ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2645

гр. София, 20.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 3226/2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу въззивно решение № 3312 от 29.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 10791/2024 г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 8194 от 06.05.2024 г. по гр. д. № 6181/2023 г. на Софийския районен съд, е уважил предявения от В. Б. О. против касатора иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 13 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на падане, настъпило като резултат от спъване на пострадалата в метална пръчка, част от шахта, разположена в гр. София, в подлеза на спирка № 1873 „Витиня“, на трамвайна линия № 22, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законна лихва върху сумата от датата на увреждането - 01.06.2022 г., до окончателното й изплащане.

Въззивният съд е приел за установено, че на 01.06.2022 г., вследствие на спъване в стърчаща метална пръчка от шахта в подлеза на спирка „Витиня” на трамвайна линия № 22, общинска собственост, ищцата в първоинстанционното производство В. О. /на възраст 41 години/ е претърпяла травматично увреждане: „фрактура капитис радий декстра“- счупване на горния край на лъчевата кост, причинило й трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. В УМБАЛСМ „Н. И. П.” ЕАД и е била поставена по спешност шина за период от 10 дни, като е последвала рехабилитация за около 60 дни. Тези обстоятелства са установени от приети по делото писмени доказателства - лист за преглед на пациент, болничен лист, заключение на съдебномедицинска експертиза, показания на свидетеля Е. Г., които съдът е кредитирал като резултат от личните му впечатления, последователни, логични и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Според съдебномедицинската експертиза описаното в исковата молба и установено от приложените писмени доказателства нараняване е възможно да се получи по посочения от ищцата начин, като при извършване на личен преглед на същата на 16.01.2024 г. вещото лице констатирало, че тя продължава да изпитва болка в дясната лакътна става при по-голямо натоварване и при промяна на времето, която ще продължава да търпи още от две до три години, считано от прегледа.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предпоставките по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 31, вр. с § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на Закона за пътищата за ангажиране деликтната отговорност на ответника в случая са налице. Изложени са съображения, че на основание на чл. 31 ЗП ответната община отговаря за управлението и поддръжката му в състояние, което е безопасно за гражданите, което тя не е изпълнила, като е оставила същия необезопасен, вследствие на което са получени телесни увреждания от ищцата. Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 45, вр. с чл. 51 и чл. 52 ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, каквито са продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и социално положение, икономическата конюнктура и др. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. В случая, с оглед тежестта на получените травматични увреждания - фрактура на горния край на лъчевата кост на дясната ръка, причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен горен крайник, поставянето на гипсова шина за 10 дни, общия възстановителен период от около 2 месеца, неудобството в бита и самообслужването; обстоятелството, че травмата има пряко отношение към възможността на ищцата да упражнява професията си - готвач; периода на неработоспособност, продължил 14 дни; дългия период на болки, в началото интензивни, а в хода на възстановителния период постепенно отслабващи, необходимостта от рехабилитация; причинените неудобства в битов и личен план, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 13 000 лв. Изложени са и съображения, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е допринесла за настъпването на вредите, респ. че възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли да се направи комплексна оценка на всички установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, относими към приложението на чл. 52 ЗЗД, като критерии за точното прилагане на принципа на справедливост; 2. При постановяване на решение, с което се определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди по справедливост, необходимо ли е въззивният съд да направи съпоставяне с други съдебни решения по аналогични случаи с оглед постигане на еднаквост в прилагането на правото и осигуряване на предвидимост, и 3. При определено обезщетение по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва ли въззивният съд да обсъди конкретните медицински обстоятелства и да извърши съпоставка с релевантна практика.

Ответницата по жалбата е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за нейната неоснователност. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. / Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Поставените от касатора свързани въпроси относно критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД не са разрешени в противоречие с посочената от него практика на ВКС – ТР № 3/2005 г. на ОСГК, решение № 142 от 30.03.2020 г. по т. д. № 2870/2018 г., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. и др. По тези въпроси приложими са дадените с ППВС № 4/1968 г. задължителни за съобразяване от съдилищата разяснения, с които въззивното решение е съобразено. Съгласно т. 11 от това постановление при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Практиката на ВКС е константна в смисъл, че при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетено и икономическото положение в страната и размерът на определените от съда обезщетения следва да бъде съобразен с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл. 52 ЗЗД. Справедливо по смисъла на тази разпоредба обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на моралните болки и страдания на увреденото лице, които включват и всички онези емоционални неудобства и психически сътресения, съпътстващи живота му. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата. С оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда, определящ общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, следва да бъдат съобразени и икономическите условия в страната към датата на непозволеното увреждане. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. В този смисъл е и казуалната практика на ВКС, намерила израз в решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г., II т. о.; решение № 28 от 9.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., II т. о.; решение № 158 от 11.11.2016 г. по т. д. № 2369/2015 г. II т. о.; решение № 50 от 18.05.2017 г. по т. д. № 598/2016 г., II т. о., и др.

В случая в съответствие с цитираната практика, вкл. дадени в ППВС № 4/1968 г. указания, въззивният съд е взел предвид всички релевантните за определяне размера на обезщетението факти и въз основа на тях е определил обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Значението на всички обстоятелства, които според трайно установената практика на ВКС, вкл. и посочената от касатора, са от значение при определяне на този размер, е обсъдено и съобразено от съда, поради което релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.

Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, на които касаторът не се и позовава.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа касаторът следва да заплати на адв. М. Д. Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3312 от 29.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 10791/2024 г. на Софийския градски съд.

О с ъ ж д а Столична община да заплати на адвокат М. Д. Д. от Софийска адвокатска колегия сумата 200 /двеста / евро адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: