ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2623

Гр.София, 19.05.2026г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.1110 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Х. К. срещу решение №.476/17.04.23 по г. д.№.635/21 на АС София, ІІс., с което е потвърдено реш.№.261 237/16.11.20 по г. д.№.1305/19 на СГС за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на 50 100лв. обезщетение за неимуществени вреди и 260лв. обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 21.11.18 около 21.00ч. пропадане в шахта, със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна Столична Община /СО/ не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта по претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на иска за заплащане на обезщетение за имуществени такива /260лв./ е под предвидения в чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК минимум – 5000лв. с равностойност в евро 2 556,46 eвро - за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща същата, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалвания акт е намерено, че не са налице условията на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника. Прието е, че от събраните по делото доказателства не е доказано местонахождението и естеството на изкопа...