ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1349 гр.София, 13.05.2026 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г. ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 622 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Бумекс“EООД срещу решение № 1157/09.10.2025г. по в. гр. дело № 1783/2025г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 1275/06.11.2025г. и с решение № 76/21.01.2025 г. по същото дело, с което е потвърдено решение № 2473/22.04.2025г. по гр. дело № 11579/2021 г. по описа на СГС, ГО, 1 — 16 състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 163, ал. 3 от ЗУТ подаден от „БУМЕКС“ ЕООД срещу „Булкарп“ ООД за заплащане на сумата от 104 960 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от некачествено строителство, изразяващи се в необходимите разходи за заплащане на ремонт за отстраняване на дефекти, описани в констативен протокол от 30.01.2020г„ причинени от течове в подземните нива и стълбищна на вх. А, на жилищна сграда, находяща се в УПИ VIII-538, кв. 30, ПИ с идентификатор 68134.1932.2155, в [населено място], м. Манастирски ливади — запад, [улица]и с площ 1158 кв. м.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, тъй като въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е назначил съдебно-техническа експертиза, въпреки че спорът по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ, изисква установяване на релевантни факти със специални технически знания. Неизслушването на такава експертиза, при задължение на съда да назначи същата с оглед оплакванията във въззивната жалба са довели до непопълване на делото с релевантни доказателства, респ. до постановяване на необосновано и в нарушение на материалния закон решение от САС. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване изцяло на иска. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В поддадения от ответника по касацията „Булкарп“ ООД писмен отговор се оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ строителят носи имуществена отговорност за причинените щети и пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия. В доказателствена тежест на ищеца по иска е да докаже, че на ответника (като изпълнител - строител) е било възложено извършването на определени СМР; че в гаранционния срок, уреден в чл. 160, ал. 4 от ЗУТ вр. Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, респ. съобразно уговореното в договора, са се проявили посочените в исковата молба недостатъци; причинната връзка на изпълнението на ответника по договора с проявените недостатъци; моментът на установяването им и момента на уведомяване на ответника, с оглед гаранционната отговорност за отстраняването им; размерът на претенцията. Установил е, че на строителя е било възложено от собственика изпълнение на „груб строеж“ на процесния обект по договор за строителство от 14.05.2016 г. Счел е за недоказано кои от възложените на ответника дейности са били изпълнени некачествено или не са изпълнени. Намерил е, че констатациите в тази връзка, описани в протокола от 30.01.2020 г., не обвързват съда, тъй като се касае до оспорен от насрещната страна частен свидетелстващ документ и по делото липсват други доказателства, които да подкрепят констатациите в него. Същият не съдържа подпис на представител на ответника, поради което въззивният съд не го е приел и като признание на страната за неизгодни за нея факти. САС е намерил, че не е било доказано от касатора на какво се дължат твърдените по исковата молба течове, поради което и не ги е свързал с неизпълнение или некачествено изпълнение на възложената на ответника работа по изграждане в груб строеж на процесната сграда. Изложил е и съображения, че след преустановяване на работата на ответника по сградата собственикът е наел друг строител за нейното довършване, вкл. и към датата на проткола от 30.01.2020 г., т. е. строителните дейности са продължили и съдът е изказал предположение, че е възможно твърдените дефекти да са причинени след отстраняването на ответника от обекта и да са следствие от работата на други лица на строежа.
Посочил е, че се доказва, че ответникът е изпълнил съгласно проекта на сградата и договореното в Договора за строителство на изолационните работи на процесната сграда до ниво -3.00 метра, като инвеститорът на строежа е изискал и наредил на строителния надзор и на проектанта да променят първоначалния проект на строителство с оглед редуциране на влаганите при изолацията на сградата материали: след ниво -3.00 метра да отпаднат геотекстила и защитната мембрана (фундалин) при изолацията на цялата периферия на сградата. В тази връзка е констатирал, че подробни и изрични писмени инструкции се съдържат в Заповедната книга на строежа и са подписани от представителите на строителния надзор и проектанта. Заключил е, че по делото липсват ангажирани доказателства както за видовете неизпълнени и/или некачествено изпълнени строителни работи от ответника, така и за стойността на необходимите ремонтни дейности, във връзка с отстраняване на дефектите на строителството. Разяснил е, че приложената по делото частна експертиза има характер на частен документ, не е назначена по реда на ГПК и не може да бъде противопоставена на ответника и да бъде възприета като експертиза от съда.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът формулира правен въпрос: „Допустимо ли е съдът да постанови решение по иск с правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ, основан на твърдения за некачествено изпълнените строително-монтажни работи, без да допусне съдебно-техническа експертиза, когато спорът се основава на технически факти, изискващи специални знания, а представената частна експертиза не е приета като доказателство?“ . Твърди противоречие на въззивното решение по този въпрос със задължителна практика на ВКС – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката на ВКС по Решение № 87/03.07.2024г. по т. д. № 2311/2022г. по описа на ВКС, I т. о.
Съставът на ВКС намира, че поставеният въпрос попада в предмета на произнасяне на въззивния съд в обжалваното решение. Спорът по чл. 163, ал. 3 ЗУТ за заплащане на възложителя-собственик на обекта от строителя на обезщетение за претърпени вреди от некачествено строителство, изразяващи се в необходимите разходи за заплащане на ремонт за отстраняване на дефекти, причинени от течове в подземните нива и стълбищна за обекта, е бил решен от САС при констатации за представяне на частна експертиза, която не е ценена като доказателство, на извод за недоказване на твърдените вреди в резултат от строителната дейност на изпълнителя и за разколебаване на твърденията по исковата молба от събраните доказателства за промяна в хода на строитеството на изискванията от инвеститора спрямо полагането на хидроизолация и за извършването на стоителни работи след напускане на обекта от строителя от нов изпълнител. Съответно в т. 3 от ТР №1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено разрешение, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно материалноправна норма. В цитираното от касатора решение на ВКС, I т. о е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 195 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма.
Налице са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на САС за проверка съответствието му с посочената съдебна практика.
Касаторът следва да заплати на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК за разглеждане на касационната жалба държавна такса в размер на 1073,30 евро по сметка на ВКС.
Поради изложеното, ВКС, състав на Първо т. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1157/09.10.2025г. по възз. гр. дело № 1783/2025г. на Софйски апелативен съд.
УКАЗВА на „Бумекс“ООД, че следва в едноседмичн срок от получаване на съобщението да представи доказателства за заплатена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1073,30 евро, като при неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при представяне на доказателства за заплатена такса на Председателя на Първо т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставяне – на докладчика за прекратяване на производството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: