ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2413

гр. София, 11.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 2367/2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2615/03.04.2025 г. на Е. П. Г. и Г. П. Г., подадена чрез адвокат Г. В., срещу въззивно решение № 52/28.02.2025 г. по в. гр. д. № 747/2024 г. на Окръжен съд - Враца.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да формулират правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответникът по касация К. Г. Г., чрез адвокат Д. М., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждане на разноски.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 618/04.10.2024 г. по гр. д. № 3647/2022 г. на Районен съд – Враца в частта, в която е признато за установено по отношение на Е. П. Г. и Г. П. Г., че К. Г. Г. е собственик въз основа на изтекла придобивна давност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КК и КР на [населено място], представляващ апартамент № * с площ 72 кв. м., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], [община], с площ 7562 кв. м., представляващ нива от 7,561 дка, поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], [община], с площ 26893 кв. м., представляващ нива с площ 26,893 дка и дворно място с площ 2500 кв. м., кадастрален № *, УПИ *, кв. 65, находящ се в [населено място], [община], ведно с построените в него сгради, като производството по делото е прекратено в тази част. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявените от Е. Г. и Г. Г. срещу К. Г. искове по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарствени разпореждания, за които са съставени три договора за покупко-продажба от 2012 г. относно описаните недвижими имоти и се възстанови запазената им част от 1/2 ид. ч.

Въззивният съд е приел за установено, че Г. П. К. е починал на 27.02.2015 г. и е наследен от преживялата си съпруга М. И. К. и двете си деца К. Г. Г. и П. Г. П.. П. П. е починал на 04.09.2009 г., като е оставил за наследници преживялата си съпруга И. А. П. и двете си деца - ищците Г. П. Г. и Е. П. Г.. М. К. е починала на 27.05.2015 г., като е наследена от ответницата К. Г. и наследниците на П. П. – И. П., Г. Г. и Е. Г.. Установено е, че с влязло в сила решение по гр. д. № 664/2010 г. на Районен съд – Враца на основание чл. 87 ЗЗД е развален сключеният на 06.07.1993 г. договор за издръжка и гледане, по силата на който Г. К. и М. К. са прехвърлили на П. П. собствеността върху имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане. Впоследствие с три договора за покупко-продажба, сключени през 2012 г., Г. и М. К. са продали на дъщеря си К. Г. следните имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КК и КР на [населено място], представляващ апартамент № * с площ по документ 72 кв. м., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] – за сумата 10 000 лева; поземлен имот с идентификатор *** КК и КР на [населено място], [община], с площ 7562 кв. м., представляващ нива с площ 7,561 дка, поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], [община], с площ 26893 кв. м., представляващ нива с площ 26,893 дка – за сумата 3954 лева; дворно място с площ 2500 кв. м., кадастрален № *, УПИ *, кв. 65, находящ се в [населено място], [община], ведно с построените в него сгради – за сумата 5000 лева. Събрани са свидетелски показания от В. В. – съпруг на пълномощника на ищците, който е посочил, че е бил в приятелски отношения с бащата на ищците П. П., като след неговата смърт всички имоти на Г. и М. са били прехвърлени на сестра му – К. Г. И. П., майка на ищците, е свидетелствала, че при едно от идванията им в [населено място] са установили, че апартаментът в[жк]е със сменена врата и достъпът им до него е ограничен, като към онзи момент апартаментът е бил собственост на П. П.. Впоследствие Г. и М. К. са прехвърлили както този апартамент, така и другите си имоти на ответницата. Свидетелите Ю. Х. и С. К. са посочили, че след смъртта на П. П. наследствените имоти са управлявани и стопанисвани само от К. Г. От заключението на техническата експертиза въззивният съд е приел за установено, че при продажбата на апартамента в[жк]Г. и М. К. са надвишили разполагаемата си част от наследството със сумата 32500 лева, при продажбата на къщата с двор в [населено място] – с 9600 лева, а при продажбата на нивите в [населено място] – с 26045 лева. При тези фактически данни съдът е приел, че следва да се произнесе преюдициално по валидността на процесните сделки на покупко-продажба, доколкото ищците са въвели твърдения за тяхната привидност, поддържайки, че страните са желаели настъпването на правните последици на договори за дарения. Изложени са са съображения, че по делото не са ангажирани доказателства и не е установена привидност на процесните договори за покупко-продажба, които да прикриват дарения. При тези данни е прието, че искът по чл. 30 ЗН е неоснователен, тъй като липсва акт на разпореждане, който е намалил наследствената маса по начин, с който да е накърнил запазената част на наследниците. В частта по насрещния иск съдът е посочил, че липсва правен интерес от неговото поддържане, тъй като правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание, а в случая ответницата е придобила процесните имоти въз основа на правна сделка – договори за покупко-продажба.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства или от обжалваното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва ясно формулиран по смисъла на цитираното тълкувателно решение правен въпрос. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага въззивният съд да се разрешил релевантен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая липсва поставен от касаторите правен въпрос, нито са обосновани хипотези на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложението съдържа само касационни оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл. 281 ГПК, които не могат да бъдат предмет на проверка в настоящото производство по предварителна селекция на касационната жалба. Ето защо въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.

Предвид изхода на делото и съобразно чл. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 ЗВЕРБ, касаторите Е. П. Г. и Г. П. Г. следва да заплатят в полза на ответника по касация К. Г. Г. сторените от нея в настоящото съдебно производство разноски в размер на 1022,58 евро - заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 52/28.02.2025 г. по в. гр. д. № 747/2024 г. на Окръжен съд - Враца.

ОСЪЖДА Е. П. Г. и Г. П. Г., [населено място], да заплатят на К. Г. Г., [населено място], сумата от 1022,58 евро - съдебни разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: