О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1287

София, 07.05.2026 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 704 по описа за 2026 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника М. Н. срещу решение № 1376 от 05.12.2025г. по в. гр. д.№ 2463/2025г. на ОС Пловдив, с което е потвърдено решението по гр. д.№ 492/2023г. на РС Пловдив и е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът като поръчител при условията на солидарна отговорност дължи на „Банка ДСК“ ЕАД на основание Споразумение за обединяване на кредити от 07.03.2011г., сумата 21 192.48 лева главница, ведно със законна лихва от 28.02.2012г. (датата на подаване на заявлението), както и сумата 3 987.73 лв. - лихви по кредита за периода 07.04.2011г. - 28.02.2012г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3117/2012г. на РС Пловдив.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност и за очевидна неправилност на обжалвания акт. Възразява се, че уговорката в процесния договор/споразумение относно ГПР е нищожна поради противоречие със ЗПК (в редакцията му от 30.07.2010г.) - чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК, с оглед на обстоятелството, че ГПР е отразен само бланкетно - записано е само неговото цифрово измерение. Посочва се, че изводите на въззивната инстанция по отношение на ГПР са неправилни и очевидно неправилни, тъй като годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителна лихва, и се изчислява по специална формула, а спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. Изложено е, че в процесния договор ГПР е посочен само общо, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, без да са посочени отделните разходи по вид и размер и без да се посочи общата стойност на разходите, които потребителят ще дължи в края на срока на договора, поради което не може да се приеме, че са спазени изискванията на закона Поддържа се, че липсва ясно разписана методика за формиране годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер; в случая няма яснота досежно тези обстоятелства и при липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен лихвата, не става ясно как е формиран процентът от 16.29 %, а това се равнява на липса на установен ГПР. Посочва се, че относно клаузата, уреждаща размера на годишния лихвен процент, са важими изложените съображения относно годишния процент на разходите - съгласно чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК, в договора трябва да се посочи лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, както и условията и процедурите за промяна на лихвения процент, а в случая той е посочен общо на годишна база, като процентна величина, не е посочен лихвеният процент на ден, не е посочен текущият (месечният) лихвен процент, не са посочени условията за прилагането на лихвения процент по кредита, което означава да се посочат показателите, по които се формира ГЛП, като основен лихвен процент, който кредиторът прилага в случая и съответните надбавки над него. Възразява, че не са посочени също така условията и процедурите за промяната на лихвения процент по кредита. Искането е за отмяна на решението и постановяване отхвърляне на иска.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:

1/ Достатъчно ли е в договора за потребителски кредит да е посочена единствено цифровата стойност на ГПР, за да се приеме същият за действителен или е необходимо в договора да бъдат посочени с точност елементите, от които е формиран ГПР, за да може потребителят да прецени обхвата на своето задължение?

2/ След като в закона е посочено как се изчислява ГПР, необходимо ли е и отделно в договора за потребителски кредит, да се посочва начинът, по който се формира ГПР?

Въведена е допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК с позоваване на решението от 21.03.2024г. на СЕС по дело С-714/22, а в условията на евентуалност се иска обжалването да бъде допуснато на основание чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, с доводите, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но по тях съдебната практика е противоречива.

В писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за осъществяване на касационния контрол и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е установила, че общият размер на посочените в споразумението от 07.03.2011 г., за обединяване на два, предоставени от „Банка ДСК“ ЕАД на кредитополучателя И. И. Ц. кредита, с цел да бъдат погасявани при еднакви условия и с нов погасителен план, е 21 270 лв. Видът на ползвания паричен заем е кредит за текущо потребление, датата на усвояване е 07.03.2011г., датата на първото погасяване е 07.04.2011г., броят на месечните погасителни вноски е 120, падежната дата е 7-мо число на месеца, месечната погасителна вноска е 342,51 лв., включваща главница и лихва. Уговорен е лихвен процент от 14,95 %, който може да бъде променен от кредитора и ГПР в размер на 16,29 %. Към договора е приложен погасителен план, в който е посочен размерът на договорните лихви и общият размер на погасителните вноски. По този договор ответникът е поръчител, поел е задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задължението му.

Въззивната инстанция е приела, че уговорката, касаеща задължението за заплащане на едностранно променена договорна лихва, е недействителна като противоречаща на закона, доколкото не са посочени условията и процедурите за промяна на лихвения процент, но тя не влече нищожност на цялата клауза за заплащане на договорна лихва и на целия договор, тъй като се установява от заключението на счетоводната експертиза, че банката не е променяла ГЛП в хода на изпълнение на договора.

Счела е, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК, съдържа всички изчерпателно изброени реквизити и е валиден, със съображенията, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК (неправилно е посочено: „ЗПК - отменен“), годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно чл. 19, ал. 2, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Мотивирала е, че при това положение не е необходимо в договора да се посочва точно кои елементи формират ГПР. Изложила е, че след като печалбата на кредитора се формира на базата на договорната лихва и разходите по кредита и представлява част от съдържанието на договора за потребителски кредит под формата на ГПР и след като в закона е посочено как се изчислява ГПР, не е необходимо отделно в договора за потребителски кредит да се посочва и начинът, по който той се формира.

Макар въззивният съд да не е анализирал практиката на СЕС, на която касаторът се позовава, по същество е приел, че доколкото са установими компонентите, формиращи ГПР не е компрометиран информираният избор на поръчителя за сключване на договора като се е обосновал с неотносимост на конкретното процентно изражение на компонентите на ГПР, при известност на самите компоненти и ненадвишен формално размер съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК. При искането за осъществяване на касационния контрол касаторът не държи сметка за конкретните обстоятелства по спора, (които са останали извън преценката и на окръжния съд): че чл. 10 от Споразумение за обединяване на кредити от 07.03.2011г. препраща към Общите условия, а в чл. 9.1. от ОУ на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление е дадена дефиниция, че „годишният процент на разходите (ГПР) изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и включва: а /лихви; б/ такси, които клиентът дължи на банката, съгласно Приложение извлечение от Тарифата на банката; в/ такса за поддържане на разплащателната сметка, чрез която се обслужва предоставения кредит; г/ такси за допълнителни услуги, ползването на които представлява изпълнението на условия за получаване на преференциална лихва по кредита“. В чл. 9.2. от ОУ е посочено, че „ГПР не включва посочените разходи, които са за сметка на кредитополучателя: а/ разходите, които кредитополучателят трябва да заплати за неизпълнение на задълженията си по договора за кредит; б/ нотариалните такси, свързани с учредяване на обезпеченията.

Касаторът не е навел довод, че приложените към исковата молба погасителен план и Общи условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, не са му предоставени при подписването на договора за поръчителство, нито, че не е запознат с тарифата на банката. В отговора на исковата молба той изрично е посочил „Намирам представените от ищеца доказателства за относими към спора и не се противопоставям на тяхното приобщаване към делото“. При това положение оплакванията и доводите, че годишният процент на разходите по кредита, фиксиран в споразумението от 16.29%, съответно като 4.07% на тримесечие, съгласно погасителния план, е формиран при недостатъчно ясно разписана методика - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер, не могат да бъдат споделени като се има предвид и фактът, че претенцията на банката за лихви по кредита е единствено за периода 07.04.2011г. до 28.02.2012г., и според кредитодателят договорът е действал от 07.03.2011г. до 28.02.2012г., т. е. по - малко от една година. Що се касае до основанието за недействителност на договора поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК при формиране на приложимия за възнаградителната лихва процент, вече се посочи, че за процесния период е прието за установено, че неговият размер не е увеличаван. Поради това неотносимо за спора е възражението, че не били посочени също така условията и процедурите за промяната на лихвения процент по кредита.

Касаторът не държи сметка и за обстоятелството, че установителният иск, при отпусната заемна сума 21 270лв., в резултат на частично отнесени суми за погашение (като извън изпълнителното производство са заплатени единствено 360 лв. - еднократна сума, постъпила на 06.06.2011г., с която са погасени 77.52 лв. главница; 280.73 лв. възнаградителни лихви и санкционна лихва 1.75лв.), е уважен за сумата 21 192.48 лв. главница, а лихви за минал период са присъдени само от 07.04.2011г. до 28.02.2012г. в размер на 3 987.73 лв. и за този период посоченият в договора лихвен процент не е променян едностранно от банката. Върху главницата е присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението при твърдяната от банка предсрочна изискуемост на кредита (срещу настъпването и обявяването на която касаторът в настоящото производство не възразява, не навежда касационно оплакване и не поставя правен въпрос) и тази законна лихва е в размер, по - нисък от договорения лихвен процент по кредита - 14.95%. Същевременно преди подаването на исковата молба е настъпил и крайният срок за погасяване на кредита. При това положение формално и без съществен смисъл страната твърди, че не е ясно как е формиран ГПР от 16.29 %, което съставлява „липса на посочен ГПР“. Не отговаря на фактите по спора - видно от 9.1. от ОУ на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление и от погасителния план, неразделна част от договора за кредит, твърдението за „липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен лихвата“. Както се посочи, изрично са установени компонентите - лихви и такси, които клиентът дължи на банката, съгласно Приложение извлечение от Тарифата на банката и другите дължими такси. Не може да се констатира наличието на „скрити“ задължения по кредита - видно от погасителния план месечните плащания включват: вноска главница; вноска лихва; и такса, които за срока на договора са съответно: 21 270лв.; 19 834.94лв. и 350лв., т. е. таксите за целия срок на издължаване от 120 месеца сумарно са в размер на 350лв.

По тези съображения неоснователно е искането за осъществяване на факултативния касационен контрол по поставените въпроси.

Неоснователно е и искането за осъществяване на директния достъп до касационна проверка, тъй като приложното й поле в конкретния случай не е обосновано с релевантни правни доводи.

За поисканото с отговора на касационната жалба юрисконсулстко възнаграждение, настоящия състав определя сумата 100 евро на основание чл. 25а, ал. 3 от НЗПП.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 1376 от 05.12.2025г. по в. гр. д.№ 2463/2025г. на ОС Пловдив.

Осъжда М. А. Н. да заплати на „Банка ДСК“ЕАД сумата 100 евро разноски.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: