ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270

гр. София, 18.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател:Валя Рушанова

Членове: Елена Каракашева

Светла Букова

като разгледа докладваното от Е. К. К. частно наказателно дело № 20268003200445 по описа за 2026 година Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК.

Образувано е по спор за подсъдност между Окръжен – Бургас и Софийски градски съд по повод н. ч.д. № 3120/2026 г. по описа на последния съд.

Върховният касационен съд, след запознаване с материалите по делото, установи следното:

П. О. съд - Бургас по реда на чл. 32, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС) въз основа на удостоверение, издадено в К. Н. по решение за налагане на финансова санкция (глоба) от 180 евро на българския гражданин Г. О. Г., е било образувано ч. н.д. № 568/2026 г.

В удостоверението по чл. 4 от Рамково решение №2005/214/ПВР от 24 февруари 2005 г. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е посочено, че обичайното местопребиваване на лицето е в гр. *****, к-с „*****“, бл. 9, №1

С разпореждане от 27.04.2026 г. съдията докладчик е изискал справка от Национална база данни „Население“, касаеща засегнатото лице. Справката е показала, че постоянният адрес на последния е гр.*****, ****, ул.“****“ №1 /считано от 09.12.2024г./, а по отношение на настоящия адрес е отбелязано „Дерегистрация от единствен адрес“.В допълнението към справката е отразено, че на българския гражданин Г. е заличен постоянния адрес, като е регистриран на служебен адрес - гр.*****, ****, ул.“****“ №1 и същият се задължава да подаде заявлевние за промяна на лични данни или да заяви нов постоянен/и настоящ адрес.Няма данни българският гражданин да е изпълнил даденото му разпореждане, както и липсват такива същото да му е надлежно връчено.

С определение №480 от 28.04.2026 г., с аргумент, че неустановяването на местоживеено или обичайно пребиваване на територията на Р. Б. сочи на приложимост на правилото на чл. 15, ал. 5 от ЗПИКОНФС, производството по ч. н.д. №568/2026 г. на ОС - Бургас е било прекратено и делото е било изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

В този съд е било образувано н. ч.д. № 3120/2026 г. поверено за разглеждане на 23-ти наказателен състав.

С разпореждане от 11.05.2026 г. съдията докладчик е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Приел е, че изпращането по подсъдност на делото на СГС е преждевременно, тъй като не са били положени процесуални усилия за призоваване на българския гражданин от адреса в гр.*****, посочен в удостоверението по чл. 4 от Рамково решение №2005/214/ПВР като адрес по обичайно пребиване на заинтересованото лице.

При така посочените данни спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на СГС по следните съображения:

Съгласно чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС компетентен да се произнесе по въпроса с признаването на решение за финансова санкция е окръжният съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическото лице – съдът по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция на територията на Р. Б.

Местната подсъдност по специалния закон е уредена с оглед по-бързото откриване на санкционирания и осигуряване на възможност той лично да участва в съдебното производство.

Според волята на законодателя от значение за определяне на тази подсъдност са „местоживеенето“ или „обичайното местопребиваване“ на засегнатото физическо лице.

Съдържанието на двете понятия е изяснено в чл. 93-96 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и в чл. 48, ал. 7 от Кодекса за международно частно право (КМЧП). На основание чл. 37, ал. 1 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА дадената в двата нормативни акта дефиниция може да се ползва и за нуждите на производството по признаване и изпълнение в РБ на решения за налагане на финансови санкции, постановени в друга държава - членка на ЕС

„Местоживеенето“ и „обичайното местопребиваване“, видно от граматическото и логическо тълкуване на чл. 31 ЗПИИАКОРНФС, както и от съдебната практика - Определение № 31 от 18.02.2014 г. по н. д. № 204/2014 г., Н. К., І н. о. на ВКС - са напълно равностойни. Ето защо, преди да реши да прекрати производството пред себе си с аргумент, че справката от база данни „Население“ е показала, че постоянния адрес на засегнатото лице в гр.***** е заличен и му е определен служебен такъв, ОС - Бургас е следвало да прецени дали посоченият в удостоверението по чл. 4 ЗПИИАКОРНФС адрес в гр. ***** не е адрес по обичайното местопребиваване на това лице и център на неговите интереси. Както и по-горе е посочено понятията „обичайно местопребиваване“ и „център на интереси“ са изяснени в чл. 48, ал. 7 от КМБП и в съдебна практика на СЕС - Решение от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10, дефиниращи ги като място, на което лицето преимуществено се е установило да живее, да упражнява професия или да има особено тясна връзка, без това да е обвързано непременно с регистрация или с разрешение за пребиваване или установяване.

За да се установи дали посоченият в удостоверението по чл. 4 от Рамково решение №2005/214/ПВР адрес в гр. ***** не се явява адрес по обичайното пребиваване на засегнатото лице, ОС - Бургас е следвало да извърши необходимите и възможни действия по призоваването от този адрес и ако установи, че засегнатото лице пребивава на него да разгледа и реши делото, въпреки че постоянния му адрес е заличен, а настоящ не е посочен. Аргумент за последното може да бъде почерпен от нормата на чл. 15, ал. 4 ЗПИИАКОРНФС, към която чл. 31 от специалния закон изрично препраща, и която предвижда, че при образувани в различни съдилища две или повече решения за конфискация или отнемане по отношение на едно и също лице компетентен да се произнесе е съдът, който пръв е образувал производството.

По посочените съображения ВКС приема, че ОС-Бургас е бил длъжен да предприеме необходимия и пълен обем от дейности за призоваване на заинтересованото лице от адреса в гр. ***** и едва тогава, имайки предвид и изисканата справка от Национална база данни „Население“ да реши дали и как да се произнесе по поставеното на вниманието му искане. В тази насока са и Определение №101 от 08.11.2017г. по ч. н.д. №1070/2017 г. на ІІІ н. о. на ВКС, Определение № 157 от 28.11.2017 г. по ч. н.д. № 1182/2017 г., Н. К., І н. о. на ВКС, Определение № 30 от 13.03.2020 г. по ч. н.д. № 167/2020 г. Н. К., ІІІ н. о. на ВКС, Определение № 17 от 05.02.2021 г. по ч. н.д. № 82/2021 г., Н. К., І н. о. на ВКС и Определение №44 по ч. н.д. №48/2025г., Н.К., І н. о. на ВКС.

Водим от горното и на основание чл. 44, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА прекратеното ч. н.д.№ 3120/2026г. по описа на Софийски градски съд за разглеждане от ОС-Бургас.

Копие от определението да се изпрати на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване.