ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1311

гр. София, 11.05.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 06.04.2026 г. , две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: В. Х.

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №545/26 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на К. В. П. [ЕГН] срещу решение №1390 от 27.11.2025 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №671/2025 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 49/26.10.2021г. на ОС-Видин, постановено по гр. д. № 99/21г. в частта, с която е бил отхвърлен предявеният иск от К. В. П. с правно основание чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511, ал. 3 от КЗ срещу Сдружение НББАЗ-гр. София, БУЛСТАТ[ЕИК] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 91 000 лв до 150 000 лв., настъпили вследствие на ПТП на 03.08.2020г., при което е починал баща й В. Р., и в частта за присъдената законна лихва върху него, както и в частта за присъждане в тежест на ищеца на разноските във въззивното производство.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение относно определения общ размер на обезщетението и относно приетия обем на съпричиняване на резултата от поведението на самия пострадал.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Сдружение „ НББАЗ“ в депозирания писмен отговор от неговия пълномощник изразява становище за неоснователност на същата .

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е редовна и подадениа в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения:

По делото не се спори, че гражданската отговорност на лек автомобил „М.“ с немски рег. № B. е била застрахована при застраховател, чийто кореспондент на територията на страната е определил обезщетение, с което ищецът не е бил съгласен. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието. По делото пред въззивния съд не се спори относно механизма на инцидента, причините за настъпването му и виновността на водача на лек автомобил „М.“. Последната е установена с влязла в сила присъда. С влизане в сила на решението на ОС-Видин по отношение на уважената част от иска е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на всички елементи от фактическия състав на деликта. С оглед на това ответното Сдружение НББАЗ-гр. София е пасивно материално легитимирано да отговаря по предявения иск.

Пред въззивния съд се е спорило по отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди над 91 000лв. до 150 000 лв. и основателността на възражението за съпричиняване.

Според изложеното от съда в мотивите на обжалвания акт, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968г. на ВС/. При претендиране на обезщетение от смърт на близък, респективно родител, в предмета на доказване са отношенията, които са имали ищецът и починалия и тяхната близост.

Ищцата К. П. е дъщеря на В. Р., като е естествено да изпитва болка и страдание от смъртта му. Били са близки и са имали много добри взаимоотношения. Тя е приела тежко смъртта му, като е изпаднала в депресия, плачела е, била е отчаяна. Била е в това състояние, защото той е полагал грижи за нея, разчитала е на него повече, отколкото на майка си. Затворила се е в себе си, не е искала да общува с хора. Внезапната му смърт я е лишил от опора, поставил я е в необичайна емоционална ситуация. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази и обстоятелството, че към 2020г. ищцата е била на 42 години, а баща й на 65 години. Тя е формирана като личност, изградена като характер и ценностна система, което не изключва нуждата от родителска грижа към нея самата, макар и не в такъв обем в сравнение с едно малолетно и непълнолетно дете. Тя не е живеела заедно с баща си като семейство преди неговата смърт, но те са запазили близостта помежду си. От показанията на свидетелите Т. и М. се установява емоционалното състояние на ищеца при узнаването за смъртта на баща й, както след това и към настоящият момент. Те сочат, че тя е понесла тежко загубата на родителя си, че се е нуждаела от професионална помощ. Съдът е изложил, че смъртта на родител е психологическа травма за едно дете, но не в толкова голяма степен, колкото за един подрастващ човешки индивид, чиято нужда от родителска грижа предстои. Според заключението на психиатричната експертиза ищецът е преживяла психическа травма, проявени като траур и скръб в причинна връзка със загубата на баща й. Към момента на прегледа, състоял се на 17.05.2021г., т. е. девет месеца след смъртта на В. Р., при нея има динамика на пълно възстановяване и връщане към предишния режим на живот и функциониране. Тя е изпитала напълно нормални и обичайни негативни емоционални изживявания при смърт на близък, но те са преодолени в пълна степен. Тя е спряла да приема антидепресанти. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил и годината на настъпване на произшествието/2020г./ и икономическата обстановка в страната. Минималната работна заплата за 2020г. е 610 лв. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е в зависимост от този на лимитите, като те не са самостоятелен критерии, а от това, кои вреди са били предмет на съдебното производство и са били доказани в хода на съдебното дирене.Въззивният състав се е позовал на цитирана практика на ВКС / Р № 34/27.03.2020г. по т. д. № 1160/19г., II т. о. на ВКС, Р № 60090/ 29.07.2021г. по т. д. № 1472/20г., ВКС, II т. о./ В случая, размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е равен на 131 минимални работни заплати и следователно определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към праворелевантния момент.

На база изложените обстоятелства съдът е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на ищеца в размер на 130 000 лв.

Въззивният съд е разгледал и се е произнесъл и по възражението за съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД като е приел, че последното е включено в предмета на въззивно обжалване . Изложил е следните съображения: Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се дължи. Според съда, починалият В. Р. като пешеходец е нарушил правилата на ЗДвП, като е пресичал пътното платно на нерегламентирано за това място и за него е било възможно да предотврати удара. Нарушен е чл. 113 от ЗДвП. Нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП изрично предвижда, къде пешеходците трябва да пресекат платното за движение при спазване на определени правила, а именно по пешеходна пътека. В случаите, когато когато в близост до тях няма такава и пътят е двулентов и двупосочен, те трябва да пресичат извън определените за това места като се съобразят, преди да навлязат на платното за движение, с разстоянието на ППС , да не удължават пътя си и времето на пресичане, да не спират без необходимост на платното за движение и да не преминават през парапети и ограждения. По делото безспорно е установено, че водачът на лекия автомобил се е движел направо по пътния участък, пешеходецът Р. е започнал напречно пресичане на платното за движение от ляво на дясно пред автомобила. Участъкът от пътя, където е станало пътното произшествие, е прав, с видимост както за водача, така и за пешеходеца. Ударът е настъпил в дясното платно, средната му лента по посока на движение на лекият автомобил, след като Р. вече е бил преминал през насрещното ляво платно за движение на МПС. Предприемайки пресичането на платната за движение, според съда, той не се е съобразил с приближаващите ППС и тяхната скорост. Тази преценка е била затруднена поради тежката степен на алкохолно опиянение, предизвикана от 2,55промила концентрация на алкохол в кръвта му. В съдебно заседание вещото лице лекар е посочил, че при такава концентрация на алкохол несъмнено има въздействие върху вниманието и походката. Вярно е, че приемът на алкохол влияе по различен начин на всеки индивид, но при такава степен на опиянение не може да се приеме, че пешеходецът Р. не е бил повлиян от него, както и реакциите му. Починалият, според съда, сам се е поставил в риск. Фактът, че вече е бил пресякъл поголяма част от пътя, според съдебния състав, не може да обоснове извод за липса на принос от негова страна към вредоносния резултат. Предположенията на свидетеля Б., водач на МПС, че пешеходецът се е намирал в дясната част на дясното платно и ако автомобилът е бил „още малко в ляво“, би могло ударът да бъде избегнат, не могат да бъде приети за верни, ако не са доказани чрез събраните доказателства в процеса. Според автотехническата експертиза ударът е бил предотвратим за водача само при движение със скорост от 60 км/ч при видимост, осигурена от къси светлини, а не ако се е движел в определена част на пътното платно. Пешеходецът и в този случай не имал правомерно поведение, съответно на закона. Ударът за пешеходеца е бил предотвратим при пропускане на МПС. Разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на ППС да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците. При преценка на поведението на двамата участници в движението съдът приема, че по - голям принос за пътния инцидент има водачът на лекия автомобил и съотношението е 70% за него и 30% за починалия В. Р..

Поради изложеното първоинстанционото решение е потвърдено в частта, в която е отхвърлен искът над 91 000лв. до пълния предявен размер от 150 000лв. като частичен от 200 000лв.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя-ищец се сочат като обуславящи изхода по спора две групи въпроси, които се свеждат до оплакванията в КЖ относно определения общ размер на обезщетението като занижен и относно приетия обем на съпричиняване на резултата от поведението на самия пострадал.

Към първата група се отнасят въпросите: 1. Длъжен ли е съдът при произнасянето си да се съобрази с всички събрани доказателства, а не само с част от тях; 2. Кои са критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД;3. Следва ли да се съобразят за всеки отделен случай поотделно тези критерии ;4. Следва ли да се отчетат лимитите за отговорността по ЗГО във връзка с обществено-икономическите условия в страната и данните за инфлация от НСИ и останалите икономически показатели; 5.Следвало ли въззивният съд да се съобрази с произнасянето на съда за размера на присъденото обезщетение на сина на същия починал, включително и за приетия по това дело по-нисък процент на съпричиняване;

Към втората група принадлежат следните обобщени въпроси:

1.Длъжен ли е съдът да съпоставя, при определяне обема на съпричиняване по чл. 51 ал. 2 ЗЗД, броя, вида и характера на нарушенията на всеки един от участниците в ПТП;2. Може ли съдът да включва като съпричиняване употребата на алкохол от страна на пострадалия при липса на така наведен довод в самото възражение и без да е в причинна връзка с конкретно настъпилото ПТП;

Така формулираните и по двете групи въпроси не са от значение за изхода по спора, доколкото същите предполагат процесуални и материално правни недостатъци при произнасянето на въззивния съд, каквито не се установява да са налице при конкретното произнасяне с обжалваното въззивно решение и следователно отговорите им не биха имали за резултат промяна на крайния резултат по спора:

По първата група въпроси е видно, че съдът е обсъдил релевантните за спора доказателства във връзка с критериите за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, според задължителните постановки в ППВС 4/68-т. 11. Относно лимитите на отговорността на застрахователя практиката на ВКС е константна, че същите не са определящи за размера на неимуществените вреди, а представляват само помощен критерий. По петия въпрос от първата група, съдът не се е и произнасял и отговорът му не е обусловил правните му изводи и следователно не се явява обуславящ за изхода по настоящия спор.

По отношение на втората група въпроси, следва да се отчете, че възражението за употребата на алкохол във висока концентрация от страна на пострадалия и неговото значение за настъпването на фаталното за неговия живот ПТП се изяснява в хода на процеса пред първата инстанция при изслушването на вещото лице-медик и приемането на неговото заключение от съда. Следователно, това обстоятелство попада в обхвата на чл. 147 т. 1 ГПК и преклузията за него е до приключването на съдебното дирене в съответната инстанция/ в случая първата/ . В последствие, пред въззивния съд, ищецът е имал пълната възможност да се защитава по спора за значението на употребеното количество алкохол от пострадалия за настъпилото ПТП.По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

В полза на ответника по КЖ не се дължат разноски, с оглед липсата на направени такива.

Водим от изложеното, настоящият състав на ВКС,Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1390 от 27.11.2025 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. №671/2025 Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.