ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2424

гр. София 11.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев ч. гр. д. № 1479 по описа за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. В. чрез адв. С. Ф., срещу определение № 2998 от 06.02.2026 г. постановено по ч. гр. дело № 705/2026 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 183962 от 03.12.2025 г. по гр. д. № 7423/2025 г. на Софийски районен съд за връщане на въззивната й жалба с вх. № 377372/22.11.2024 г.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

За допускане на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси, уточнени според правомощията на касационния съд: 1) Как се определя дължимата държавна такса за въззивно обжалване по дело, представляващо спорна съдебна администрация? По този въпрос се твърди наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със задължителната съдебна практика, формирана с тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС; и 2) Имат ли значение за определяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване броят на децата, броят на ищците и броят на ответниците по иск с правно основание чл. 128 СК за определяне на режим на лични отношения между баба и дядо с техните внуци, когато бабата и дядото искат определяне на един...