ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2309

гр. София, 05.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 2338/2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3561/04.04.2025 г. на УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, гр. Бургас, чрез адвокат Е. К., срещу въззивно решение № 38/26.02.2025 г. по в. гр. д. № 480/2024 г. на Апелативен съд - Бургас.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. Длъжен ли е съдът в спор за медицински деликт да постанови решението си след анализ и преценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност 2. Допустимо ли е съдът да възприеме за правилно „частично“ и „избирателно“ заключение на вещи лица и да прави собствена интерпретация на въпроси, за които се изискват специални познания; 3. Допустимо ли е съдът да формира вътрешно убеждение относно причинна връзка по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД единствено по посочено в писмен документ заключение, което не се потвърждава категорично от заключение на СМЕ; 4. При приемане за установени по делото определени факти, от значение за правилното формиране на крайните изводи на съда и решаването на спора по същество, следва ли съдът да изложи аргументи въз основа на какви доказателства възприема установеността им и следва ли да аргументира защо, и следва ли въззивният съд да направи собствен анализ на възприетото от предходния такъв; 5. Ищецът или...