ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2315
София, 05.05.2026 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: В. М. Е. Донкова
като разгледа докладваното от съдия В. М. гр. д. № 3048 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 6201 от 13.11.2024г. постановено по гр. д. № 3416/2022г. на Софийски градски съд, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 20179810 от 11.09.2021г. по гр. д. № 20406/2019г. на Софийски районен съд, Столична община е осъдена да заплати на С. С. С. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1963лв. обезщетение за имуществени вреди - заплатени суми за лечение, причинени от травматично увреждане на 18.12.2018г. вследствие на подхлъзване на непочистено от сняг и лед пътно платно/тротоар/ на ул.„Н. Х. в гр. София, заедно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Касационната жалба е подадена от ответника по иска Столична община чрез юрисконсулт П. П.. Твърди се, че въззивното решение е неправилно и необосновано, поради погрешни изводи на съда относно основанията за ангажирането на отговорността на Столична община и размера на присъденото обезщетение. В изложението към касационната жалба се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са въпросите: 1/ длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото, които имат значение за неговото решаване; следва ли въззивният съд при ограничения въззив, споделяйки като правилни мотивите на първоинстанционното решение, да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изготви самостоятелни правни изводи за тяхната относимост към предмета на спора; възпроизвеждането на мотиви на първоинстанционния съд освобождава ли въззивния съд от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява, дали е обсъдил и анализирал относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните. Позовава се на противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. по т. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. 2/ може ли да се приеме за доказан фактическият състав на деликта въз основа на ангажирани и приети косвени доказателства и от показанията на един свидетел /близка приятелка на ищцата/, който очевидно е заинтересован от изхода на делото и не е безпристрастен; може ли да се приеме, че ищцата е провела пълно и главно доказване на иска си, при положение, че не е ангажирала безспорни доказателства за осъществен деликт. Позовава се на противоречие с решение по гр. д. № 183/2017г. по гр. д. №4028/2016 г. на IV г. о. на ВКС. 3/ може ли да се приеме, че е налице причинна връзка между поведението на ответника Столична община и претърпените телесни увреждания от ищцата, при положение, че единственият разпитан свидетел е нейна близка приятелка и очевидно заинтересована от изхода на делото; действителна или предполагаема е причинната връзка при положение, че не са ангажирани категорични доказателства за деликта с вмененото деяние, сочено като причина за уврежданията; 4/ следва ли да се приеме, че инцидентът, настъпил при подхлъзване и падане на твърдяно от ищцата непочистено от сняг и лед пътно платно /тротоар/ на ул. Н. Х. в гр. София на 18.12.2018г., е единствената пряка и непосредствена причина за вредоносния резултат, или има и други причини, в т. ч. и обективни /случайни събития/, включително и съпричиняване, които в определено съотношение помежду си определят общия обем на евентуално доказана отговорност за настъпилия деликт.
Ответникът С. С. С. чрез пълномощника адв. Т. В., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Въззивният съд, за да достигне до извод за основателност на иска по чл. 49 ЗЗД и да уважи иска изцяло в предявения размер от 20 000лв., е приел за установено, че на 18.12.2018г. около 18:15-18:30 ч. при движението си по тротоара на ул. „Н. Х. в гр. София, кв. Изгрев, на около 50 метра от кръстовището ул. „Ж. К. , ищцата С. С. С. се подхлъзнала и паднала поради непочистен сняг и лед, като забила лявата си ръка в леда. За настъпването на инцидента изнася информация свидетелката И., която е очевидец на падането на ищцата, описва механизма на настъпване на инцидента, състоянието на тротоара и това на ищцата. Свидетелката помогнала на ищцата да се изправи, закарала я в най-близката болница, където била приета.
За характера на увреждането е приложена медицинска документация и е прието заключение на медицинска експертиза. Вещото лице сочи, че при падането поради подхлъзване на заледено място ищцата С. С. С. е получила счупване на лъчевата кост на лявата ръка; поради вида на счупването кръвното наместване е свързано с оперативна интервенция и поставяне на импланти, което е извършено още на 19.12.2018г., проведен е и втори етап от лечението - допълнително оперативно лечение по премахване на имплантите, както и два курса на физиотерапия и рехабилитация, а след подаване на исковата молба и поради продължаващи болки и невъзможност за ефективно движение и използване на лявата ръка и констатирано артрозно изменение на ставата и един незараснал костен фрагмент е извършена трета операция на 04.08.2020г.
При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел осъществяването на деликта за доказано, тъй като освен непротиворечивата система от косвени доказателства, са събрани и преки такива - показанията на свидетелката И.. Възражението на ответника срещу доказателствената стойност на тези показания поради приятелските отношения с ищцата съдът е приел за неоснователно. Фактът, че двете се познават от 10-15 годни и имат приятелски отношения и че в деня на инцидента са били заедно и са отивали на приятелско събиране, не е достатъчен да дискредитира показанията на свидетелката. Напротив, преценени по реда на чл. 172 ГПК те са ясни, убедителни, житейски логични, обективни; изградени са на преки възприятия и не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото, както и от заключението на вещото лице от медицинската експертиза. По-нататък съдът е посочил, че въпреки направеното в отговора на исковата молба оспорване на механизма на причиняване на увреждането и на причинната връзка, ответникът не е ангажирал каквито и да са доказателства, които да разколебават фактическите изводи, които следват от обсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Ответникът не е установил друг възможен източник на констатираното увреждане, а ищцата не е длъжна да изключи всякакви други възможни начини да получи подобно увреждане, защото това означава да й се вмени да доказва отрицателни факти и то хипотетични такива.
Съдът е приел, че следва да се ангажира отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД поради неизпълнение на задълженията, вменени с чл. 8, ал. 3 ЗП, чл. 31 ЗП и чл. 47 ППЗП, а именно общината е длъжна да ремонтира и поддържа общинските пътища, в състояние, отговарящо на изискванията на движението, в т. ч. полагане на дължимата грижа за снегопочистване и осигуряване на безопасно придвижване на пешеходците - чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Позовал се е и на чл. 11 ал. 1 ЗОбС и на чл. 2 ал. 2 и чл. 10, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата. В случая противоправното бездействие на служители на ответника по поддържането на процесния пътен участък е довело до настъпване на инцидента. Съдът е посочил, че не са ангажирани каквито и да било доказателства настъпването на вредите да се дължи на поведението на ищцата - невнимателно, непредпазливо движение, здравословни проблеми, а доказателствената тежест за тези обстоятелства е на ответника. Напротив, от медицинската експертиза няма данни ищцата да е страдала от заболяване на опорно-двигателния апарат. Без значение за ангажиране отговорността на ответника е фактът, че е сключен договор, с който дейностите по поддържане и почистване на улиците и тротоарите са възложени на трети лица. Приложените протоколи за извършване на дейности по разпръскване на смеси около спирки на градския транспорт, в район Изгрев не установяват нито зимното почистване и обработка на тротоара, където е настъпил инцидента, нито качествената и добросъвестна работа с грижата на добрия професионалист.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е съобразил вида и тежестта на увреждането - счупването на лъчевата кост, което е причинило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период по-дълъг от 30 дни; възрастта на пострадалата - 70 години; силният интензитет на търпените болки и страдания от нея /физически и психически/, както и продължителността им - почти 2 години, в т. ч. дългия възстановителен период - около 2 години /вкл. и с оглед здравния статус - остеопороза/, при което първоначално са извършени две операции, но същите не са довели до значително подобряване, напротив - налице е усложнение в здравословното състояние и удължаване на възстановителния период - настъпване на артрозни изменения и незараснал костен фрагмент, поради което е направена след 1 година и 9 месеца трета операция /и трите с пълна упойка/, след което отново има обездвижване на крайника - един месец и половина и нова нетрудоспособност включваща периода на обездвижване и още около три месеца след това. Взел е предвид, че въпреки трите оперативни интервенции и проведените рехабилитации и физиотерапии, са налице остатъчни явления - болка при промяна на времето, натоварване и остатъчен дефицит при движение; търпените неудобства в ежедневието и бита /нужда от помощ при обслужване/, емоционален дискомфорт от промяна начина на живот за периода на възстановяване, тревожност и страх от ходене по улиците, преустановяване на трудовата си дейност, която е извършвала, въпреки, че е била в пенсионна възраст. При тези конкретни обстоятелства и с оглед социално-икономическите условия в страната, е приел, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Размерът на обезщетението за имуществени вреди, съдът е определил въз основа на представените писмени доказателства за закупуване на консумативи във връзка с лечението на травмата - заключваща плака, рентгенография; стабилизатор за ръка, лекарства и медикаменти, които са на обща стойност 1963,48лв.
При преценка на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав, приема, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора правни въпроси. Съображенията са следните:
Първият въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи свои мотиви. По него не се констатира противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по тълк. д. №1/2000г. на ОСГК, посочено от касатора, нито с Тълкувателно решение 1/2013г. на ОСГТК или друга известна на състава практика по този въпрос като: решение № 96 от 03.12.2020г. по гр. д.№ 1076/2020г. на II г. о., решение № 44 от 10.07.2020г. по гр. д.№ 1963/2019г. на ІІ г. о. и др. Въззивният съд е препратил по чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, но същевременно е обсъдил относимите към спора доказателства (свидетелски показания и заключение на вещо лице), посочил е кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, разгледал е всички въведени от страните доводи и възражения, оплакванията в жалбата, като подробно е дал отговор на всеки от тях. По този стриктно е изпълнил горепосочените си задължения.
Вторият и третият въпроси се припокриват и се отнасят до приложението на чл. 172 ГПК при преценка на свидетелските показания. Отново не се констатира противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, както по соченото от касатора решение № 183 от 30.06.2017г. по гр. д. № 4028/2016г. на ІV г. о., така и с решение № 131 от 12.04.2013г. по гр. д. № 1/2013г. на ІV г. о., решение № 207 от 17.03.2021г. по гр. д. № 165/2020г. на ІV г. о., решение № 79 от 12.07.2017г. по гр. д. № 3244/2016г. на ІV г. о.; решение № 79 от 12.07.2017г. по гр. д. № 3244/2016г. на IV г. о., решение № 183 от 30.06.2017г. по гр. д. № 4028/2016г. на IV г. о. Те са израз на трайно възприетото тълкуване, че заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Именно в съответствие с това тълкуване е подходил и въззивният съд, като е посочил, че кредитира показанията на свидетелката О. И. относно начина и мястото на настъпване на инцидента, въпреки приятелските й отношения с ищцата. От една страна, тя е единствен очевидец и затова показанията й са важни; от друга страна, съдът е съпоставил разказаното от нея за механизма и мястото на инцидента с другите събрани доказателства. Изнесеното от нея, че травмата е причинена след подхлъзване и падане на непочистен и заледен тротоар, кореспондират със заключението на медицинската експертиза. Няма основание да не се ценят и показанията й относно оказаната първа помощ и за понесените от ищцата болки. Свидетелката като лице, което е помагало на ищцата с каквото може (според нея ищцата е вдовица, живее сама, детето й е в чужбина), има непосредствен поглед за състоянието й, както първоначално така и впоследствие в течение на лечението и възстановяването. Показанията на тази свидетелка не са приети безусловно от съда, а са подложени на съпоставка с другите доказателства по делото и след като няма такива, които да ги опровергават, съдът не е имал основание да не ги кредитира.
Четвъртият въпрос не е правен такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е фактически и отговорът му изисква преценка правилността на изводите на съда, каквато не може да бъде извършена в производството по чл. 288 ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че при направено възражение за съпричиняване в тежест на ответника по иска е да установи конкретното поведение на ищеца, с което той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В случая касаторът не сочи кои са необсъдените според него доказателства, установяващи други причини, в резултат на които ищцата е получила увреждането, описано в исковата молба.
На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по жалбата не претендира разноски и такива не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 6201 от 13.11.2024г. постановено по гр. д. № 3416/2022 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Столична община.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: