ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2490

гр. София, 13.05.2026 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Н.

ЧЛЕНОВЕ: Г. Н.

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1258 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С решение № 260449 от 8.08.2024 год. по гр. д. № 2600/2021 год. Софийският градски съд, при повторното въззивно разглеждане на делото след обезсилване на предходното му решение, е отменил първоинстанционното решение от 12.02.2007 год. по гр. д. № 2284/1996 год. на Софийския районен съд, поправено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ с решение от 10.08.2007 год. по същото дело, в частите, в които са разпределени конкретните делбени имоти между съделителите и в частта относно определените по чл. 293а ГПК /отм./държавни такси и вместо това е постановил друго решение, с което е разпределил по колена допуснатите до делба недвижими имоти, в три дяла, подробно описани по съделители и имоти и на основание чл. 292 ГПК /отм./, както следва:

І. В общ дял и изключителна собственост на П. И. Т., И. Й. П. и Й. П. Н. поставил следните имоти: нива от 30.000 дка, IV-та категория, намираща се в м. „Ц. б.” в землището на [населено място], представляваща имот № * по плана за земеразделяне; нива от 20.201 дка, IV-та категория, намираща се в м. „Ц. б.” в землището на [населено място], представляваща имот № * по плана за земеразделяне; нива от 2.000 дка, IV-та категория, намираща се в м. „П.”, представляваща имот № 64011; нива от 5.460 дка, ІІІ-та категория, намираща се в м. „Г.“ в землището на [населено място], на обща стойност на имотите в този дял 2 843 634.50 лв.

ІІ. В общ дял и изключителна собственост на А. Г. П., И. С. В., И. С. С., А. С. С., П. Й. В., К. В. Д., В. И. И., Б. И. А., Л. Д. Б., П. Д. Д., Д. Л. П. и Е. Д. Х. поставил следните имоти: нива от 23.600 дка, IV-та категория, намираща се в м. „П.” в землището на [населено място], представляваща имот № * по плана за земеразделяне; нива от 1.110 дка, IV-та категория, намираща се в м. „Г.”, представляваща № * по картата на землището; нива от 4.003 дка, IV-та категория, намираща се в м. „М.” в землището на [населено място], представляваща имот № 76012; на обща стойност на имотите в този дял 1 424 789.26 лв.

ІІІ. В общ дял и изключителна собственост на Й. А. Х.; Д. А. К., А. Ц. Л., В. Ц. Р., Т. Б. Г., Г. Х. В., П. М. Д., Р. М. Д., С. Т. С., Х. С. Б., А. С. Г., Б. К. С. и К. К. М. са поставени следните имоти: нива от 0.999 дка, IV-та категория, намираща се в м. „Н. с.” в землището на [населено място], представляваща имот № *; нива от 9.800 дка, IV-та категория, намираща се в м. „Д.” в землището на [населено място], представляваща имот № * по плана за земеразделяне; нива от 0.098 дка, IV-та категория, намираща се в м. „Г.”, представляваща имот № *; нива от 2.851 дка, IV-та категория, намираща се в м. „Ц. б.” в землището на [населено място], представляваща имот № *; нива от 2.501 дка, IV-та категория, намираща се в м. „Р.” в землището на [населено място], представляваща имот № *, на обща стойност на имотите в този дял 819 428.96 лв.

Със същото решение въззивният съд е присъдил суми на страните за уравнение на дяловете, както и дължимите държавни такси.

Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от А. Г. П., чрез адв. Ж.. В нея се поддържат оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторката поддържа, че въззивният съд недопустимо е поставил в общ дял на съделителите в нейното коляно имот, по отношение на който съсобствеността между страните е прекратена поради разпоредителната сделка на всички съделители с този имот преди постановяване на решението по извършване на делбата.

В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя процесуалноправни въпроси, първият от които е свързан с вида порок на решение, в което решаващият съд не е съобразил настъпилия след влизане в сила на решението по допускане на делбата нов юридически факт, довел до прекратяване на съсобствеността или до промени в лицата, които притежават това право, и не е отчел правните му последици с оглед липсата на съсобственост върху предмета на делбата, а вторият – свързан с правомощията на въззивния съд при новото разглеждане на делото след постановяване на решение на ВКС, и допуснал ли е съществено нарушение на процесуалните правила, ако не се е съобразил с указанията на касационната инстанция относно допустимостта на делбата по отношение на имот, който към датата на постановяване на решението не е съсобствен между съделителите, а е отчужден от тях в полза на трето лице.

Касаторката се позовава на противоречиво произнасяне по първия поставен въпрос с оглед цитираната практика на ВКС: решения № № 387 по гр. д. № 439/2009 год. на ІІ г. о., 276 по гр. д. № 190/2012 год. на І г. о., 46 по гр. д. № 1275/2010 год. на ІІ г. о. на ВКС, както и на противоречие с цитираното във въззивното решение ТР № 3/2013 год. на ОСГК на ВКС, и на решения № № 198 по т. д. № 126/2015 год., 195 по гр. д. № 632/2011 год. на І г. о. по втория въпрос.

Другите съделители не са взели становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното:

Производството е във втората фаза на съдебната делба, след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с решението на ВКС от 16.02.2021 год. по гр. д. № 2564/2019 год. на ІІ г. о., с което предходното въззивно решение е обезсилено. И при първата касация основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е било обосновано с произнасяне на съда по въпросите, свързани с разпоредителната сделка на всички съделители, което обуславя прекратяване на съсобствеността им върху един от поставените в дял имоти и питането е свързано с това дали последният остава в делбената маса във втората фаза на делбата, както и със задължението на съда да вземе предвид настъпилите след допускане на делбата нови факти. Въпросите са останали неразрешени с оглед допускане на касационното обжалване на друго основание - по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, впоследствие обезсилване на въззивното решение като недопустимо поради произнасянето му по отношение на починал съделител. Независимо от това, касационният съд в решението си е указал на въззивния съд да обсъди доводите дали е допустимо да се извърши делба на имот, по отношение на който съсобствеността е била прекратена след влизане в сила на решението по допускане на делбата, като съобрази практиката по този въпрос.

При новото разглеждане на делото, въззивният съд е обсъдил влязлото в сила решение по допускане на делбата на описаните имоти, настъпилото правопримство в хода на производството с оглед смъртта на някои от съделителите и въз основа на прието заключение на техническа експертиза с оглед актуалния статут и стойност на допуснатите до делба имоти, по повод дадените от ВКС указания, приел, че способът на извършването на делбата е разпределението на имотите по реда на чл. 292 ГПК /отм./, групирани в общи дялове и по колена на съделителите, изразили съгласие за това. По довода относно разпоредения имот с площ 23.600 дка в м. „П.“ в землището на В. с пет нотариални актове от 22.08.2008 год. и 9.10.2008 год. съдът приел, че е налице извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител в полза на трето лице в хода на делбеното производство и следва да намери приложение чл. 226 ГПК /чл. 221 ГПК /отм.//, като се позовал на практика, в т. ч. и на ТР № 3/2013 год. ОСГК на ВКС.

Произнасянето на въззивния съд по този довод е обусловил решението по извършването на делбата, доколкото разпореденият имот е поставен в дела на едно от колената съделители, между които е и касаторката. Видно от данните по делото е, че имотът е разпореден изцяло от всички съделители с представените нотариални актове от 2008 год. /приети в с. з. от 13.04.2009 по гр. д. 2003/2008 год. на СГС и приложени в него на л. л. 42-51/, което обосновава извода за допускане на решението до касационно обжалване с оглед произнасянето по поставения и обуславящ изхода по спора въпрос за настъпването на нов факт относно прекратяване на съсобствеността върху разпоредения от всички съделители имот в полза на трето за делбеното производство лице и зачитането на правните му последици при извършване на делбата. В цитираната в изложението практика на ВКС е прието, че ако след влизане в сила на решението по допускане на делбата настъпи юридически факт, който води до прекратяване на съсобствеността, съдът е длъжен да отчете правните последици на този факт и ако между съделителите не съществува съсобственост върху имуществото, предмет на делбата, да прекрати производството във втората фаза. Касационното обжалване следва да се допусне с оглед необходимостта да се провери дали произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение кореспондира с тази практика относно разпоредения от всички съделители имот, както и дали в случая е приложимо цитираното в него тълкувателно решение с оглед наличието на различна хипотеза.

С оглед на тези съображения следва да се допусне касационното обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 260449 от 8.08.2024 год. по гр. д. № 2600/2021 год. по описа на Софийски градски съд по касационната жалба на А. Г. П., чрез адвокат Ж. Ж..

Указва на касаторката в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 64,69 евро /шестдесет и четири евро и 69 цента/, след което делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: