ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2340/07.05.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Р.
ЧЛЕНОВЕ: Г. М.
ЗЛАТИНА РУБИЕВА
като разгледа, докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 757 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1252 от 03.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1335/24 г., с което Апелативен съд – София, ГО, 8 състав, потвърждавайки решение № 45 от 22.12.2023 г., постановено по гр. д. № 33/2021 г. по описа на Окръжен съд-Видин, е отхвърлил предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) против Е. П. С. и В. Щ. С. искове при посочено правно основание чл. 153, ал. 2 от ЗПКОНПИ за отнемане на имот № 003016 – земеделска земя по плана за земеразделяне, представляващ лозе от 1,677 дка, находящ се в землището на [населено място], общ. Видин в местността „Л.“; поземлен имот № 003015, находящ се в землището на [населено място] бара, общ. Видин, обл. Видин с площ от 1,724 кв. м. с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда; лек автомобил марка „УАЗ“ рег. [рег. номер на МПС] ; лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“ рег. [рег. номер на МПС] ; лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ рег. [рег. номер на МПС] ; сумата 5415 лв. - пазарната равностойност на 1/3 ид. ч. от отчужден малък кораб /моторна лодка/ тип „Bayliner“ име „4бойс“.
Решението се обжалва от Комисията с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са в следния смисъл:
I. Правни въпроси от значение за изхода на делото и обусловили решаващата воля на съда, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
1. При произнасяне въззивния съд следва ли да съобрази и обсъди всички събрани доказателства в процеса?
2. Относими ли са събраните и приложени по делото доказателства, събрани по реда на друго административно производство?
3. Каква доказателствена стойност за исковото производство по реда на чл. 153 от ЗОНПИ имат представените декларации за доходи и разходи пред административен орган-НАП?
4. При наличие на декларация за извършени разходи, допустимо ли е въззивната инстанция да се позовава в решението си само на свидетелските показания на роднините на проверяваното лице?
5. Необходимо ли е възивният съд в мотивите си да обсъди противоречащите на направените изводи доказателства?
Сочи, че допускането до касационно обжалване на въззивното решение ще доведе до създаване на трайна и уеднаквена съдебна практика по посочените по-горе спорни въпроси.
Касаторът прави искане касационната инстанция да допусне касационната жалба до разглеждане, поради това, че въззивното решение е очевидно неправилно. Релевира оплакване, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 4/2021г. от 18.05.2023 г. по тълкувателно дело № 4/ 2021 г. на ОСГК на ВКС.
По същество релевира оплакване, че решението е неправилно необосновано, постановено в нарушение на закона и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В жалбата се релевира оплакване, че в производството по чл. 153 и сл. от ЗОНПИ съдът следва да обсъди в решението си всички ангажирани от страните доказателства, допустими по ГПК, които са от значение за установяване на доходите, приходите и източниците на финансиране, респ. - на нетния доход и на значителното несъответствие, по смисъла на § 1, т. 2, т. 3 и т. 8 от ДР на ЗОНПИ, както и за установяване на начина на придобиване на всяко отделно процесно имущество, за възможностите и разполагаемите средства на ответника с оглед конкретния придобивен способ. Поддържа твърдение, че подобен анализ липсва в решението на въззивния съд. Релевира оплакване, че въззивният съд не е обсъдил събраните пред първата инстанция доказателства, касаещи отделните материалноправни предпоставки за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество. Касаторът прави искане касационният състав да отмени изцяло обжалваното въззивно решение и да постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноските по делото.
Ответниците по касационната жалба възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението е правилно. Предявяват претенция за заплащане на направените разноски пред касационната инстанция.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че Районна прокуратура-Видин е внесла в Районен съд – Видин обвинителен акт срещу Е. П. С., като е било образувано НОХД № 278/2020г. по описа на Районен съд-Видин за извършено престъпление при обща квалификация на престъпната дейност - чл. 202, ал. 2, т. 3 и т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 311, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, затова че в периода от 17.02.2011 г. до 19.07.2013 г. е присвоил чужди парични средства - на МРРБ и средства от фондовете, принадлежащи на Европейския съюз в общ размер 94 210,22 лв., връчени му в качеството на изпълнителен директор на Сдружение „Агенция за регионално развитие и бизнес център - Видин“ (АРРБЦ) да ги управлява по проект „Ускоряване на трансграничното икономическо развитие - конкурента способност чрез качество и иновации“ и по проект „Приятели на 64 квадрата“ в общ размер на 62 438,22 лв. от които 60 118,22 лв. в съучастие, като за улесняване на присвояването съзнателно се ползвал от неистински официални документи и официални документи с невярно съдържание, за да удостовери възникналото право на плащане - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3 и т. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 и чл. 308, ал. 1 вр. с чл. 311 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Въззивният съд е посочил, че според обвинението инкриминираните суми са били преведени на трети лица - съответно на Едноличен търговец „Перла-П. Й.“ общо в размер на 51 200 лв., към „Био хоум инженеринг“ ООД – 15 226,14 лв. и към „ДИАНА“ ЕООД – 2 320 лв. или в общ размер от 68 746,20 лв. Допълнил е, че срещу Е. П. С. е било повдигнато обвинение и за извършено престъпление в периода от 17.05.2013 г. до 19.07.2013 г., изразяващо се в присвояване на чужди парични средства, предоставени от българската държава от фондовете на ЕС в общ размер на 31 772 лв., като за улесняване на престъплението съзнателно се ползвал от неистински официални документи - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3 и т. 1 вр. ал. 1 т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 311 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Посочил е, че според обвинението в полза на Д. Е. са били преведени суми съответно в размер на 15 642 лв. и 16 080 лв. или общо в размер на 31 722 лв.
От правна страна е анализирал разпоредбите на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗОНПИ/, разпоредбите на чл. 17, ал. 3, вр. с ал. 1, чл. 121, ал. 2 от Конституцията на Република България, решение № 13 от 13.10.2012 г. на Конституционния съд на Р. Б. чл. 1 от Протокол №1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и няколко решения на ЕСПЧ. Посочил е, че е необходимо и достатъчно доказателствата по делото да обосновават заключение за вероятен произход на това имущество от определена незаконна дейност без да е необходимо доказване на причинно-следствена връзка между тази дейност и конкретното имущество. Намерил е, че от данните по делото не може да бъде изведена причинна връзка между конкретна незаконна дейност и процесното имущество, поради което е заключил, че това води до неоснователност на иска. Посочил е, че твърдяната в случая връзка между сумата 62 438,22 лв. и конкретно престъпление отговаря на указания критерий като еднозначно може да бъде свързана с незаконна дейност. Но е заключил, че по делото не се установява ответникът да се е облагодетелствал от нея, тъй като въпросната сума не е постъпила в неговия патримониум. Счел е, че едва при тези условия ответникът би бил в състояние да се разпореди с облагата, което и законът цели да предотврати. Според мотивите на съда, постъпилото в патримониума на самостоятелен правен субект имущество изисква прякото му ангажиране в процеса, като е допълнил, че за целта ищецът следва да въведе в процеса твърдение, че определено имущество, макар и да се намира в патримониума на друг правен субект, разумно може да бъде обяснено именно с незаконната дейност на проверяваното лице. Счел е, че при наличието на такива твърдения е наложително привличане на лицето, в чийто патримониум се твърди да е постъпило незаконно придобитото имущество (чл. 145 ал. 2 ЗОНПИ). Но е посочил, че такава претенция в случая не е предявена. В конкретната хипотеза е приел, че след като предметът на престъплението - паричните средства са предоставени по договор, а и от обвинението следва, че в същото качество ответникът се е разпоредил с тези средства, то възражението на ответника, че средствата не са постъпвали в патримониума му се явява основателно. В заключение по този въпрос е приел, че щом като не се установява имуществото, изводимо от престъпна дейност, да е постъпило в патримониума на ответника С., отнемането на търсената от него сума е невъзможно. Допълнил е, че невъзможността останалото процесно имущество да бъде свързано със забранена от закона дейност годна да формира приход и в този смисъл да обоснове визираното от чл. 141 ЗОНПИ основание за отнемане, само по себе си препятства отнемането. Посочил е, че дори хипотетично да се приеме, че наличие на значително несъответствие само по себе си обосновава отнемане на имущество и без да е необходимо обосноваване на връзка с определена незаконна дейност, не се установява да е налице такова. Отбелязал е, че поддържаният от въззивника първи вариант на определяне на несъответствието в отговора по задача № 4 отчита като имущество предоставени заеми, платени лихви, вноски по кредити, съответно по кредитни карти. Посочил е, че тези пера сочат на разход, а не на имущество. Приел е, че като приходи следва да бъдат отчетени: отразените доходи с данъчни декларации, получените кредити както от финансови институции включително и усвоени чрез кредитни карти, така и от физически лица, приходи от продажба на имущество в рамките на проверявания период, даренията и установените салда на влогове към началото на проверявания период. Посочил е, че общият размер на приходите с установен източник според заключението на вещото лице за проверяваното лице възлиза на 755 817,52 лв. Въззивният съд е споделил формирания извод и от първоинстанционния съд за доказано дарение в полза на ответника на сума от 65 000 лв. Обсъдил е в тази насока свидетелските показания на майката на ответника, като е посочил, че нормата на чл. 172 ГПК не прави показанията й негодно доказателствено средство. Възприел ги е, поради тяхната последователност, разкриващи детайли, които очертават еднозначна представа за непосредствено възприетото от свидетелката. Посочил е, че като приход подлежат на отчитане и внесените суми от трети лица, без да ги посочва като стойност. Обяснил е, че разходите биват обичайни и извънредни (непосредствено установените плащания). Посочил е, че приема за установено, че направените само от ответника разходи за процесния период възлизат на 191 596,97 лв. На следващо място е посочил, че установените по делото плащания през проверявания период несъмнено обосновава извод, че средства на посочената стойност са били под разпоредителната власт на ответниците. Но е приел, че този факт остава без правно значение, като се е позовал на мотивите към ТР № 4/2021 на ВКС. Пояснил е, че с разходването на средствата те напускат имуществото на проверяваното лице, а законът предписва възможност за отнемане на недопустимо натрупано богатство като предпоставка за това е то да принадлежи на ответниците, за да се приложи основният текст на чл. 141 ЗОНПИ. Съдът е приел, че в производството не било доказано ответниците да са вложили средства в строителството на изградената постройка с административен адрес [улица]. Поради това е заключил, че това е пречка и да бъдат отчитани като направен разход за строително-монтажни работи. Приел е за установен нетен доход на ответника в размер на 629 220,22 лв. (постъпления с установен източник в общ размер - 820 817,52 лв. минус доказани разходи в размер на 191 596, 97 лв.). По отношение на придобитото имущество е посочил, че от показанията на св. Е. Д. следвал извод, че постройката в поземлен имот № 003015 е подобрена значително в рамките на проверявания период, което предполагало допълнително вложени средства и след придобиването му. Посочил е, че възприема стойността на този имот в размер на 35 908 лв. - пазарната оценка към датата на предявяване на иска. По идентични съображения е посочил, че възприема за меродавна определената от тройната експертиза пазарна стойност от 7801 лв. за поземлен имот № 003016, за който от събраните доказателства било установено, че през проверявания период са били извършени значителни подобрения. Обяснил е, че посочените в договорите цени на процесните моторни превозни средства значително се различават от пазарните и при отсъствие на доказателства, разкриващи разумно обоснована причина за това отклонение, е приел за меродавна експертната оценка съответно за л. а. „УАЗ“ - 1800 лв., за л. а. „ПЕЖО“ - 13 000 лв. и за л. а. „Опел“, модел „Вектра“ - 300 лв. В заключение е посочил, че общата стойност на процесното имущество възлиза на 59 489 лв., поради това е направил извод, че същото е значително по-малко от установения нетен доход на ответника.
По отношение на въпроса за изследване имуществото на въвлечени в процеса свързани и/или контролирани лица е посочил, че извод за косвено облагодетелстване от незаконна дейност предполага 1) невъзможност притежаваното от проверяваното лице имущество да бъде обяснено с личните му доходи и 2) разумно обосновима връзка между неговата незаконна дейност и придобитото от третото лице имущество. Посочил е, че първата от указаните предпоставки в случая липсвала. Направил е извод, че поради липсата на превишение на установените доходи на ответника спрямо стойностното изражение на наличното имущество по смисъла на § 1, т. 4 ЗОНПИ се обезсмисляло обследването на имуществото и на ответницата. По изложените съображения е приел за неоснователни предявените искове за отнемане на недвижимите имоти и моторни превозни средства. По исковете с правно основание чл. 151 ЗОНПИ е приел, че предпоставки за приложение на текста са: 1) възникнало основание за отнемане, 2) отсъствие на подлежащ на отнемане актив в патримониума на проверяваното, съответно свързаното с или контролираното от него лице и 3) невъзможност държавата да отнеме имуществото от неговия приобретател. Приел е, че тези предпоставки не са налице, поради което не подлежи на отнемане равностойността на идеална част от отчуждения плавателен съд.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора-ищец процесуалноправен въпрос № 1 е обуславящ, доколкото касае процесуалните задължения на въззивната инстанция като съд по съществото на материалноправния спор. Този въпрос осъществява и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото въззивният съд не е съобразил формираната по въпроса задължителна практика на ВКС, опредметена с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 2, както и множеството решения на ВКС, постановени при прилагане на задължителната практика. Според тази практика, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, второинстанционният съд е длъжен да обсъди представените доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В негово задължение е да подложи на преценка всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и обсъди събраните за тях доказателства, като аргументира кои от тях намира за установени, а други за неосъществили се. Обжалваният съдебен акт не е постановен в съответствие с горните правни разрешения. Въззивният съд не е изпълнил задълженията си да обсъди всички относими доказателства и правнорелевантни факти – от решението не става ясно кои са материалноправните предпоставки за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество, липсва обсъждане на събраните в тази връзка доказателства – в т. ч. съдебно-икономическата експертиза – основно и допълнително заключение с няколко варианта. Не е ясно стойностите, които посочва като приход, разход откъде са взети – кой от вариантите на заключението на съдебно-икономическата експертиза възприема и защо, нито е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора. Поради това е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато по следния правен въпрос, уточнен от съда:
При произнасяне въззивния съд следва ли да съобрази и обсъди всички събрани доказателства в процеса, свързани с материалноправните предпоставки за правото на Комисията на отнемане на незаконно придобито имущество?
По отношение на материалноправните въпроси № 2 и № 4 същите не са обуславящи и не са формирали правните изводи на въззивния съд, поради което не следва да се допуска касационно обжалване по тези въпроси.
По отношение поставения въпрос № 3 съдът ще се произнесе при разглеждане на спора по същество.
Въпрос № 5 е общ, без да се изяснява връзката с конкретното дело и без да е посочено кои доказателства противоречат на направените изводи. Касационната инстанция няма право да поставя правен въпрос, отчитайки горепосочената специфика на случая, тъй като това не би било доуточнение на поставения от касатора въпрос, а служебно поставяне от ВКС на нов правен въпрос, което е недопустимо съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С разпореждане от 15.01.2026 г. председателят на Върховния касационен съд на Р. Б. на основание чл. 128, ал. 1, вр. чл. 125, вр. чл. 124, ал. 1, т. 1 ЗСВ е образувал тълк. д. № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос, уточнен от по следния начин: Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в §1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, на
наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десет годишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ? При определяне на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл. 108 или по чл. 109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?
Въпросът, предмет на казуалното тълкуване, което настоящият състав следва да извърши с касационното решение, е включен в този, предмет на образуваното и висящо тълкувателно дело.
Настоящият съдебен състав намира, че настоящото касационно производство следва да бъде спряно по аргумент на чл. 292 ГПК до произнасяне на тълкувателно решение по горепосоченото висящо тълкувателно дело, доколкото поставеният за тълкуване въпрос е от значение за изхода на настоящия спор.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1252 от 03.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1335/24 г., по описа на Апелативен съд - София, ГО, 8 състав.
СПИРА на основание чл. 292 ГПК производството по делото до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 1/2026 г., образувано с разпореждане на председателя на ВКС от 15.01.2026 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.