ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2782
гр. София, 02.10.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: В. И.
Членове:Борис Илиев
Ерик Василев
като разгледа докладваното от В. И. К. гражданско дело № 20238002100112 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. Д., чрез адв. Л. Ц., против въззивно решение № 124/19.08.2022 г., постановено по в. гр. д. № 500/2021 г. на Апелативен съд - В. Т. с което е потвърдено решение № 129/11.10.2021 г. по гр. д. № 80/2021 г. на Окръжен съд - Ловеч, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД жалбоподателката е осъдена да заплати на Г. Д. В. сумата 33 715,14 лева, получена без правно основание като банков превод съответно на 05.02.2016 г., на 14.03.2016 г. и на 06.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.02.2021 г. до окончателното изплащане и са присъдени съдебни разноски. Решението е постановено при участието на третото лице помагач С. Д. И..
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния правен въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства и всички възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по отношение на доказателствата, които не приема?“. Сочи, че въпросът е решен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 11/01.02.2021
г. по гр. д. № 1745/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 338/27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 98/12.07.2017 г. по гр. д. №3871/2016 г. на ВКС, III г. о., решение № 310/08.01.2019 г. по гр. д. № 915/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 200/02.01.2018 г. по гр. д. № 350/2017г. на ВКС, I г. о. и решение № 96/12.07.2016 г. по гр. д. № 387/2016 г. на ВКС, III г. о. Поддържа, че решението е и очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Г. Д. В., подаден чрез адв. М. Ц., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Третото лице - помагач С. Д. И. не е подал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата 33 715,14 лева е изцяло основателен, тъй като по делото е доказано по категоричен и несъмнен начин превеждането на процесната сума, на три транша, от банковата сметка на ищцата Г. Д. В. по личната банкова сметка на ответницата С. П. Д., а ответницата не е доказала наличието на заемно или друг вид правоотношение между страните, което е било в нейна доказателствена тежест и не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си, въпреки предоставената й възможност. Приел е, че изискването на чл. 164 ГПК е изпълнено, с оглед представени писмени доказателства - оригиналните платежни нареждания, съответно от 05.02.2016 г., от 14.03.2016 г. и от 06.06.2016 г., банкови извлечения и удостоверение от „Обединена българска банка“ АД.Посочил е, че страните са втори братовчедки, като до скоро са били в много добри отношения, дори взаимно са си давали в заем пари, а ответницата е упълномощила ищцата да продаде от нейно име и за нейна сметка собствените й земеделски земи, намиращи се в област П., в землището на [населено място]. Впоследствие отношенията им се влошили и понастоящем същите водят три дела за суми: съответно настоящото дело; гр. д. № 1103/2020 г. по описа на Районен съд - Троян, по което е постановено решение от 10.06.2021 г., с което на основание чл. 59 ЗЗД е осъдена С. П. Д. да заплати на Г. Д. В. сумата 5412,90 лева, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищцата, заедно със законната лихва считано от 04.12.2020 г., когато В. е предала в заем на Доддс процесната сума;/ решението не е влязло в сила/; и гр. д. № 241/2020 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, с предмет предявен иск по чл. 284 ЗЗД от С. П. Д. против Г. Д. В. да й заплати сумата от 81 217 лева, представляваща продажна цена на земеделските й земи, описани в нотариален акт № 80/19.05.2015 г. на нотариус в [населено място], както и сумата от 24 750,60 лева, мораторна лихва, а при условия на евентуалност иск против „Агро инвест - С. К.“ ЕООД за заплащане на С. П. Д. на същите суми, като се твърди от ищцата че е била упълномощила ответницата да продаде тези земеделски земи, същата ги е продала, но не й е предала получената за тях продажна цена, поради което й дължи същата, заедно със законната лихва. Видно е от решение от 22.09.2011 г. по дело № 122/2011 г. на съд в Дубай, че от тази дата е прекратен брака между С. П. Д., гражданка на Р. Б. и Б. Д., гражданин на Н. З. поради което е прието, че към датата на процесните три банкови превода ответницата е едноличен титуляр на банковата сметка в Дубай по която са преведени трите процесни парични суми, в общ размер на 33 715,14 лева от банковата сметка на В. и по която са превеждани суми от майка й. С договор за цесия от 05.07.2021 г. Г. Д. В. е прехвърлила на цесионера С. Д. И. всички свои настоящи и бъдещи вземания, вкл. и процесното вземане срещу С. П. Д., за което на същата дата й е изпратено уведомление.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.
Не е налице поддържаното от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по поставения в изложението въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните. Същият е обуславящ, но действията на въззивния съд са в съответствие с трайно установената съдебна практика /включително цитираната от касатора/, според която, задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство. Както е посочено и в т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, правораздавателната дейност на въззивната инстанция е аналогична на тази на първоинстанционния съд и не се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а има за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба, което предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. Правомощията на въззивната инстанция са ограничени в пределите на чл. 269 ГПК, който предвижда, че при произнасяне по значимите за изхода на спора въпроси въззивният съд е ограничен от съдържанието на въззивната жалба. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението - изискване, заложено в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, аналогична на чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.) и съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС. Изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В случая въззивният съд е обсъдил в мотивите на решението си всички наведени от страните доводи и възражения, събраните по делото доказателства, както и тяхната доказателствена стойност относно подлежащите на доказване факти, съобразно дадената правна квалификация на претендираните права. Твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателсва и е взел решението си въз основа на част от доказателствата, като е игнорирал свидетелските показания е несъстоятелно, тъй като въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно която е недопустимо да се установява наличие на договор на стойност по-голяма от 5000 лева със свидетелски показания. Посочената от касатора практика касае случаи, при които е допуснато нарушение на правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, какъвто не е настоящият .
Предвид изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението.
При този изход на спора на ответника по касационната жалба се дължат направените и надлежно удостоверени разноски в настоящото производство в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IVг. о.ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 124/19.08.2022 г., постановено по в. гр. д. № 500/2021 г. на Апелативен съд -В. Т.
ОСЪЖДА С. П. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. Д. В., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лв.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: