О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2743

гр.София, 29.09.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 937/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 1078 от 09.11.2022 г. по гр. д.№ 1053/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Поморийски районен съд № 71 от 10.05.2022 г. по гр. д.№ 202/ 2021 г. и по този начин е отхвърлен предявения от касатора против Ж. П. Д. иск, квалифициран по чл.59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 8 544 лв., представляваща половината от направените разходи за лечението и издръжката на Н. Ж. П. за период от 24.03.2016 г. до 30.06.2020 г. и ищецът е осъден да заплати на ответницата разноските по делото.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г. следва да бъдат уточнени така: за задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да обсъди в него всички събрани по делото доказателства и да посочи какви изводи прави от тях; за задължението на въззивния съд да събере релевантните и поискани пред него доказателства, а когато намери някое доказателство за ирелевантно, да изложи мотиви за това; и за задължението на въззивния съд да постанови решението си след преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и хронологичен порядък. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Освен това...