определение по гр. д.№ 2942 от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2564

гр.София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 2942 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. И. срещу решение № 41 от 28.02.2025 г. по в. гр. д.№ 633 от 2024 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 17 от 02.02.2024 г. по гр. д.№ 604 от 2021 г. на Районен съд - Каварна. С това решение е отхвърлен предявеният от И. Н. И. срещу П. Р. П. и Т. С. П. иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността за осъждане на ответниците да премахнат поставената от тях ограда между собствения им имот с административен адрес: [населено място], общ.Ш., обл.Д., [улица] кадастрален идентификатор *** от една страна и собствените на ищеца имоти с административен адрес: [населено място], общ.Ш., обл.Д., [улица] кадастрални идентификатори *** и *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-13 от 29.03.2004 г. на ИД на АГКК, както и да поставят оградата между имотите по кадастралната граница между тях.

В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Твърди се противоречие на решението с посочена практика на ВКС: решение № 98 от 24.06.2015 г. по гр. д.№ 7027 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г. о., т. 3 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 12 от 11.02.2022 г. по гр. д.№ 2032 от 2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 14 от 26.04.2022 г. по т. д.№ 1349 от 2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 51 от 29.06.2020 г. по т. д.№ 613 от 2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 86 от 06.07.2020 г. по т. д.№ 761 от 2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 317 от 12.02.2019 г. по т. д.№ 796 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 186 от 07.02.2018 г. по т. д.№ 1785 от 2016 г.. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 113 от 20.01.2016 г. по т. д.№ 955 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. Освен това, според касатора въззивният съд се е произнесъл неправилно по следния въпрос, който е от значение за развитието на правото: При предявен иск по чл. 109 ЗС следва ли съдът, при определяне на границите на имотите на страните, да съобрази техническите ресурси и методи за измерване, които са били налични и са използвани при влизане в действие на съответните кадастрални и регулационни планове, определящи откъде минават или се предвижда да минават границите между имотите, или може и да прилага съвременни методи и технологии, които не са съществували при влизане в действие на съответния кадастрален или регулационен план ?

В писмен отговор от 17.07.2025 г. ответниците П. Р. П. и Т. С. П. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд да не бъде допускано. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени дали са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението, ВКС съобрази следното: Съдът е бил сезиран с иск за осъждане на ответниците да съборят изградената от тях на страничната регулационна линия с имота на ищеца ограда и да поставят такава по кадастралната граница на имотите на ищеца и на ответниците. Спорът между страните се свежда до това къде се намира точната имотна граница между имотите. За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел въз основа на приетите по делото заключения на съдебно-технически експертизи, че между имотите на ищеца и на ответниците няма ограда, а само дървени колове, които обаче са поставени на точната имотна граница. Прието е, че ищецът се легитимира като собственик на имоти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта на [населено място] от 2004 г. по силата на констативен нотариален акт за собственост № 17 от 10.12.1981 г., издаден в полза на Р. Р. и Н. Н. /баща на ищеца/ за парцел ***, кв. 36 по регулационния план на селото, констативен нотариален акт за собственост № 10 от 22.11.2007 г., издаден в полза на Н. Н. /баща на ищеца/ за 176 кв. м. от ПИ с идентификатор ***, договор с О. Ш. с вх. рег.№ 1039 от 11.03.2008 г. за продажба на 100 кв. м., представляващи придаваема част от парцел ***, и договор за доброволна делба вх. рег.№ 1590 от 01.09.2020 г. Ответниците от своя страна са собственици на съседния имот с идентификатор ***, в които е включен стар парцел ***, кв. 36 по регулационния план на селото, въз основа на договор за покупко-продажба от 22.12.1986 г., обективиран в нотариален акт № 196 от същата дата, нотариален акт № 107 от 05.05.1987 г. за приложена регулация по ЗТСУ /отм./ на придадени към собствения им парцел части от съседни имоти /между които 25 кв. м. от дворно място с пл.№ *** на И. И.- дядо на ищеца/ и констативен нотариален акт № 152 от 03.05.2022 г. за придобити по давност 254 кв. м. от имот с идентификатор ***.

Въз основа на заключенията на приетите по делото първоначална и повторна съдебно-техническа експертиза на в. л.Х. К. и в. л.И. Х. е прието, че планът за регулация на [населено място] от 1949 г., приет със заповеди № 351 и 352 от 10.06.1949 г., е предвиждал придаване на площ от 24 кв. м. /а по нотариален акт № 107 от 05.05.1987 г.- 25 кв. м./ от имот с пл.№ *** /на праводателите на ищеца/ към парцел *** /на праводателите на ответниците/. Въз основа на представения нотариален акт № 107 от 05.05.1987 г. и приетото в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС съдът е приел, че дворищната регулация по плана от 1949 г. е приложената съгласно чл. 110 ЗТСУ /отм./. По кадастралния и регулационния план на [населено място] от 1992 г., приет със заповед № 69 от 13.05.1992 г., границите на имотите не съвпадали изцяло с тези по плана от 1949 г. /без да е посочено в какво се състои разликата/. Границите на имотите по регулационния план от 1992 г. и по кадастралната карта били идентични в рамките на точността по чл. 18 и чл. 19 от Наредба № РД-02.20.5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Отклоненията между отложените на място дървени колове за ограда от границите по плана за регулация и кадастралната карта били в рамките на допустимите стойности по чл. 18, ал. 4, т. 1 от Наредба № РД-02.20.5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Въз основа на това съдът е приел, че поставените от ответниците дървени колчета за ограда са точно по дворищно-регулационната линия на имотите съгласно приложения дворищно-регулационен план от 1992 г.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: поради противоречието му с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд служебно да допусне експертиза за установяване на погрешно установен от първоинстанционния съд факт от значение за спора, когато във въззивната жалба има оплакване за необоснованост на фактическите изводи на съда в първоинстанционното решение по отношение на този факт.

В противоречие с приетото в горепосоченото тълкувателно решение въззивният съд не е допуснал служебно допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза са установяване на останали неизяснени съществени за спора факти /кой е последният приложен дворищно-регулационен план на населеното място, в което се намират имотите на ищеца и на ответниците, и дали страничната регулационна граница между тези имоти по този план съответства на мястото, където са поставени от ответниците дървени колове за ограда/ и въпреки че във въззивната жалба се съдържат доводи за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд относно тези факти.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41 от 28.02.2025 г. по в. гр. д.№ 633 от 2024 г. на Добричкия окръжен съд.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/, представляващи равностойността на 50 лева.

УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.