ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2570

Гр.София, 15.05.2026г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Д. ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като изслуша докладваното от съдия А. К. гражданско дело №2889 от 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. Т., чрез процесуалния си представител адвокат И. И. от АК - Пловдив, срещу решение №484 от 24.04.2025г. по в. гр. д.№1566/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1719/16.04.2024г. по гр. д.№ 7097/2023г. на Пловдивския районен съд, с което касаторът е осъден да преустанови бездействието си, с което пречи на Г. А. А. и А. А. А. да упражняват правото си на собственост върху ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., като премахне част от навес, заснет като сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., която част е с размери 1.05м. на 8.6м. и е защрихована на скица - приложение към съдебна техническа експертиза.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск бъде отхвърлен със законните последици.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са изложени оплакванията за неправилност на обжалваното решение, които са посочени в касационната жалба.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК ответниците по касация Г. А. и А. А., чрез процесуалния си представител адвокат А. Г. от АК – гр.Пловдив, изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въз основа на представените по делото доказателства въззивният съд е приел за установено следното:

С договор по нотариален акт №22/20.09.1996г. Е. К., М. К., М. М. и Б. У. са дарили на А. А. 1/10 ид. ч. от нива от 0.500дка. от общ имот №***от 6.081дка, находящ се в землището на [населено място], местността „Т.“, масив ***, а с договор за покупко-продажба по н. а.№23/20.09.1996г. са му продали останалите 9/10 ид. ч. от същия имот.

По делото е представено удостоверение за наследници на А. А., от което се установява, че лицето е починало на 24.06.2010г. и е оставил за свои наследници И. А. /преживяла съпруга, починала на 19.12.2012г./ и двама сина - ищците Г. и А. А..

С договор за покупко-продажба по н. а.№123/21.08.2006г. Г. К. е продал на А. Т. нива от 1.416дка., съставляваща имот пл.№***в землището на [населено място]- З., ведно с построените в имота къща и второстепенни постройки.Като граничещ с този имот е посочен имот пл.№ ***- „жилищен терен на А. Г. А.“.

От заключението на вещо лице Х. по допуснатата по делото СТЕ се установява, че процесният навес има една плътна стена, с дължина 8.60м., две частични стени от двете му страни, покрит е с бетонна плоча с размери 8.60м./2.60м., която в предния й край е подпряна с две бетонни колони с кръгло сечение.В едната си част бетоновата плоча стъпва на ограден зид от газобетонови тухли и бетонова стена в основи.

От заключението на вещо лице С. се установява, че имотите по горепосочените нотариални актове са идентични съответно с ПИ № ***и ПИ № ***.Процесният навес е изцяло отворен от северната си страна, като обслужва изцяло и само ПИ № ***. Той има плътни стени от юг, запад и частично от изток, които не позволяват достъп откъм имота на въззиваемите.Площта, с която той навлиза в ПИ № ***е с размери 8.6м. х 1.05м. и е защрихована на скицата към заключението.

Прието е за недоказано твърдението на ответника, че е налице неприложена дворищна регулация, която предвижда приобщаване на цялата площ под навеса към неговия имот.С. З. № ОА 1594/17.08.2001г. на Зам. кмет „ТСУ“ на Община - гр.Пловдив е одобрен план за застрояване /ПУП - ПЗР/ за имоти пл.№№ ***и ***, за които е отреден общ УПИ.От графичната част към заповедта е видно, че този план не предвижда промяна на границата между имот пл.№ ***/ настоящ ПИ № ***/ и разположения на север от него имот пл.№ ***/ настоящ ПИ № ***/. Не е налице разминаване между имотната и дворищнорегулационна граници между двата имота, както и между границата по картата на възстановената собственост, въз основа на която е изработен одобрения със Заповед № ОА- 1594/17.08.2001г. на Зам. кмет „ТСУ“ на Община - гр.Пловдив ПУП - ПЗР, и действащата кадастрална карта.

В показанията си разпитаният по първоинстанционното дело свидетел П. К. сочи, че живее в имота на А..В имота дошли да замерват геодезисти и от тях той разбрал, че процесният навес навлиза с 80 см. в техния имот.Задната стена на навеса / тази откъм имота на А./ представлява част от плътната ограда между двата имота.Проведен е повторен разпит на свидетеля, от който се установява, че покривната плоча на навеса, който е в имота на А. Т., се опира на оградата, т. е. задната стена на навеса представлява част от оградата.

Свидетелката Х. Л. С. /без родство със страните/ сочи, че познава ответника А. Т. като съсед на [улица].Познава и А. като съседи.От 54 години свидетелката живеела в съседство с двата имота.Къщата и оградата били построени от стария собственик, който продал имота на А. Т.. Оградата била от бетонни тухли и била построена преди А. Т. да купи имота.

Въз основа на изложеното въззивният съд е приел от правна страна, че процесният навес навлиза в имота на ищците с площ с размери 8.6м. х 1.05м.Достъпът им до тази площ е препятстван от задната стена на навеса, представляваща част от оградата между двата имота.Навесът, както и оградата, не са изградени от жалбоподателя, а от неговия праводател, но това не дава основание за запазване на съществуващо противоправно положение.Смущаването в упражняването на правото на собственост може да се изрази не само пряко в действия, но и косвено с бездействие като се поддържа противоправно състояние в съседен имот, което е довело до трайно и продължително смущаващото въздействие върху вещта.Дали е възможно частично премахване на навеса, е въпрос на техническо решение.Неформалното съгласие за навлизане в чужд имот, постигнато между предходните собственици на съседните имоти няма вещно - прехвърлително действие и не лишава собственика на засегнатия от навлизането имот да защити правото си на собственост.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

В процесния случай касаторът не е формулирал правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, което е формално основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.В изложението на касационните основания са възпроизведени оплакванията за неправилност на въззивното решение, които са посочени във въззивната жалба.

Независимо от изложеното следва да се приеме, че въззивното решение е съобразено изцяло със задължителната практика на ВКС, която е постановена по прилагането на разпоредбата на чл. 109 от ЗС - Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК.В последното се приема, че съобразно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 от ЗС/.Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.Приема се, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.Такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.

При съобразяване на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни имоти, които са с идентификатори № ***и № ***. Процесният навес е изцяло отворен от северната си страна, като обслужва изцяло и само ПИ № ***.Площта, с която той навлиза в ПИ № ***е с размери 8.6м. х 1.05м.Прието е още, че дори да е налице съгласие за навлизане в чужд имот, постигнато между предходните собственици на съседните имоти, то същото не обвързва по задължителен начин последващият приобретател, когато нарушението на правото му на собственост се изразява в навлизане на строеж в собствения му имот. Нарушението е от такова естество, че е ясно, че се пречи на собственика на да упражнява правото си на собственост в пълен обем, което е основание за уважаване на предявения негаторен иск.

От изложеното по-горе се установява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №484 от 24.04.2025г. по в. гр. д.№1566/2024г. на Пловдивския окръжен съд.

ОСЪЖДА А. С. Т. да заплати на Г. А. А. и А. А. А. сумата от общо 511.29/петстотин и единадесет цяло и двадесет и девет/евро, представляваща направените пред касационната инстанция разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: