ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2621

гр.София, 19.05.2026г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 1819/2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. П. срещу определение № 21718/04.11.2025г. по ч. гр. д.№ 9809/25г. по описа на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на основание чл. 130 ГПК на исковото производство по предявения от П. срещу А. И. Х. иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на две основания за допустимост по чл. 280 ГПК. Първото е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения, а второто е очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК, която не обосновава.

Частната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд съобрази следното:

Прекратеното исково производство е по предявен от П. иск срещу служител на КОНПИ за установяване на допуснато нарушение, изразяващо се в увреждане на равенството на третирането му чрез отказ да бъде разпитан чрез лично явяване във връзка с образувана по негов сигнал преписка № 2309/21г. по описа на Специализираната прокуратура, съставляващи тормоз по признак обществено положение по смисъла на §1, т. 1 ДР на ЗЗДискр.

След приключване на съдебното дирене първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е недопустима, тъй като описаната от ищеца дискриминационна проява, изразяваща се в отказ на ответника да разпита лично ищеца по повод сигнала му, не съдържа признаците, изпълващи понятието „тормоз“ по смисъла на закона. Този извод е споделен от въззивната инстанция с...