожар на товарен автомобил с български регистрационен номер и след извършено разследване криминалистите са установили, че на същата дата, около 0, 20 часа на автомагистрала АЗ Брегана - Липовац, в близост до Славонски брод по време на движение е настъпило самозапалване на товарен автомобил MAN TGA 18430 BLS, произведен през 2006г., рег. [рег. номер на МПС] и полуремарке с рег. [рег. номер на МПС] управляван от Я. Ив. М. -собственост на „Симперто“ ООД. По повод настъпилата тотална загуба на превозвания товар ищецът на 25.09.2020г. е предявил до „Симперто“ извънсъдебна претенция за заплащане на продажната цена по фактура [ЕГН] от 21.09.2020г., както и е декларирал, че за погиналата стока не е сключвал допълнителни карго застраховки.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е намерил за установено, че ищецът по международния договор за търговска продажба е изпълнил своето основно договорно задължение като купувач да заплати цената на стоките на продавача, както и, че стоката е предадена на ответното дружество - превозвач, поради което ищецът е придобил правото на собственост върху стоките с тяхното предаване от продавача и изпращач по товарителницата на превозвача. Намерил е за неоснователни възраженията на ответника, въведени с отговора на исковата молба, че ответното дружество не е превозвач по процесния договор, тъй като характерът на правоотношенията не следва от фактически извършените от страните действия, а от постигнатото помежду им съгласие относно съдържанието на насрещните престации. В мотивната си част е изложил, че договорите за спедиция и превоз се различават именно по съдържанието на престацията на изпълнителя, която в единият случай се изразява в организирането и сключването на договор за превоз от името на спедитора, но за сметка на възложителя и срещу заплащане на спедиционно възнаграждение, наред с разноските по превоза, докато при договора за превоз задължението на изпълнителя е за резултата - транспортирането на конкретен товар по определен маршрут и предаването му на получателя. Счел е, че в случая от представената заявка - договор от 16.09.2020г., изходяща от ищеца и адресирана до „К.-2008“ ООД се установява, че е възложено именно извършването на транспорт, чрез израза моля да бъде извършен международен транспорт на стоки, като са посочени време и място на натоварване и получаване, вида на товара, както и размера на превозното възнаграждение /навло/. Заявката - договор е подписана от ищеца, а от разменената електронна кореспонденция е установил, че съдържанието й и документът са изготвени и предложени от ответника „К.-2008“ООД. Заключил е, че никоя от уговорките в този договор не дава основание за тълкуването му в смисъл, че е възложено сключването на договор от името на „К.-2008“ ООД и заплащане на спедиционно възнаграждение, нито разходи за други услуги, присъщи на спедиционния договор /арг. чл. 361, ал. 2 вр. чл. 356, ал. 2 ТЗ/, а не на превозно такова. Съответно ответникът К.-2008“ ООД се явява превозвач, извършващ превоза изцяло с участието на друг превозвач.

При горните мотиви е намерил за основателен предявеният иск за главница и предвид основателността на главната претенция и отправената от ищеца писмена рекламация на 25.09.2021г. е намерил за основателна и претенцията за лихва за забава, включително законната лихва от завеждане на иска.

Апелативният състав е отменил първоинстанционното. Посочил е, че спорният въпрос правоотношения се свежда до установяване качеството на ответното дружество - „К. 2008“ ООД, в създадените между страните отношения, а именно - това качество съответства ли на фигурата на превозвач по смисъла на чл. 17 от Конвенцията, по - конкретно възникналото правоотношение обективира ли фигурата на „последователни пътни превозвачи“ по смисъла на чл. 34 от Конвенцията, в която последователност ответното дружество да има качеството на „първи превозвач“, за да се ангажира неговата отговорност, произтичаща от чл. 17, във вр. с чл. 34 от Конвенцията.

За да отмени първоинстанционното осъдително решение и да отхвърли предявените обективно съединени искове, решаващият състав е достигнал до извода, че между ищеца и ответника не са възникнали правоотношения на плоскостта на договор за международен автомобилен превоз. В мотивната си част е изложил, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява само наличието на трайни търговски отношения между страните, включително и такива, произтичащи от международен автомобилен превоз, но не установява възникването именно на такъв вид правоотношение в процесния случай. Посочено е, че самата заявка за международен транспорт, съдържаща само волеизявлението на ищеца, адресирано до ответника „Въз основа на референция .... с настоящето ви възлагаме извършването на транспорт по релация Италия - България“ не съдържа достатъчна информация за волята на възложителя - за извършване на превозна или спедиционна услуга. Също така на още по-малко основание това едностранно изявление може да доведе до извод за насрещна съвпадаща воля от страна на адресата - „К. - 2008“ ООД да встъпи в правоотношение на превозвач. Счел е, че „К. - 2008“ ООД е приело заявката и е възложило извършването на превоз на друг търговец, с които си действия „К. - 2008“ ООД е извършило посредническа дейност - в по-голяма степен очертаваща правните характеристики на спедиционна дейност отколкото правните характеристики на преки правоотношения, произтичащи от договор за международен превоз. Посочил е като основание да се приеме, че такива правоотношения са възникнали между ищеца и трето лице - „Симперто“ ООД, представената от самия ищец международна товарителница от 21.09.2020г., в която, като превозвач е посочено „Симперто“ ООД. Изложени са съображения, че за да е налице хипотезата на последващи превозвачи, „К. - 2008“ ООД трябва не само да е приело заявката, но едновременно с това - и да е участвало фактически в превоза на стоката, тъй като по смисъла на Конвенцията /чл. 35 и чл. 36/ фигурата на последващия превозвач изисква приемане на стоката и вписване на името на превозвача в товарителницата. Констатирал е, че в случая не само не са ангажирани доказателства, но не са наведени и твърдения, че „К. - 2008“ ООД фактически е приело стоката, поради което не е възприета тезата на ищеца, че с подаването на заявка за международен превоз и нейното приемане от ответника е сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки.

От друга страна, апелативният състав е намерил за неоснователни доводите на ищеца в насока, че „К. - 2008“ ООД участвайки като трето лице - помагач на негова страна в т. д.№ 285/2021г. на Окръжен съд –Бургас, е направил „признание“ на иска, рефлектиращо и към настоящия иск. Възприел е направеното от процесуалния представител на „К. - 2008“ ООД изявление за основателност на предявения от „Хелас ХЕМ“ АД против „Симперто“ ООД иск, като нерефлектиращо към настоящия иск. Приел е, че смисъла на задължителността на установеното в мотивите на решението в отношенията между третото лице и страната, която го е привлякла, е правото на привличащата страна, с което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна, а по отношение на привлечената страна, в каквото качество е участвал ответникът „К. - 2008“ ООД в производството по т. д. №285/2021г. на БОС - да я подчини на задължителната сила на мотивите в един бъдещ процес по заведен от привличащата срещу привлечената страна обратен иск, но при неблагоприятен за привличащата страна изход от делото.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли в мотивите на съдебното решение да се съдържа изложение на всички доводи и възражения на страните, обсъждане на всички доказателства, относно правно релевантните факти, както и да се изложат от съда ясни и точни мотиви, защо съдът счита за доказани или не определени факти, обосновавайки кои факти счита за установени, въз основа на кои доказателства и защо съдът счита определени твърдения или възраженията на страните за неоснователни? Твърди се противоречие с: решение № 212/01.02.2012 по гр. д.№ 1106/2010 на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 202/21.12.2013 по т. д.№ 866/2012 на 1-во т. о. на ВКС, решение № 113/20.01.2016 по т. д. № 955/2014 на 2ро т. о. на ВКС, решение № 157/08.11.2011 по т. д.№ 823/2010 на 2.ро т. о. на ВКС, решение № 136/06.11.2015 по т. д. № 2483/2014 на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 331 по т. д. № 1649/2010 на 1-во г. о. на ВКС, решение № 197 по гр. д. № 7364/2013 на 3-то г. о. на ВКС, решение № 217 по гр. д. № 761/2010 на 4-то г. о. на ВКС, решение № 178/24.04.2017 по т. д. № 1340/2015 на 1-во т. о. на ВКС.; 2/ Какви са критериите, по които съдът при спор тълкува договорните отношения между страните и длъжен ли е да изясни само изявената, а не и предполагаемата воля?; Твърди се противоречие с: решение № 16/28.02.2013г. по т. д. № 218/2012г. на ВКС, решение № 9504/26.07.2010г. по гр. д.№ 420/2009г. на 4.то г. о. на ВКС, решение № 546/23.07.2010г. по гр. д.№ 856/2009г. на 4-то г. о. на ВКС, решение № 8/07.07.2009г. по т. д. № 761/2008г. на ВКС, решение № 105/30.06.2011г. по т. д. № 944/2010г. на 2-ро т. о. на ВКС.; 3/ При доказани с гласни и писмени доказателства трайни търговски отношения между страните по договори за превоз, следва ли ответникът, който оспорва това и твърди, че е извършена услуга на различно от процесното превозно правоотношение да докаже възраженията си и следва ли съдът да приеме трайните търговски отношения като доказващи твърденията на ищеца за вида на сключената сделка, предмет на делото?; Сочи се противоречие с: решение № 50100/12.01.2024г. по т. д. № 1485/2022г. на 1-во т. о. на ВКС, решение № 224/22.12.2016г. по гр. д. №2169/2016г. на 3-то г. о. на ВКС.“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. последно ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия формулиран от касатора въпрос, конкретизиран от настоящия състав съобразно Тълкувателно решение 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: „Следва ли в мотивите на съдебното решение да обсъди всички доказателства, относно правно релевантните факти, в тяхната съвкупност, както и да се изложат от съда ясни и точни мотиви, защо съдът счита за доказани или не определени факти, обосновавайки кои факти счита за установени, въз основа на кои доказателства?“, за проверка за съответствие с цитираната от жалбоподателя практика на ВКС, предвид необсъждане от въззивната инстанция на част от доказателствения материал по делото.

По останалите въпроси съдът ще се произнесе в същинската фаза на касационното производство, като не следва да се разглежда основанието по чл. 280, ал. 2, пред. 2-ро ГПК, предвид допускането на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.

На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 641,73 евро.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75/28.02.2024г. по в. т.д. № 546/2023г. на Апелативен съд - П..

УКАЗВА на касатора, „ХЕЛАС ХЕМ” АД, в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 641,73 евро, като при неизпълнение на указанията в срок производството по делото ще бъде прекратено в допусканата до касационно обжалване част.

При изпълнение на указанията в срок, делото да се докладва на председателя на II т. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.