ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2317

София, 05.05.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 2340/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адв. Д. Т. като пълномощник на Д. А. М. срещу въззивно решение № 246 от 10.03.2025 г. по гр. д. № 3423/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 546 от 27.10.2024 г. по гр. д. № 1223/2023 г. на Районен съд Асеновград за отхвърляне на предявените от касатора срещу „Сирио БГ“ ООД-с. К., община Садово, искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата 13 146 лв.-главница, предявена като частичен иск от сумата 73 440 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на 55,56 лв. за периода 01.07.2020 г.-04.08.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В жалбата относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди и прецени всички доказателства и доводи на страните по делото в съответствие с изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като мотивира писмено вътрешното си убеждение, обосновавайки кои факти счита за установени и въз основа на кои доказателства; 2. При ограничението по чл. 269, изр. 2 ГПК относно обхвата на дейността на въззивния съд, допустимо ли е последният да приеме, че първоинстанционният съд...