ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2608

Гр. София, 19.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 2875 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 7182 от 09.05.2025 г., подадена от Д. Б. Ц. и К. Г. Ц. чрез адвокат В. А. от АК - К., срещу въззивно Решение № 161 от 26.03.2025 г. по в. гр. д.№ 1382/2024г. на Окръжен съд – Благоевград.

Ответникът по касация И. Д. Х. е депозирал отговор чрез адвокат И. К. от АК – Благоевград. Възразява, че отсъства основание за допускане на обжалването, а също така жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 252 от 17.10.2024 г. по гр. д.№ 921/2021 г. на Районен съд - Г. Д. неразделна част от което са приподписани от съда скици към СТЕ, с което по иск, предявен от И. Д. Х., настоящите касатори Д. Б. Ц. и К. Г. Ц. са осъдени да преустановят действията, с които нарушават правото на собственост на ищеца И. Д. Х. върху поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], с адрес на поземления имот [населено място], [улица], с площ на имота 791 кв. м., при посочени съседи, като премахнат изградения в южната страна на поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място] навес от метална конструкция с метален покрив върху бетонна ивична подложка, с размер на навеса по граничната линия – 6,30 м., височина спрямо прилежащия терен по граничната линия – 2,50 м. в ниската част и 3,50 м. във високата част, както и да премахнат засаденото в поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място] овощно дърво – череша, с височина 8,50 м., отстоящо на 1,50 м. от имотната граница с ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място].

Въззивният съд е съобразил изслушаното пред първата инстанция заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че в имота на ответниците с идентификатор *** е реализирано основно застрояване на едноетажна жилищна сграда. Процесният по делото навес представлява допълващо застрояване, стопанска постройка навес без оградни стени, който се ползва за складиране на дърва за огрев и други отпадъчни вещи. Навесът е залепен на задната гаражна източна тухлена стена. Той е изграден в южната страна на имота, на самата граница и представлява навес от метална конструкция с метален покрив, без бетонова замазка на пода. Носещите метални тръби по линията на границата са бетонирани в основи при полагане на бетонова ивица от ищеца, чрез която същият е ограничил повърхностните води от своя имот. Бетоновата ивица държи и оградна мрежа на ниво терен. Останалите носещи метални колони в другата част на навеса са без фундамент. Носещите метални колони носят подпокривна метална конструкция, която е свързана с колоните чрез заварка. Дървена скара върху металните елементи носи ламаринени листове за покрив. Размера на навеса по граничната линия е 6,3 м., а височината му спрямо прилежащия терен по граничната линия е 2,5 м. в ниската част и 3,5 м във високата част. По общо съгласие на собствениците на двата имота е положен бетонов ивичен фундамент, с функция да ограничава и отвежда повърхностните води от имота на ищеца в собствения му имот, който фундамент материализира имотната граница между двата имота. Според експерта този фундамент не следва реалната гранична линия, а се отклонява („издува“) от линията на реалната имотна и регулационна граница към имота на ищеца в размер до 0 до 15 см. по цялото протежение на размера на процесната постройка. Има и допълнително издуване на оградната мрежа, във височина, под натиска на масата на складирани дърва за огрев в посока към имота на ищеца. Навесът попада площно и пространствено частично в имота на ищеца, като размерите на навлизането са: площно (линейно, в основата) 0,0 м. – 0,15 м., пространствено (обемно) 0,0 – 0,3 м. Навесът има характеристиките на строеж по смисъла на ЗУТ. За него няма съставени строителни книжа, като при изграждането му не са спазени изискванията чл. 35, ал. 2 ЗУТ и чл. 42, ал. 2 ЗУТ. Според експерта навесът е разположен с отделни негови елементи в разрез с нормите на приложимия закон, които са установени във връзка със хигиенно-санитарни и противопожарни изисквания, както и са свързани с условията за безпрепятствено ползване на съседния имот.

Установено е също, че засаденото черешово дърво е с височина 8,5 м. и е разположено на отстояние от граничната линия 1,5 м., като короната му се намира изцяло в имота на ответниците. При това отстояние не е спазено изискването на чл. 94, ал. 2, т. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като за високи дървета като процесното, с височина над 5,0 м., се изисква отстояние от 3,0 м. от границата със съседния имот.

Упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивния съд е намерил първоинстанционното решение за правилно, като е споделил изводите в него. Ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, а съседният ПИ с идентификатор ***, в който попадат металният навес и черешовото дърво, се ползва и стопанисва от двамата ответници. Спорният по делото въпрос е дали изграденият в имота на ответниците метален навес съставлява неоснователно въздействие, което ограничава, смущава и пречи на нормалното и пълноценно ползване на имота на ищеца. Навесът, като постройка на допълващото застрояване, има характеристиките на строеж по смисъла на т. 38 от § 5 на ДР на ЗУТ. Разположен е на вътрешната имотна граница с имота на ищеца с идентификатор ***, като на места частично навлиза, макар и незначително, в имота на ищеца. Навесът е изграден без наличието на строителна документация и разрешение за строеж, изпълнен е в нарушение на строителни правила и норми, регламентиращи нормативните изисквания за разположение и отстояние от регулационните граници с имота на ищеца, уредени в чл. 42, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, както и без писменото съгласие от ищеца, изискуемо съгласно чл. 21, ал. 4 и 5 ЗУТ в случаите на свързано допълващо застрояване на вътрешните имотни граници. Прието е, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ. Нарушенията биха били налице, дори и да се приеме, че навесът е построен преди ЗУТ да влезе в сила, тъй като правният режим относно изискванията за отстояние от регулационните граници и за разполагане на постройки на вътрешните граници на имотите е идентичен. Прието е, че искът по чл. 109 ЗС относно тази постройка е основателен и че същият следва да бъде уважен, без да е необходимо ищецът допълнително да установява дали се ограничава правото му на собственост, защото самото нарушение по естеството си е такова, че предполага ограничаването на пълноценното упражняване на правото на собственост върху съседния имот. Показанията на свидетеля Х. потвърждават твърденията на ищеца относно навеса и относно смущаването на правото му на собственост и преченето на пълноценното ползване на имота по предназначение. Налице е незаконно строителство, без одобрени строителни книжа и без да са спазени изискуемите от благоустройствените закони отстояния, като ответниците не са доказали противното. Не е представено удостоверение за търпимост, като дори и такова да е издадено, то не обвързва съда, разглеждащ иска по чл. 109 ЗС.

По отношение на черешовото дърво е прието, че същото е високо дърво и е нарушена разпоредбата на чл. 52 ЗС, тъй като не е спазено изискването на чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Въззивният съд е приел, че надлежен ответник по негаторния иск е не само извършилият неоснователното действие, но и този, който поддържа създаденото от такова действие състояние. Пасивно легитимирано по негаторния иск е всяко лице, а не само извършителят на нарушението, ако към момента на предявяването му поддържа противоправното състояние в имота. По тази причина в случая ответниците притежават надлежна процесуална легитимация по делото, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. При негаторния иск въздействието върху вещта на ищеца може да бъде и косвено. Смущаване в упражняването на правото на собственост може да се изрази не само пряко в действия, но и косвено с бездействие, като се поддържа противоправно състояние в съседен имот, в случая този на ответника, което е довело до трайно и продължително смущаващото въздействие върху вещта, собственост на ищеца. Основание за защита чрез иск по чл. 109 ЗС се поражда и само при състояние, от което възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие. Затова не е необходимо ответниците да са осъществили конкретни действия, с които да са създали пречка за собственика да упражнява неговото право на собственост. Достатъчно е ответниците в съседния имот да поддържат състоянието, от което възниква смущаващото въздействие върху правото на собственост на ищеца. По тези съображения са отхвърлени доводите относно конкретизирането на действията или бездействията на ответниците, обусловили нарушението.

С петитума на исковата молба ищецът е отправил искане ответниците да бъдат осъдени да преустановят нарушението на правото му на собственост и да премахнат последиците от него. Нарушението е именно поддържането на противоправното състояние в имота, породено от изграждането на навеса и засаждането на овощното дърво. По тези съображения са намерени за неоснователни доводите на ответниците, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск.

Обсъдено е оплакването за допуснати нарушения във връзка с доклада по делото. Изложено е, че според мотивите към т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Това нарушение не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на първоинстанционното решение. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно (чл. 269, изр. 2 ГПК). Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. По оплакването на ответниците, че първоинстанционното производство е проведено преди да бъде направен доклад по делото, е направена констатация, че делото е било обявено за решаване, но след това районният съд е приел, че е пропуснал да изложи в съдебния протокол доклада по делото съгласно изискването на чл. 146 ГПК и с Определение № 370 от 05.06.2024 г. е отменил определението, с което е дал ход на делото по същество. Съдът е изложил доклад по делото в открито съдебно заседание, проведено на 25.06.2024 г. На основание чл. 253 ГПК определенията, които не слагат край на делото могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Определението за доклада по делото също може да се изменя по реда на чл. 253 ГПК. Първоинстанционният съд не допуска процесуално нарушение, когато в течение на производството пред него поправи, допълни или отстрани по друг начин, допуснати от самия него грешки, непълноти, неяснота или други пороци на доклада си по делото. По тези съображения е прието, че не представлява нарушение на съдопроизводствените правила обстоятелството, че районният съд е констатирал свой пропуск и по реда на чл. 253 ГПК е предприел процесуални действия по неговото отстраняване. Прието е, че допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада не водят до съответната преклузия на процесуални права на страните. В случая, след като е бил изготвен доклада по делото, страните са посочили, че нямат възражения по него, че няма да сочат нови доказателства, както и че нямат доказателствени искания. Затова са намерени за неоснователни доводите на ответниците, че поради неизготвянето на доклада е нарушено правото им на защита.

Според мотивите към т. 1 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, когато чрез негаторен иск по отношение на ответника се предявяват притезателни права, които произтичат от несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или друго бреме върху имота на ищеца и се претендира ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими или заместими действия, искът има за предмет реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в положението отпреди нарушението. В случая е предявен именно негаторен иск, който съдържа осъдителен петитум – претендира се ответниците да бъдат осъдени да извършат определени действия, изразяващи се в това да премахнат процесния навес и засаденото овощно дърво. Следователно предмет на делото е притезателното право на ищеца, въз основа на което той претендира от ответниците реалното изпълнение на задължения, произтичащи от твърдените от ищеца нарушения на правото му на собственост.

Според мотивите към т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие, но и че то създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Въззивният съд е изложил и собственото си становище в подкрепа на възприетите като правилни изводи на първата инстанция, а именно:

От заключението по техническата експертиза е установено, че процесният навес няма характеристиките на „преместваем обект” по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ – носещите метални колони (тръби) са свързани с подпокривната метална конструкция чрез заварка, като част от тях са бетонирани в основи и при отделянето на навеса от повърхността и преместването му той би загубил своята индивидуализация и/или възможността да бъде използван за същото или подобно предназначение. За да бъде даден обект, преместваем освен характеристиката по § 5, т. 80 ДР ЗУТ същият следва да има и предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, което в случая не е налице. Следователно навесът представлява “строеж” по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. На основание чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ за такава постройка по допълващо застрояване не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. По аргумент от противното на чл. 151, ал. 1 ЗУТ преди изграждането му се изисква наличие на разрешение за строеж, а такова не е установено да е било издавано. Следователно навесът се явява изграден без надлежно издадени строителни книжа, а тяхната липса го прави незаконен (така и ППВС № 4 от 10.12.1980 г.) и подлежащ на премахване на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Според чл. 21, ал. 4 ЗУТ постройките на допълващото застрояване могат да се застрояват свързано на вътрешните имотни граници. Съгласно чл. 21, ал. 5 ЗУТ свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване. По делото не е установено подобно съгласие да е било давано от страна на ищеца, в качеството му на собственик на съседния УПИ.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 2 ЗУТ постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради. От заключението на вещото лице е установено, че навесът е изграден на границата на имота, като същият не покрива калканна стена на друга постройка в съседен парцел или плътна ограда. Следователно същият е изграден в нарушение на чл. 42, ал. 2 ЗУТ.

Според чл. 42, ал. 3 ЗУТ при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м., а когато са с височина до 2,5 м, са най-малко на 1,5 м. от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса. От експертното заключение е установено, че навесът е с височина 2.5 м. в ниската част и 3.5 м. във високата му част, като същият е изграден в имот с идентификатор ***, на южната му страна, на самата граница и размерът на навеса по граничната линия е 6.3 метра. Следователно категорично не е спазено отстоянието, изискуемо по чл. 42, ал. 3 ЗУТ. Нарушаването на строителните норми обуславя наличието на пречка за ищеца да упражнява неговото право на собственост в пълен обем.

По отношение иска за премахване на дървото за пълнота на изложението е посочено, че някои дървесни видове се намират под режим на особена закрила (чл. 34, ал. 1 ЗОСИ и чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество, издадена от Министъра на земеделието и хранителната промишленост, обн. ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г.). Искове по чл. 109 ЗС във връзка с чл. 52 ЗС, отнасящи се до дървесни видове, за които има установен режим на особена закрила, могат да бъдат уважени, само ако е дадено писмено разрешение за премахването им от съответния административен орган. Черешовите дървета обаче не се намират под режим на особена закрила.

В касационната жалба и изложението към нея се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1) „Достатъчен ли е сам по себе си фактът, ако се приеме, че постройките са незаконни, да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС“;

2) „За значението на въпроса кой е изградил съответната постройка и засадил процесното дърво и кой е собственик на имота, в който е изграден съответния навес и респективно засадено дървото“;

3) „За необходимостта от преценка доколко конкретното строителство пречи да се упражнява правото на собственост, и подлежи ли на премахване“.

Твърди се, че по поставените въпроси въззивния съд се е произнесъл в противоречие с Решение № 33 от 06.04.2010 г. по гр. д.№ 27/2009 г. на ВКС, ІІ г. о. и Решение № 712 от 06.10.2009 г. по гр. д.№ 2170/2008 г. на ВКС, ІV г. о.

Поддържа се и наличието на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Твърди се, че решението е постановено в явно нарушение на закона, че неправилността е в такава степен, при която законът е приложен в неговия обратен противоположен смисъл. Твърди се, че решението е недопустимо поради неучастието на всички необходими задължителни другари на страната на ответниците.

Не е налице основание за допускане на обжалването.

Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо, поради което касационното обжалване не може да се допусне на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. налице е била отрицателна процесуална предпоставка или е липсвала положителна предпоставка, които не са давали право на съда да разгледа повдигнатия пред него спор. Такива пороци в случая не са налице. Легитимацията на ответниците да отговарят по негаторния иск произтича от твърдението в исковата молба, че същите са лица, създали и поддържащи противоправното състояние в имота, което препятства спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца. В исковата молба не са въведени твърдения, че и други лица, освен ответниците, създават или поддържат нетърпимото за ищеца състояние, накърняващо правата му. По делото няма данни и за нередовна искова молба. Отправеното до съда искане се състои в това ответниците да бъдат осъдени да преустановят и да премахнат последиците от действията, с които нарушават правото на собственост на ищеца, които действия се изразяват в изграждане на навес от метална конструкция с метален покрив върху бетонни подложки от южната страна на ПИ № *** по КК на [населено място], и в засаждане и поддържане на овощно дръвче – череша в същия имот. Така заявеният петитум не съдържа неопределеност и неяснота, каквито твърдения са изложени от касаторите. В случая преценката на въззивния съд за начина, по който решението следва да бъде изпълнено, е обусловена от състоянието на имота отпреди нарушението, което е определило съдържанието на дължимото от ответниците поведение при уважаване на предявения срещу тях иск.

Въпрос № 1 от изложението не кореспондира с мотивите на обжалваното решение и по него не може да се допусне касационно обжалване. За да уважи предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, въззивният съд е приел за установено не само, че процесният навес е изграден без необходимите строителни книжа, но и че същият е изграден в нарушение на установените в чл. 42, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ правила и норми за изграждане на постройки от допълващото застрояване на регулационната граница със съседен имот. Решаващият извод на въззивния съд за уважаване на иска по чл. 109 ЗС се състои в това, че са установени нарушения на строителни правила, които по естеството си пречат на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

Въпрос № 2 от изложението не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По делото е установено, че ПИ № ***, съседен на имота на ищеца, се ползва и стопанисва от ответниците и че в този имот се намират процесните навес и черешово дърво. Прието е, че чрез процесните постройка и дърво ответниците поддържат състояние, което ищецът счита за противоправно, съответно те са субектите, които следва да участват като ответници по иска по чл. 109 ЗС. Въззивното решение е в съответствие с практиката на ВКС, която приема, че искът по чл. 109 ЗС се предявява срещу лицата, които са създали и/или поддържат противоправното състояние, което пречи на ищците да упражняват правото си на собственост - Решение № 348 от 16.10.2012 г. по гр. д.№ 903/2011 г. на ВКС, I г. о., Решение № 163 от 4.06.2012 г. по гр. д.№ 656/2011 г. на ВКС, II г. о., Решение № 11 от 23.02.2018 г. по гр. д.№ 954/2017 г. на ВКС, II г. о. и др.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпрос № 3 от изложението. Съгласно приетото в т. 3 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Дадени са конкретни примери, включително с посочване на действия на ответника в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. В случая, след анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че естеството на нарушението на строителните правила и норми е такова, че самият факт на нарушението е достатъчен, за да се приеме, че са създадени пречки ищецът да ползва имота си, без да е необходимо последният да ги доказва. Наличието на такава преценка в мотивите на обжалваното решение, направена след обсъждане на приложимите строителни правила и норми в контекста на тяхната цел за пълноценно ползване на съседни имоти, е в пълно съответствие с указанията, дадени в посоченото тълкувателно решение на ВКС, ОСГК.

Не е налице и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция от текста на решението, без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивния акт. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на изводите на съда със събраните доказателства и с правилата на логиката и науката.

С оглед изхода на настоящото дело касаторите следва да заплатят на ответника по касация разноските за защита пред ВКС – сумата 1 000 лв. (л. 14 и 15 от делото), превалутирана съгласно ЗВЕРБ на сумата 511,29 евро.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 161 от 26.03.2025 г. по в. гр. д.№ 1382/2024г. на Окръжен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА Д. Б. Ц. и К. Г. Ц. ДА ЗАПЛАТЯТ на И. Д. Х. сумата 511,29 (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента) евро - разноски за защитата пред ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: