ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1402
гр. София, 20.05.2026 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 171 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на Г. М. Г. и Пеша П. Г. против решение № 268/09.10.2025 г. по в. т.д. № 333/2025 г. на Апелативен съд П., с което е отменено решение № 8/21.03.2025 г. по т. д. № 90/2024 г. на Окръжен съд Кърджали и всеки от касаторите е осъден на основание чл. 59 ЗЗД да заплати сума в размер на 32 500 лв. - цена на поземлен имот с идентификатор № 40909.21.96 по КККР на [населено място], одобрен със заповед № РД-18-66 от 18.10.2016 г. на изп. директор на Агенцията по кадастър и адрес: [населено място], п. к. 6600, “Стопански двор” (наричан за краткост по-долу поземлен имот), която те са получили от продажбата му, или общо 65 000 лв.
В касационната жалба касаторите сочат наличието на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3, като поставят следните въпроси:
1. “За задължението на въззивната инстанция да действа като инстанция по същество, като прави собствена преценка на събраните по делото доказателства и съответно да постанови безпротиворечиви мотиви”.
2. “Правилно ли е обосновал извода въззивният съд, че е изпълнен фактическият състав на чл. 59 ЗЗД?“
3. “Отговаря ли на изискванията на чл. 59 ЗЗД и извършил ли е съдът съдебния контрол в съответствие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и с постоянната практика на ВКС?”
Касаторите твърдят, че поставените въпроси са...