ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2679

гр. София, 21.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 960 по описа за 2026 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Еко – Титан“ ЕООД, представлявано от адв. Б., срещу Решение № 171/14.11.2025 г. по в. гр. д. № 204/2025 г. по описа на Окръжен съд - Видин, с което е потвърдено Решение № 191/07.04.2025 г. по гр. д. № 1477/2004 г. по описа на РС – [населено място] в частта, в която касаторът е осъден да заплати на Т. И. В. сумата от 5 155.08 лева - трудово възнаграждение за положения от ищеца в периода 24.05.2021 г. – 27.11.2023 г. извънреден труд, както и 1030. 98 лева-лихва за забавено плащане на главницата за периода от падежа на всяко едно от вземанията до датата на подаване на исковата молба.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано.

Допускането на касационно обжалване касаторът, ответник в първоинстанционното производство, основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касация Т. И. В. е депозирал отговор на касационната жалба, изразявайки становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, евентуално – за неоснователно на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че в периода 01.02.2013 г. – 27.11.20203 г. те били обвързани от трудово правоотношение с източник Трудов договор № 2/30.01.2013 г. за длъжността „Организатор общ контрол“.

Въз основа на свидетелските показания по делото въззивният съд е установил, че част от трудовите функции на ищеца, с, ед които да зарежда автомобилите, били още задължението му да следи да изправността им, като извършва ежедневен технически преглед, снабдяване с маршрутни карти, ремонт на автомобилите, оказване на съдействие при всяка необходимост на шофьорите. Работното време на ищеца съвпадало изцяло с работното време на изпълняващите длъжността „шофьор“. От пътните листове въззивният съд констатирал, че по време на работата с автомобилите единственото лице за контакт с и помощ на шофьорите, заети при касатора, бил ищецът. При преценка на достоверността на показанията на свидетелите, допуснати на страната на работодателя, с когото били в трудови правоотношения, окръжният съд намерил, че не следва да ги кредитира в частта относно въпроса полагал ли е ищецът труд, извън установеното за предприятието на работодателя работно време, тъй като били вътрешно противоторечиви, а и се опровергавали както от писмените доказателства по делото (пътни листове, неоспорени от ищеца), така и от показанията на свидетелите, допуснати на страната на ищеца, и заключението към съдебно-икономическата експертиза, доказателствените изводи от което окръжният съд възприел изцяло. Съгласно това заключение, изготвено въз основа на пътните листове, издадени от касатора, размерът на полагащите се, но неизплатени, суми на ищеца за положения от него в периода 24.05.2021 г. - 27.11.2023 г. извънреден труд на официалните празници на Р. Б. както и в почивните дни, възлиза. общо на 5 155, 08 лева.

При мотивиране на правните си изводи въззивният съд се е позовал на последователната практика на ВКС, според която доказването на полагането на извънреден труд в рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателствени средства - писмени, гласни (свидетелски показания), заключения на вещи лица и др. За несъмнено установено по делото е приел, че за процесния период ищецът положил извънреден труд, чийто размер заключението към икономическата експертиза установявало с категоричност. Приел е, че главницата е дължима, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й погасяване, заедно със су;ата от 1 030, 98 лв. - общ размер на обезщетението за забавено плащане върху неизплатените допълнителни трудови възнаграждения за положения от ищеца извънреден труд през периода 24.05.2021 г. - 27.11.2023 г., изчислено за периода от падежа на всяко едно вземане до датата на подаване на исковата молба.

При тези мотиви решението на районния съд за уважаване на исковете – главен и акцесорен, е потвърдено.

Касаторът поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. „Какво е задължението на въззивния съд след сезиране с доказателствени искания при твърдени процесуални нарушения от жалбоподателя, допуснати от първата инстанция?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съобразно твърденията на страните за допуснат порок и пълно кредитиране на едни свидетелски показания от посочени поименно заинтересувани лица за сметка на пълното неглижиране на други свидетелски показания – тези на жалбоподателя?“.

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въпросите са решени в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия от повдигнатите въпроси, тъй като той не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, като в стадия по селекцията на касационните жалби касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение. Тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната

Твърденията, с които е мотивиран обсъжданият въпрос, не съответстват на данните по делото, доколкото въззивният съд не е бил сезиран с доказателсвени искания от въззивника – касатор нито с въззивната жалба, нито до приключване на съдебното дирене във въззивното производство.

Процесуалноправният въпрос по т. 2 от изложението на касатора касае задължението на въззивния съд да изложи собствени фактически и правни изводи, да обсъди събраните по делото доказателства, както и непреклудираните фактически твърдения, възражения и доводи на страните. По приложението на чл. 269 ГПК, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК е формирана непротиворечива практика на ВКС, в съответствие с която въззивният съд е разгледал и обсъдил оплакванията на касатара във въззивната жалба срещу правилността на първоинстанционното решение. Именно в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на въззиваемата страна по чл. 263, ал. 1 ГПК, е извършил самостоятелен анализ на доказателствата, в т. ч. и свидетелските показания на делото, обсъждайки защитните доводи на страните. Несъгласието на касатора с анализа на установените факти по спора, е оплакване за необоснованост на съдебния акт и има отношение към правилността на обжалваното решение, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 171/14.11.2025 г. по в. гр. д. № 204/2025 г. по описа на Окръжен съд – Видин.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.