ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2639 гр. София, 20.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
Р. Я.
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3578 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 5551/30.06.2025 г., подадена от О. П. срещу решение № 89 от 20.05.2025 г. по гр. д. № 20255000500148/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 38 от 15.01.2025 г., постановено по гр. д. № 135/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. М. Г. срещу О. П. иск за заплащане на сумата от 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от пропадане на 30.10.2022 г. в необезопасена шахта, находяща се в гр. Пловдив, кв. Коматево, в близост до ул. „Лозарска“ № 23, и в частта, с която К. М. Г. е осъден да заплати на ОбщинаПловдив сума в размер над 457.25 лв. до присъдения от 731.60 лв. – разноски по делото, както и сума в размер над 337.50 лв. до присъдения от 540 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, като вместо това въззивният съд е осъдил О. П. да заплати на К. М. Г. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от пропадане на 30.10.2022 г. в необезопасена шахта, находяща се в гр. Пловдив, кв. Коматево, в близост до ул. „Лозарска“ № 23, ведно със законната лихва от 10.01.2023 г. до окончателното й изплащане; потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 15 000 лв. до пълния размер от 40 000 лв., и в частта, с която К. М. Г. е осъден да заплати на О. П. сума в размер на 457.25 лв. – разноски по делото, както и сума в размер на 337.50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Апелативен съд – Пловдив, съобразно изхода на спора пред него, е присъдил и разноски на страните за първоинстанционното и въззивното производство.
Въззивният съдебен състав е съобразил следното:
Ищецът К. М. Г. твърди, че на 30.10.2022 г., около 21.30 часа, движейки се с приятеля си Т. А. пеша в гр. Пловдив, кв. Коматево, по ул. „Лозарска“ срещу № 23, в недобре осветен район, изведнъж пропаднал във внезапно озовала се под краката му дупка с остри и твърди ръбове, оказвайки се в тясно, тъмно, влажно и лишено от кислород пространство, в което не можел да се ориентира. Изпитал остра и прорязваща болка в дясната половина на гръдния кош. Не можел да си поеме въздух и да движи дясната си ръка. Започнал да вика от болка, уплах и паника, изпитал задушаване и клаустрофобичен страх. Приятелят му се обадил отгоре, казал му, че е пропаднал в открита шахта, на която липсва капакът, след което отишъл да потърси нещо, с което да го изтегли. Докато се върне, ищецът се опитал да извади мобилния си телефон, за да се обади за помощ, но това било невъзможно поради ограниченото пространство и острата болка. След време приятелят му се появил с въже, с което с взаимни усилия ищецът бил изваден на повърхността. Обадили се на спешния телефон 112 и Г. бил откаран с линейка във Втора хирургична клиника на УМБАЛ „Св. Георги“, където бил хоспитализиран за спешно оперативно лечение от 30.10.2022 г. до 03.11.2022 г., включително. Вследствие пропадането му в шахтата получил счупване на ребро и спукан бял дроб с вътрешен кръвоизлив. Оттогава до настоящия момент претърпял множество неимуществени щети, представляващи физически болки и страдания, както и психически травми, изразяващи се в емоционален стрес, внезапни нощни събуждания и кошмари от преживяното, клаустрофобична тревожност, паника и страх от задушаване. Твърди, че по време на инцидента бил в напълно трезво и адекватно състояние и с поведението си по никакъв начин не предизвикал допускането му. Шахтата, в която пропаднал, се намирала в имот публична общинска собственост. Тя била с липсващ предпазен капак, необезопасена, необозначена и на неосветено и несигнализирано по никакъв начин място, за да бъдат предотвратени подобни инциденти. В задълженията на ответната О. П. респективно нейните органи, е да се грижат за доброто състояние на улиците, тротоарите и намиращите се върху и под тях съоръжения на техническата инфраструктура, включително ВиК, и за стопанисването и поддържането им в безопасно състояние, а в случая е налице грубо бездействие и неизпълнение на същите. С оглед на така изложените обстоятелства, ищецът претендира заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди. От своя страна, с отговора на исковата молба ответникът е оспорил изложената в исковата молба фактическа обстановка относно механизма на произшествието и мястото на настъпването му, с твърдения, че на посочения адрес няма разположени на и в близост до уличната мрежа шахти, а и дейностите по почистване и поддържане на дъждоприемните шахти и възстановяване на решетките им на територията на общината са възложени с договор № 22ДГ-80/09.02.2022 г. на изпълнителя ДЗЗД „КАМ 2021“, като със заповед № 22ОА-315/11.02.2022 г. на кмета на О. П. са определени отговорностите на директора на ОП „Чистота“ по осъществяване на контрола и приемане на актовете за извършената работа от изпълнителя по договора, и съобразно тях през процесния период били изпълнявани задълженията по поддържане на шахтите по улиците и пешеходните зони и положени всички усилия за привеждането им в добро състояние, без данни за наличие на дъждоприемни шахти с нарушена цялост или със счупени и липсващи решетки. Ответникът твърди и съпричиняване на увреждането, изразяващо се в неспазване на правилата за движение по време на инцидента от страна на ищеца, който не бил в състояние да спазва необходимите мерки за безопасност, с оглед и на липсата на данни доколко е бил в трезвено и адекватно състояние.
Съдът е намерил, че от показанията на разпитания по делото свидетел Т. А. се установяват изложените в исковата молба обстоятелства относно времето, мястото и механизма на настъпване на инцидента, при който Г. е пропаднал в необезопасена шахта. Посочил е, че няма основание тези показания да не бъдат кредитирани, като изхождащи от заинтересовано в полза на ищеца лице (приятел). Ценил е същите съгласно чл. 172 ГПК, като е намерил, че освен че изхождат от очевидец, придружавал ищеца при инцидента, те кореспондират на останалите доказателства. Според докладна записка на ст. полицай П. е получен около 21.30 часа сигнал от ОДЧ на 01 РУ за паднало в шахта лице в кв. Коматево, на ул. „Лозарска“, какъвто сигнал свидетелят твърди, че бил подаден по спешния телефон 112, и на мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, които той изчакал, тъй като междувременно приятелят му бил откаран с линейка. Според представената епикриза от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - Пловдив ищецът е приет по спешност същия ден в 23.03 часа във Втора хирургична клиника, където свидетелят сочи, че бил откаран с линейка. Според приетото заключение от 15.01.2024 г. на съдебномедицинска експертиза (СМЕ), настъпилите при ищеца травматични увреждания – травматичен хемопневмоторакс в дясна гръдна половина със счупване на девето ребро вдясно, подкожен емфизем, кръвонасядане и охлузване на кожата в областта на гръдния кош и корема вдясно, е напълно възможно да са причинени при падане в необезопасена шахта, като липсват данни и доказателства, поставящи под съмнение или опровергаващи този механизъм на получаване на травмите. В тази връзка, от приетото заключение от 29.03.2024 г. на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвено и след извършен на 30.11.2023 г. оглед на място, се установява, че в сочения от свидетеля участък и към този момент е налице необезопасена ревизионна шахта, без монтиран метален капак, на чийто отвор в надземната част са поставени изсъхнали клони от дървесна растителност. Въззивният съд е заключил, че така събраните доказателства в своята съвкупност и взаимовръзка еднопосочно и по категоричен начин потвърждават описания в исковата молба механизъм на настъпване на инцидента и претърпените вследствие на него от ищеца травматични увреждания. Според заключението на СТЕ процесната ревизионна шахта е част от канализационния колектор, находящ се на изток от ул. „Лозарска“, част от вътрешната канализационна мрежа на кв. Коматево. Тя е изградена от стоманобетонни елементи и е с проектна дълбочина 4.68 м, а измерена на място от върха на пресечения бетонен конус до нивото на водния поток на дъното е 4.50 м, като вътрешната широчина е 1000 мм от дъното до основата на конуса, а на върха на пресечения конус е 600 мм. Разположена е в югоизточния край на ПИ с идентификатор 56784.534.982, западно от ул. „Лозарска“ срещу № 23, в затревен участък на имота, на 2.10 м южно от южния край на положената в имота настилка от трошен камък и на 6.60 м западно от западния край на асфалтовото улично платно по ул. „Лозарска“, съответно на 12.60 м от входната врата към имота на административен адрес гр. Пловдив, ул. „Лозарска“№ 23. Липсват данни шахтата по някакъв начин да обслужва самия имот, в който се намира. При така установеното Апелативен съд – Пловдив е приел, че ревизионната шахта, като част от канализационния колектор и вътрешната канализационна мрежа, обслужваща потребителите на територията на кв. Коматево, гр. Пловдив, по силата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за водите е публична общинска собственост и принадлежи на О. П. Общо изискване по чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост е имотите и вещите общинска собственост да се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Специално по отношение на водностопанските системи е задължението по чл. 141, ал. 1, т. 1 ЗВ на собственика да осигури поддържането им в техническа изправност. При това положение, ответната община като собственик на вътрешната канализационна мрежа, част от която е процесната ревизионна шахта, е длъжна да поддържа съоръжението в годно за експлоатация съобразно предназначението му състояние и да предприеме съответните мерки за безопасност, което в случая очевидно не е било сторено поради липсата на предпазен капак или решетка, осуетяващи пропадането в шахтата. По силата на чл. 198о ЗВ е установен монопол на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията в лицето на един за дадена обособена територия ВиК оператор, въз основа на сключен с него от Асоциацията по ВиК, като юридическо лице по чл. 198в ЗВ, или от общинския съвет чрез кмета на общината договор по чл. 198п ЗВ, като в случая такъв договор е сключен на 28.01.2016 г. от Асоциацията с „ВиК“ ЕООД - Пловдив, на което дружество са предоставени за целта общинските активи, включващи и процесното съоръжение, според предоставените на СТЕ данни. Според чл. 198в, ал. 4, т. 2 ЗВ Асоциацията чрез Общото събрание приема решение за сключване на договора от името и за сметка на собственика на ВиК системата и контролира неговото изпълнение. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е безвиновна гаранционно-обезпечителна на лицата, които са възложили другиму осъществяването на определена работа, за причинените при или по повод на нея вследствие виновно противоправно поведение на натоварените с извършването й лица вреди. Възлагането на работата може да е по трудов или друг договор, а изпълнителят може да е както физическо, така и юридическо лице. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят - за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител, като отговорността му не се променя, ако изпълнителят превъзложи работата на свои работници или на подизпълнител. В този случай отговорността на възложителя се обуславя не от виновно противоправно поведение на негов служител, а от такова на служител на изпълнителя. Тя би могла да се изключи, ако се установи, че съгласно договора организацията на възложената работа и ръководството и контролът й се осъществяват изцяло от изпълнителя, но не и ако тези действия се осъществяват от възложителя или съвместно с него, в който последен случай двамата носят солидарна отговорност съгласно чл. 53 ЗЗД. Според въззивния съд в случая е налице възлагане от собственика община Пловдив, чрез Асоциацията по ВиК, на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията на „ВиК“ ЕООД – Пловдив, като пряк техен изпълнител. Съгласно чл. 42, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на асоциациите по водоснабдяване и канализация, Асоциацията контролира изпълнението на задълженията на ВиК оператора, свързани със стопанисването, поддържането и експлоатацията на активите, като предвидените в договора механизми за контрол трябва да бъдат съобразени с контролните правомощия на другите компетентни органи и не може да ги дублират, а контролни правомощия по отношение на тези дейности са предоставени изрично с разпоредбата на чл. 191, ал. 1, във вр. с чл. 10в, ал. 2, т. 7 ЗВ на кмета на общината. При това положение ответната О. П. като възложител, упражнява чрез своя орган контролни функции спрямо изпълнителя „ВиК“ ЕООД - Пловдив по отношение стопанисването и поддържането на предоставената му за експлоатация вътрешна канализационна мрежа, част от която, като прилежащо съоръжение, е процесната ревизионна шахта, при което е съпричастна към нейното необезопасяване вследствие бездействието по отношение контрола на състоянието й, което обосновава пасивната материалноправна легитимация на общината.
Относно претърпените от К. Г. травми, съдът се е позовал на представените епикриза и съдебномедицинско удостоверение № 1365/18.11.2022г., както и на приетото заключение на СМЕ, съгласно които при инцидента ищецът е получил травматичен хемопневмоторакс в дясна гръдна половина (наличие на кръв и въздух в дясна гръдна половина), със счупване на девето ребро вдясно и наличие на подкожен емфизем, които са довели до временно опасно за живота му състояние и са наложили да бъде опериран по спешност на 31.10.2022 г. Г. е претърпял и кръвонасядане и охлузване на кожата в областта на гръдния кош и корема вдясно. Непосредствено след инцидента е изпитвал от умерени по сила и интензитет физически болки и страдания до леки, които постепенно в хода на възстановителния процес са затихнали, до пълното им изчезване след неговото приключване. Възстановителният процес е протекъл около 3-4 месеца, без усложнения, като естеството на травмите не е изисквало провеждането на физиотерапия или рехабилитация. Не се установява през време на него ищецът да е търпял неудобства, по-големи от обичайните за тези травми, които не засягат двигателната активност и възможността за извършване на рутинните ежедневни дейности в битов план, нито начинът му на живот да е претърпял негативна промяна. Не са ангажирани от ищеца доказателства в подкрепа на твърденията му в исковата молба за внезапни нощни събуждания и кошмари, клаустрофобична тревожност, паника и страх от задушаване вследствие преживения инцидент. Обстоятелствата, при които се е случил инцидентът, обаче, са свързани със значителен стрес, предвид внезапното пропадане на ищеца на около 5 м под земята във влажно, тъмно и тясно пространство, непозволяващо му да се движи, принуден да чака ранен, докато бъде изваден. Съобразявайки всички тези обстоятелства от значение за прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и икономическата обстановка страната към датата на увреждането, Апелативен съд – Пловдив е приел за дължимо обезщетение от 15 000 лв. Своевременно съдът е намерил за неоснователно направеното възражение за съпричиняване, тъй като ответникът по иска, чиято е доказателствената тежест, не е събрал доказателства за твърдяното нетрезво и неадекватно състояние на ищеца, способствало за настъпване на инцидента. Обратното – от показанията на свидетеля А. се установява, че спътникът му Г. не е бил пиян, а напълно трезвен; състояние на опиянение не е описано и при приемането на последния само около час и половина по-късно в болничното заведение, при констатиране на обективния статус, като според издадената епикриза е бил адекватен за място и време. Относно наведеното неспазване на правилата за движение, съдът е приел, че от показанията на свидетеля А. и заключението на СТЕ се установява, че ищецът се е движил не по уличното платно, а по оформен в ПИ с идентификатор 56784.534.982 път с положена настилка от трошен камък, служещ за достъп до входа на имота, в затревената част на около 2 м от този път, където е разположена ревизионната шахта. Доколкото става дума за неоградено общодостъпно място за преминаване, не са били налице ограничения за движение по него, с които ищецът да е следвало да се съобрази, нито препятствия, които той да е преодолял, за да достигне до същото. Обстоятелството, че имотът, включващ и пространството с шахтата, не е бил ограден, сочи единствено на създаване на предпоставки и от трето лице за настъпване на инцидента. При това положение, съдът е заключил, че определеното от него обезщетение се дължи в пълния размер от 15 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2023 г., до окончателното му изплащане.
Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. трето ГПК.
На първо място, жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Възложител ли е Общината на ВиК оператора по смисъла на чл. 49 ЗЗД по договор, сключен между Асоциацията по ВиК, като самостоятелно юридическо лице, и ВиК оператора, като монополист, в случаите, когато съоръжението е разположено в частен, а не в общински имот; 2. Асоциацията по ВиК орган ли е на Общината при изпълнението на договор, сключен по чл. 198п ЗВ.
Жалбоподателят твърди, че по въпроса няма трайно утвърдена съдебна практика; същевременно се позовава на приетото в решение № 5/02.06.2020 г. по конст. д. № 3/2019 г. на КС на РБ, решение № 249/16.11.2016 г. по гр. д. № 902/2016 г. на ВКС, IV г. о.
На второ място, в изложението са формулирани въпросите: 1. Налице ли са противоправни действия/бездействия на ответника за реализиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, при неподдържане в техническа изправност на ВиК съоръжение в частен имот, до който няма данни да е предоставен и не е предоставен на Общината или ВиК оператора достъп от собственика; 2. Необходимо и достатъчно ли е да има нанесена щета вследствие на техническа неизправност на ВиК съоръжение в частен имот, за да се приеме, че е налице противоправно поведение и вина за реализиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД.
По отношение на горните два въпроса жалбаподателят отново се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на трайно утвърдена практика на ВКС. Визира и противоречие с решение № 40/10.07.2020 г. по гр. д. № 3064/2019 г. на ВКС, І г. о.
На трето място, в изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и за установяване на конкретния принос на пострадалия, водещ до намаляване, съответно недължимост на претендираното обезщетение; 2. Налице ли е съпричиняване, съответно самоувреждане, когато вредата за пострадалото лице е настъпила поради неспазване на императивна разпоредба, определяща необходимо и задължително правило на поведение на пешеходеца, който не се е движил на определените за това места, а е преминавал през частен имот - собственост на трето лице, за които се твърди, че по тях въззивното решение влиза в противоречие с приетото в решение № 249/16.11.2016 г. по гр. д. № 902/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. на ВКС, решение № 339/20.12.2018 г. по т. д. № 2882/2017 г. на ВКС, решение № 144/27.12.2016 г. по т. д. № 1000/2015 г. на ВКС.
На последно място, като основание за допускане на касационно обжалване, е визирана очевидната неправилност на атакувания пред ВКС съдебен акт.
От насрещната страна е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на визираното тълкувателно решение е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Обжалваното решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложените от жалбоподателя съображения попадат в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на разглеждане едва след допускане на касационно обжалване, но не и в производството по чл. 288 ГПК.
Въпросите, формулирани на първо място в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не отговарят на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обуславящи изхода на спора, съобразно изложените във въззивното решение мотиви. В случая за релевантно е прието не обстоятелството къде е разположена процесната ревизионна шахта, а нейният характер на публична общинска собственост съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗВ, тъй като представлява част от канализационния колектор и вътрешната канализационна мрежа, обслужваща потребителите на територията на кв. Коматево. С. А. съд - Варна не е приел в решението си, че Асоциацията по ВиК е орган на общината. За такъв е посочен кметът на последната, като в тази връзка са съобразени възложените му контролни функции с разпоредбата на чл. 191, ал. 1, във вр. с чл. 10в, ал. 2, т. 7 ЗВ. Именно неизпълнението на вменените на кмета контролни функции спрямо изпълнителя „ВиК“ ЕООД - Пловдив е мотивирало съда да приеме, че е установена пасивната материалноправна легитимация на О. П.
Първият въпрос от втората трупа въпроси не е обсъждан от въззивния съдебен състав, доколкото последният не е разсъждавал относно наличието/липсата на предоставен на ответника или на ВиК оператора достъп до имота, поради което също не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Вторият въпрос от тази трупа е твърде общо формулиран и без връзка с решаващите съображения, изложени в обжалваното пред ВКС решение, в което е направен обоснован извод за осъществяване на всички предпоставки за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, а не само на нанесена щета.
И последната група въпроси не може да обуслови допускане на касационно обжалване. По първия въпрос е налице формирана съдебна практика, вкл. задължителна, според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането. При определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на произшествието. В случая въззивният съд не се е отклонил от горното, но въз основа на обстоятелствата и доказателствата по конкретния казус, поставен за решаване пред него, е заключил, че съпричиняване не е налице, тъй като ищецът при инцидента се е движил по общодостъпен оформен път. Вторият въпрос от третата група въпроси е формулиран изцяло според защитната теза на жалбоподателя, а не според приетото от Апелативен съд - Пловдив, и също не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както бе отразено по-горе, съдът е заключил, че К. Г. е попаднал в шахтата, движейки се през неоградено общодостъпно място за преминаване, с положена настилка от трошен камък, на което са липсвали поставени ограничения за движение или препятствия, с които да е следвало да се съобрази.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба има право на направените от него разноски за адвокат за производството пред ВКС, възлизащи на 2100 лв. - 1073.71 евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Р. Б.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 89 от 20.05.2025 г. по гр. д. № 20255000500148/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА О. П. да заплати на К. М. Г. разноски пред ВКС в размер на 1073.71 евро (хиляда и седемдесет и три евро и 71 цента).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: