ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2604
София, 19.05.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 4856/2025 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на община Любимец, чрез процесуалния представител адвокат Т. К., и на В. Г. Г. и Х. Д. Г., и двете със съдебен адрес - С., чрез адвокат С. М., против въззивно решение № 118 от 24.06.2025 г. по в. гр. д. № 207/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което след частична отмяна на решение № 446 от 12.11.2024 г. по гр. д. № 528/2023 г. на Окръжен съд – Хасково предявеният от В. Г. Г. иск по чл. 49 ЗЗД срещу община Любимец за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на сина, настъпила на 29.07.2018 г. при ПТП в [населено място] поле, община Любимец, е уважен за сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба в съда на 31.07.2023 г., до окончателното изплащане, и за сумата 9428 лв. – законна лихва върху присъдената главница за периода от 31.07.2020 г. до 31.07.2023 г. Изцяло е отхвърлен като неоснователен искът на Х. Д. Г. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на брат . Със същото решение е потвърдено отхвърлянето на исковете на двете жалбоподателки за разликата до пълния им претендиран размер от 250 000 лв. за всяка от тях, както и законна лихва за периода от ПТП до подаването на исковете им в съда в размер на 30 000 лв. за всяка от тях.
Касационната жалба на община Любимец е срещу частта от въззивното решение, с която се потвърждава осъждането да заплати обезщетение в размер на 30 000 лв., както и законна лихва в размер на 9428 лв. Поддържа се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както е и необосновано, а присъденият размер на обезщетение е завишен и не съответства на обществения критерий за справедливост.
Х. Д. Г. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск. В. Г. Г. обжалва решението в частта, с която искът и е отхвърлен до пълния претендиран размер. Считат въззивното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и поради неправилно приложение на материалния закон, както и необосновано. Молят обжалваното решение да бъде отменено и предявените от тях искове да бъдат уважени в пълен размер.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК срещу касационната жалба на В. Г. Г. и Х. Д. Г. е постъпил отговор от община Любимец, чрез адвокат Т. К., с който се оспорва наличието на основания за допускане касационното обжалване, а по същество жалбата се оспорва като неоснователна.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че е сезиран с искове от В. Г. Г. и Х. Д. Г. против община Любимец за присъждане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на Г. Д. Г., син на първата ищца и брат на втората, настъпила на 29.07.2018 г. при ПТП на територията на общината, в размер на по 250 000 лева за всяка, както и суми в размер на по 78 567 лева за всяка от тях - законна лихва за периода от три години назад от предявяване на исковата молба, а също и законната лихва от завеждането на исковата молба върху главницата до окончателното изплащане на сумата. Въззивният съд е приел за безспорни следните обстоятелствата: роднинската връзка между ищците и пострадалия; механизмът на ПТП - при управление на трактор с ремарке по наклонен пътен участък с разбит и изцяло липсващ асфалт и с дупка, заемаща цялата ширина на пътното платно, тракторът заседнал и при опитите на пострадалия да тръгне отново МПС се обърнало върху него, което предизвикало смъртта му; лошото състояние на пътя и задълженото във връзка с поддръжката му лице – общината, която не е направила необходимия ремонт. Съдът на първо място е разгледал въпроса за материалната легитимация на ищците по предявените искове. Позовал се е на разясненията, дадени с ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, като е посочил, че починалият няма съпруга и деца, а от свидетелските показания е установено, че бил в много близки отношения със сестра си, с която живеели заедно в нейния апартамент в С., като братът е бил ангажиран с отглеждането на нейните деца, негови племенници, особено след смъртта на баща им. Според свидетелите приживе пострадалият бил всеотдаен и много отговорен и помагал на домакинството с всичко - вземал децата от училище, ходел на родителски срещи и децата го приемали като баща, а не като вуйчо. Съдът е приел, че установените близки отношения са индиция за създадена дълбока емоционална връзка между пострадалия и децата на сестра му, но отношенията между сестра и брат не надхвърлят обичайното и традиционно за българската народопсихология и не се характеризират с такава изключителност, която да обуслови активната материалноправна легитимация на сестрата да търси репариране на твърдените от нея неимуществени вреди, претърпени от смъртта на брат . Предвид този извод, съдът е отхвърлил изцяло предявения от Х. Г. иск като неоснователен. Относно материалноправната лагитимация на другата ищца – майка на пострадалия е приел, че същата е несъмнена, като от ангажираните свидетелски показания за претърпените от нея неимуществени вреди е установено, че след казармата пострадалият живеел при майка си преди да започне работа и да се премести при сестра си, но и след това продължил да се прибира при майка си всяка събота и неделя, като последната разчитала на неговата помощ, а след инцидента и до настоящия момент скърби и е в траур. Според свидетелите по делото, пострадалият в деня на инцидента превозвал оборски тор в ремарке, прикачено към малък оранжериен трактор, който поради по-малката си тежест при по-голям товар вдигал предницата си. Също те сочат, че освен пътят, на който е станал инцидентът, имало и друг, обходен, но по-равен път, през който се минавало, като самите свидетели не използвали стръмния път в лошо състояние, за да минават с тракторите си. Съдът е приел, че показанията им се подкрепят и от приетото по делото заключение на автотехническата експертиза, според което конкретният трактор поначало не е предназначен за превоз на товари, а пострадалият е могъл да избегне произшествието, като избере другия път или като се съобрази със състоянието на избрания път, с неравностите и скоростта на движение без да превключва предавките и да спира. Според вещото лице техническата причина за преобръщането на трактора е движение нагоре по наклонен пътен участък с прикачено ремарке с товар и спиране и потегляне по наклона в областта на дупката, при което е настъпило пълно разтоварване на предния мост и надлъжно преобръщане на трактора. Въз основа на установеното от събрания доказателствен материал, съдът е приел, че е налице противоправно бездействие от страна на ответната община, изразяващо се в неизпълнение на задължението да ремонтира и поддържа общинските пътища, довело до образуването на огромната дупка, в която е пропаднало лявото колело на ремаркето, което е наложило спирането на композицията и съответно последващото преобръщане при опита за повторно потегляне. Направил е извод, че е налице фактическият състав на деликта, поради което отговорността на ответника за репариране на вредите следва да бъде ангажирана, като отчитайки събраните доказателства относно неимуществени вреди, претърпени от майката на пострадалия, съдът е определил обезщетение в размер на 150 000 лв. На следващо място е разгледал направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Приел е, че неадекватният избор на трасе, чиито характеристики не съответстват заради наклона му на безопасната експлоатация на конкретния трактор, при наличие на друг, безопасен маршрут, и използването на МПС без регистрационни табели и след при употреба на алкохол при концентрация в кръвта 0.25 промила, непредназначено за превоз на товари, за пренасяне с ремарке на тежък товар, очевидно несъобразен с конструктивните особености на композицията, са обстоятелства, които са в причинна връзка с настъпилия инцидент. Пострадалият не е положил нужната грижа, внимание и предпазливост за опазване на собственото си здраве и живот, като е можел да стори това. Направил е извод, че следователно пострадалият е допринесъл за настъпването на трагичния резултат, като е определил приноса му на 80 %. В заключение, съдът е отхвърлил изцяло иска за присъждане на обезщетение на сестрата на пострадалия, а на майката е присъдил обезщетение в размер на 30 000 лв. при отчитане на степента на съпричиняване, като съответно е съобразил и дължимата върху главницата лихва за периода до предявяването на иска.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на община Любимец се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси:
1. „Кога съществува причинна връзка между противоправно бездействие и вреда и дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди, които не са пряка и непосредствена последица от противоправното бездействие?“. Твърди се, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС, с ТР № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г. на ВКС, III г. о.
2. „Как се определя от съда процентният израз на приноса на пострадалия за вредоносното събитие и вредоносния резултат и следва ли да се съпоставят поведението на увредения с това на делинквента?“. Твърди се, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС.
3. Твърди се, че материалноправният въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост и критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и решен от въззивния съд в противоречие с приетото в ППВС № 4/1968 г. и решение № 646 от 01.11.2024 г. по гр. д. № 3793/2023 г. на ВКС, III г. о.
4. „Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото?“. Твърди се, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № /2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 42 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. на ВКС, IV г. о.
Поддържа се още наличието на самостоятелното основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – „очевидна неправилност“.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на В. Г. Г. и Х. Д. Г. се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси:
1. „Следва ли въззивният съд да обяви предварително на страните по делото онези факти, които се предполагат и не се нуждаят от доказване според съда?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 95 по гр. д. № 5371/2015 г. на ВКС, IV г. о.
2. „Следва ли въззивният съд да посочи в мотивите си кои отношения между брат и сестра смята за традиционно близки и кои отношения за изключителни такива, че да обусловят материалноправната легитимация на сестрата да претендира репариране на неимуществени вреди, претърпени от смъртта на брат ?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 95 по гр. д. № 5371/2015 г. на ВКС, IV г. о.
3. „Може ли все още да се приеме, че е традиционно за българското семейство наличието на братска любов, обич и взаимно уважение между братя и сестри след израстването им и навършването на пълнолетие, като се вземе предвид наличната съдебна практика, изобилстваща от дела между братя и сестри по спорове за наследство и имоти?“. Въпросът е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
4. „Изключително по характер ли е обстоятелството в случай като конкретния, когато брат заживява в едно домакинство с овдовялата си сестра и започва да полага грижи за децата ?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 304 от 25.05.2024 г. по гр. д. № 1514/2023 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 646 по гр. д. № 3793/2023 г. на ВКС, III г. о., както и в условията на евентуалност се твърди, че е важен за развитието на правото.
5. „Следва ли въззивният съд да обсъди всички направени от страните доводи и възражения, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 15 по гр. д. № 4604/2014 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 159 по т. д. № 1871/2014 г. на ВКС, II т. о.
Шестият, седмият, осмият и десетият въпрос са идентични с с първите четири въпроса.
6. „Следва ли съдът, приемайки съпричиняване на вредоносния резултат, да мотивира съответната съпричинителна квота, съразмерно на конкретния принос на пострадалия и делинквента?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 50072 от 02.11.2023 г. по т. д. № 1368/2022 г. на ВКС, II т. о.
7. „Еднаква по степен ли е отговорността на публичноправен субект – община, който не е изпълнил вменени със закон задължения да осигури пътна безопасност на ползвателите, като е бездействал да сигнализира за рисковите особености и наличните опасности на пътното платно на път, за който собственикът сам признава и категоризира като опасен, но е бездействал да ограничи движението по него или да го затвори изцяло за обществено ползване дори и само за някои видове МПС, до привеждането на този път в безопасно състояние за ползване, както и възможна ли е тук компенсация на вини?“.
8. „В този случай допустимо ли е публичноправният субект, управляващ свое имущество, предоставено за обществено ползване на териториалната общност без никакви ограничения, сам признаващ и категоризиращ пътния участък като опасен за преминаване по него, да го остави отворен изцяло за обществено ползване, като сам признава противоправното си бездействие да не го сигнализира, отремонтира или да ограничи движението по него, и да черпи права от собственото си противоправно поведение във връзка с извършените от този публичноправен субект нарушения, изразили се в бездействие в областта на пътната безопасност?“.
9. „Възможно ли е при реализирано непозволено увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществено на отворен за обществено ползване път, който е с рушащо се асфалтово покритие, а на места дори и с липсващо такова по цялата му ширина, отговорността на отговорният за поддържането, ремонтирането и сигнализирането му правен субект да бъде намалена поради обстоятелствата, че увреденият е бил местно лице и по отношение на него се е презумирало познаване на характерните особености на този пътен участък и е следвало сам да постави ограничения и да не минава по него?“.
10. „Следва ли да се приеме, че едно лице е допринесло за увреждането си, като е преминало по отворен за обществено ползване път, който е публична общинска собственост, но който е избягван за преминаване от местните жители заради сериозни нарушения на асфалтовото покритие и характерни негови особености, и с това преминаване се намалява деликтната отговорност на собственика на пътя, който е публичноправен субект, при настъпило непозволено увреждане на преминалия по пътя субект?“.
11. „Възможно ли е отговорността на публичноправен субект, който е натоварен със законово задължение да управлява, ремонтира и поддържа пътен участък, на който е собственик и за който знае, че е станал опасен поради рушащо се асфалтово покритие, на места липсващо такова по цялата ширина на пътя, да бъде намалена в конкретния случай при допуснато непозволено увреждане?“.
12. „Възможно ли е допуснати закононарушения от страна на публичноправен субект, свързани с управлението, ремонтирането и поддържането на свое имущество – път, което е отредено за обществено ползване и е предоставено за ползване на териториалната общност, установени и доказани в процес, както и при установено бездействие на този субект по отстраняването им, да доведе до прекомерно намаляване на отговорността му, само поради извършени закононарушения от страна на субекта, които не са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 79 от 06.07.2016 г. по т. д. № 1787/2015 г. на ВКС, II т. о., а евентуално, че е важен за развитието на правото.
Следващите два въпроса съвпадат с вече изброените.
13. „Поддръжката на път, отворен за обществено ползване от МПС, представлява ли правно регламентирана дейност, за която може да се приеме, че е източник на повишена опасност?“. Въпросът е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В изложението е посочено и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 118 от 24.06.2025 г. по в. гр. д. № 207/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС, включително и цитираната от касаторите, по въпросите, уточнени при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС, за обстоятелствата, които съдът следва да прецени при приложението на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, когато се обезщетяват неимуществени вреди, включително и при направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лице, извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг.
Жалбоподателките В. Г. Г. и Х. Д. Г. са освободени от внасяне на държавни такси в производството на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. На касатора община Любимец на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 306,77 евро, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 118 от 24.06.2025 г. по в. гр. д. № 207/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив.
УКАЗВА на община Любимец в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 306,77 евро и да представи вносен документ. В противен случай жалбата подлежи на връщане.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на III г. о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.