ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1420

Гр. София, 21.05. 2026г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.

ЧЛЕНОВЕ: М. Ж. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 396 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, чрез процесуалния му пълномощник – юриск. М., срещу въззивното решение №510/23.04.2025г., постановено по в. гр. д. № 2109/2023г. на Софийски апелативен съд, с което e потвърдено решение № 50/02.05.2023 г. по гр. д. №124/2021 г. на С. О. съд в обжалваната му част, с която касаторът е осъден на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на К. Г. Х. и Н. П. Х. / починал в хода на производството, с конституирани наследници по закон - К. Г. Х., К. Ч. Х. и Г. Н. П./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им - Ч. Н. Х., настъпила вследствие на ПТП от 18.01.2020г., за разликата над сумата от 110 000 лв. до присъдения размер от 150 000 лв.

Касационият жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. В жалбата се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, като е определил завишено по размер обезщетение за неимуществени вреди на ищците. Касаторът счита, че апелативният съд не е анализирал всички установени от събраните доказателства обстоятелства относно претърпените неимуществени вреди и е направил необосновани изводи. Твърди, че по делото не са доказани конкретни факти, обуславящи присъждане на толкова високи по размер обезщетения. Изтъква, че починалият е живеел в отделно домакинство, имал е свое семейство и не е бил единствено дете на ищците. Нямало данни за изключителност в отношенията с родителите му и/или особена близост. Касационният жалбоподател поддържа, че не били съобразени икономическите условия в страната към датата на събитието и лимитите на застрахователно покритие. По подробно изложените доводи касаторът претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, отмяната му и отхвърляне на исковите претенции за разликата над 110 000 лв. до присъдения размер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси: 1. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“; 2. „Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди от ПТП да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968г. и да анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?“; 3. „Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?“; 4. „Необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с определения размер на обезщетението над обичайните такива в аналогични случаи, за да стане ясно какви са причините за приетото за справедливо обезщетение и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон?“, като се поддържа произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката по ППВС № 4/1968г., както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответниците по касационната жалба - К. Г. Х., както и конституираните като наследници на починалия в хода на производството ищец Н. П. Х. - К. Г. Х. и К. Ч. Х., действаща чрез своята майка и законен представител - М. В. Х., я оспорват по съображения, изложени в писмен отговор от 03.07.2025г. чрез процесуалния си пълномощник – адв. Д. М., като претендират да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Ответницата Г. Н. П., също конституирана като наследник по закон на починалия Н. П. Х., не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че Ч. Н. Х. е претърпял ПТП на 18.01.2020г. като пешеходец в [населено място], пресичащ бул. „Ц. Б. III“ на пешеходна пътека пред № 145, когато е бил блъснат от товарен автомобил марка „Мерцедес В.“ с рег.№ А 2522 ММ, за чийто водач е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника. Посочено е, че вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача на товарния автомобил марка “Мерцедес“.

Въззивният съд е изтъкнал, че първоначалните ищци са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществените вреди, причинени им от смъртта на Ч. Х., тъй като са родители на починалия. Апелативният съд е кредитирал показанията на свидетелката М. Х., вдовица на починалия съобразно чл. 172 ГПК, като е приел, че починалият, макар и да не е живял в едно домакинство с ищците, е имал чести и непрекъснати контакти с тях, връзката им е била силно позитивна. САС е посочил, че съгласно свидетелските показания всеки от ищците е понесъл изключително тежко смъртта на сина си, настъпила в млада възраст и по изключително нелеп начин, претъпял е силен емоционален стрес. Въззивният съд е счел, че изложените от жалбоподателя доводи за недоказани факти за изключително позитивни отношения между починалия и ищците са неоснователни и не се установява изпитвана по - малка обич и загриженост от страна на всеки от родителите на починалия към сина им, както и от страна на починалия към родителите му и/или по-ниска степен на търпяна мъка. Въз основа на горното САС е приел, че всеки от ищците е претърпял тежка емоционална травма, като съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД сумата от по 150 000 лв. за всеки от ищците се явява справедливо обезщетение за загубата им. Въззивният съд е посочил, че съобразява и обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП - началото на 2020г. и съответните нива (лимити) на застрахователно покритие към същия период. С така изложените мотиви е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в тълкувателното решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни, но не и да го изведе от изложението.

Поставените от касатора четири въпроса са взаимосвързани и са с оглед становището му, че апелативният съд е определил завишено обезщетение на ищците, несъответно на чл. 52 ЗЗД и несъобразено с икономическите условия към датата на деликта, поради което могат да бъдат обсъдени заедно, обединени като един общ въпрос относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. Питанията удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са обуславящи спрямо решаващите мотиви на въззивния съд, но не и допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Относно критериите при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД са налице задължителни за съдилищата разрешения, дадени с ППВС № 4/1968г., и доразвити с трайната практика на ВКС, според които актове понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Възприето е разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /в този смисъл решение №66/03.07.2012г. по т. д.№619/2011г. на ВКС, II т. о., решение №242/12.01.2017г. по т. д.№3319/2015г. на ВКС, II т. о., решение №157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в ППВС общи критерии, които в случай на причинена смърт са: възрастта на загиналия, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални страдания. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 212/24.07.2025г. по т. д. № 1850/2024г. на ВКС, 2 т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на І т. о., решение № 154/30.10.2012г. по т. д. № 807/2011г. на ІІ т. о. и др. , която се споделя от настоящия съдебен състав. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще да бъдат търпени напред във времето, тъй като продължаващите болки и страдания не са ново правопораждащо основание. Продължителността на периода, през който се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение. Както се посочва в решение №28/27.02.2024г. по т. д. №2250/2022г. на ВКС, 2 т. о. справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, така както са установени и доказани от ангажираните по делото доказателства, като същите следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /в този смисъл решение № 93/23.06.2011г. по т. д. №566/2010г. на ВКС, II т. о. и решение №88/09.07.2012г. по т. д. №1015/2011г. на ВКС, II т. о./. Съгласно практиката, обективирана в решение № 214 от 08.01.2019г. по гр. д. № 3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 1 от 10.01.2024г. по т. д. № 2447/2022г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 169 от 14.11.2023г. по гр. д. № 4809/2022г. на ВКС, ГК, І г. о. и др., справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид. Апелативният съд не се е отклонил от дадените разрешения в практиката на ВС и ВКС, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди за двамата ищци, родители на починалия при ПТП, е определил обезщетение в размер на сумата от по 150 000 лв. за всеки. Съдът е анализирал събраните по делото доказателства и е приел за установено, че всеки от ищците е понесъл изключително тежко смъртта на сина си, настъпила в млада възраст и по изключително нелеп начин, претъпял е силен емоционален стрес, който не е преживян. Съобразил е установената от свидетелските показания силна емоционална връзка между родителите и сина им, както и че макар да не са живеели в едно домакинство, са били много близки, голяма част от годината са обитавали съседни жилища в една кооперация, синът е работел заедно с баща си. Въззивният съд е преценил всички установени факти във връзка с критериите по чл. 52 ЗЗД и е отчел възрастта на починалия, който е можел още дълги години да бъде до своите родители, възрастта на ищците, проявите на тяхната скръб, а също така и икономическите условия в страната към датата на настъпване на смъртта. Преценката на отделните факти и събраните доказателства по делото е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Произнасянето на въззивния съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищците е в съответствие с формираната практика на ВКС, а различието в размера на сумите, присъждани като обезщетение по други дела, което се изтъква от касационния жалбоподател, е с оглед различието във фактите и не съставлява основание за допускане до касация. За пълнота следва да се отбележи, че касаторът не е обосновал и наличието на бланкетно соченото от него допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, а в случая такива конкретизирани доводи касационният жалбоподател не е изложил.

Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Касаторът обосновава доводите си за очевидна неправилност с твърдения, че изводите на съда относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди са явно необосновани и в противоречие със закона, но те представляват оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези оплаквания изискват анализ на доказателствата и обсъждане на доводите и възраженията на страните, което изключва хипотезата на очевидна неправилност.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение №510/23.04.2025г., постановено по в. гр. д. № 2109/2023г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.