ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1377 [населено място], 18.05.2026г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 321/2026 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК „Л. И. АД, чрез процесуален представител, срещу Решение № 402 от 13.10.2025 г. по в. гр. д. № 492/2025 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено Решение № 545 от 09.04.2025 г. по гр. д. № 6283/2024 г. на Районен съд - Русе за осъждане на настоящия касатор да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД на Р. М. Л. сумата от 14 625 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди (тотална щета) по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег. [рег. номер на МПС] , настъпили вследствие на ПТП, състояло се на 13.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 04.07.2024 г. до окончателното й заплащане, както и 2 305 лв. деловодни разноски.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяната и отхвърляне на предявената искова претенция, както и присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът излага доводи за наличието на самостоятелното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора:

1. „При заявено възражение за съпричиняване на пострадалия за възникването на вредите, следва ли решаващият съд да посочи въз основа на кои обстоятелства и в какво тяхно значение, при конкретно установените по делото факти, обосновава извода относно наличието или липсата на съпричиняване и относно степента на съпричиняване ?“;

2. „Какви са обективните критерии, които съдът следва да съобрази за прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ?“;

3. „Следва ли съдът да съобрази броя на извършените нарушения на закона, довели до настъпилия вредоносен резултат от страна на деликвента и на пострадалото лице при прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и при определяне размера на приноса на всеки един от тях за причинения вредоносен резултат ?“;

4. „Допустимо ли е въззивният съд да формира вътрешното си убеждение и да потвърди първоинстанционното решение без да обсъди всички събрани по делото доказателства и при отказ да допусне повторна или тройна съдебна експертиза, въпреки че приетото заключение е оспорено като непълно и необосновано и е изготвено без съобразяване на представените нови релевантни доказателства, от които зависи изходът на спора ?“.

Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано с твърдение за противоречие на обжалваното решение с практика на ВКС, обективирана в решения по: т. д. № 762/2010 г. на II т. о.; т. д. № 525/2008г. на II т. о; т. д. № 35/2009г. на II т. о.; т. д. № 623/2010г. на II т. о. и гр. д. № 1382/ 2010 г. на ВКС, IV г. о.

В касационната жалба са поставени следните правни въпроси, по отношение на които касаторът счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. „Следва ли въззивният съд, при постановяване на решението си по съществото на cпopa, да извърши самостоятелна и цялостна проверка на фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, включително да обсъди всички доказателства и доводи на страните, или е допустимо да препрати формално към мотивите на първоинстанционното решение пo чл. 272 ГПК, без самостоятелна оценка на спорните факти ?“;

2. „При заявено своевременно възражение за съпричиняване на пострадалия пo смисъла на чл. 51, aл. 2 ЗЗД, длъжен ли е решаващият съд да изложи конкретни мотиви въз основа на кои факти и доказателства приема наличие или липса на принос на увредения за настъпване на вредоносния резултат и как определя степента на този принос ?“;

3. „Следва ли съдът, пpи прилагане на чл. 51, aл. 2 ЗЗД, дa извърши съпоставителна оценка на поведението на деликвента и нa пострадалия, включително пo отношение на техните нарушения нa правилата зa движение пo пътищата, за дa определи обективно приноса нa всеки за настъпване нa произшествието и размера нa дължимото обезщетение ?“.

Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно.

Очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е обоснована с твърдението, че е налице явно несъответствие между приетите от съда фактически констатации - включително за нарушенията на ищеца и за спорния механизъм на ПТП и направените правни изводи, както и от липсата на мотиви относно ключови въпроси, имащи пряко значение за отговорността и размера на обезщетението. Това според касатора е довело до постановяването на решение при неизяснена фактическа обстановка, при игнориране на съществени доказателства и при липсата на произнасяне по наведените защитни възражения.

Ответникът Р. М. Л., в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение след собствен анализ на събраните доказателства и след препращане към мотивите на обжалвания акт по спорния във въззивното и в касационното производство въпрос за това дали ищецът е съпричинил вредоносния резултат, въззивният съд е установил, че произшествието е посетено от органите на пътна полиция и в съставения протокол за ПТП от 13.04.2024г. са описани следните констатации: На същата дата, около 14,40 часа, на път R5E1130 (1-2/-Русе-Н.-Граница общ.(Русе-Сливо поле) - Юделник-Б.-/Ш-2102/), км 1 срещу Хиподрум, участник 1 - И. М. В., управляващ състав от ППС, включващ т. а. марка „Скания“ и прикачено към него ремарке, при излизане от крайпътна територия „Мотополигон“ и включване в движението на главен път не пропуска движещия се по пътя с предимство участник 2 – Р. М. Л., управляващ л. а. марка „Мерцедес“, като го блъснал с предната дясна част в задната лява част на МПС. Изложено е, че тези факти са установени и от събраните пред първата инстанция свидетелски показания на съпругата на ищеца Ф. Л., пътувала в семейния им автомобил по време на инцидента, А. В., очевидец на ПТП, и Р. А. - водачът на товарния автомобил. Обсъдено е и приетото в първоинстанционното производство заключение по допусната автотехническа експертиза, според което скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди момента на удара е била около 48 км/ч, а на товарния автомобил около 19 км/ч; Допустимата за процесния пътен участък максимална скорост е 30 км/ч; При движение с разрешената скорост от 30 км/ч на лекия автомобил интензитетът на удара с товарния автомобил би бил по-нисък, но независимо от това големите увреждания по лекия автомобил са вследствие на излизането му от пътя и удара в дърветата. Акцентирано е на категоричността на извода на експерта, че при създадената пътнотранспортна ситуация водачът на лекия автомобил Р. Л. не е имал техническа възможност да предотврати ПТП при установената и при разрешената скорост на движение, тъй като навлизането на товарния автомобил на пътното платно е внезапно. С решаващия извод, че и при управление с разрешената за конкретния пътен участък скорост отново би настъпила тотална щета за процесното МПС е споделен изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Въпроси №№ 1 и 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и №№ 2 и 3 от касационната жалба са насочени срещу извода на съда за недоказаност наличието на принос от страна на ищеца за увреждането на управлявания от него автомобил. Доколкото са относими към предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и тяхното доказване, следва да се приеме, че въпросите удовлетворяват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се установява обаче допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните съображения: В посочените от касатора решения на ВКС е прието, че не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Изхождайки от този отговор на въпроса, по който е било допуснато касационното обжалване и по четирите дела, съдебните състави са отрекли наличието на принос от страна на пострадалия, независимо от установена противоправност в негово поведение. Така например в решението по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о. е прието, че независимо от безспорно установения факт, че наследодателят на ищците се е движил със скорост, надвишаваща максимално разрешената за управление в този участък на пътя, с което е нарушил задълженията си по ЗДвП, като водач на м. п.с, вкл. общото изискване на чл. 20 ЗДвП, то обстоятелството, че не същата тази скорост е спомогнала за настъпване на процесното тежко ПТП, а решаващият фактор, който е неправилно предприетото изпреварване от страна на виновния водач, е обусловил правния извод за отсъствие на съпричиняване във вредоносния резултат. Следователно, приетото от въззивният съд по настоящото дело отсъствие на принос с решаващия извод, че единствената причина за ПТП в случая е внезапното навлизане на товарния автомобил на пътното платно, предпоставило неизбежност на удара с управлявания от ищеца автомобил дори и при спазване от последния на разрешената за участъка скорост, с което е отречена тезата на застрахователя, че с противоправното си поведение – шофиране с превишена скорост, пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, е в съответствие с посочената практика на ВКС. Отсъствието на допълнителната предпоставка за селектиране на касационното обжалване препятства достъпа до същото.

В зависимост от приетото досежно липсата на принос от страна на ищеца въззивният съд не е излагал мотиви и не е съобразявал броя на извършените нарушения на закона от страна на делинквента и на пострадалото лице, необходими за определяне размера на приноса на всеки един от тях за причинения вредоносен резултат, поради което въпрос № 3 от изложението не отговаря на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно задължителните указания в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК – да е от обуславящо за изхода на спора значение.

Първият въпрос от касационната жалба и първата част от последния четвърти въпрос от изложението са процесуалноправни и са относими към задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти, поради което са от принципно значение за решаване на всеки спор. Поради непосочване на пропуск на съда да обсъди конкретни доказателства или възражения на страната, въпросите не са годни да обосноват искания достъп да касационно обжалване.

Втората част на последния четвърти въпрос от изложението е насочена срещу отказа на въззивния съд да допусне повторна САТЕ въз основа на представения цветен снимков материал и схеми на местопроизшествието. Видно от протокола от съдебно заседание от 19.09.2025г. искането за назначаване на повторна или тройна съдебно-автотехническа експертиза е оставено без уважение по съображения, изведени от разпоредбата на чл. 266 ГПК. Следователно, въпросът е относим към правилността на преценката на решаващия съд досежно допустимостта на исканото доказателство, която съгласно цитираното тълкувателно решение е извън предмета на касационното производство във фазата на селектиране на касационната жалба.

Посоченият към въпросите от касационната жалба критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявен бланкетно, което е достатъчно да препятства касационната проверка на атакуваното решение.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява единствено основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. Наведените от касатора във връзка с това основание съображения не обосновават нито една от примерно изброените хипотези на очевидна неправилност и следователно не могат да бъдат отнесени към разпоредбата на чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК, доколкото по характера си представляват оплаквания за неправилност, които попадат в приложното поле на чл. 281 ГПК и по които в настоящата фаза на касационното производство съставът не може да се произнася.

С оглед изхода от спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство в размер на 750 евро, представляващи адвокатско възнаграждение, за договарянето и заплащането на което са представени надлежни доказателства.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 402 от 13.10.2025 г. по в. гр. д. № 492/2025 г. на Окръжен съд – Русе.

ОСЪЖДА ЗК „Л. И. АД ЕИК[ЕИК] да заплати на Р. М. Л. ЕГН [ЕГН] разноски за касационното производство в размер на 750 евро.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.